НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
390
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко
тяло
, погледнато от Невидимия свят?
Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят.
Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко
тяло
, погледнато от Невидимия свят?
Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми.
към текста >>
Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в
тялото
на Учителя, се отразява в Духовния свят?
Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен.
Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в
тялото
на Учителя, се отразява в Духовния свят?
Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество.
към текста >>
Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират
Духовното
слънце и през деня, и през нощта.
Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен. Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано на земята и в тялото на Учителя, се отразява в Духовния свят?
Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират
Духовното
слънце и през деня, и през нощта.
За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце.
към текста >>
Онези, които имаха духовни очи, виждаха
Духовното
слънце.
За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество. Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце.
Онези, които имаха духовни очи, виждаха
Духовното
слънце.
А трети виждаха Божественото слънце. Всеки виждаше това, което можеше да види. А аз, в онази юнска нощ, пред прозореца на Учителя, видях само това, че Учителят беше облечен официално и бе с шапка на главата. Видях само това. Тогава чух този необичаен концерт.
към текста >>
2.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Вероятно покълваха у нас нови сетива за
духовно
общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и
духовното
общение на песните на Учителя с Духа Божий.
Той хареса както съм я направила и ме накара да я изсвиря още веднъж и още веднъж - и аз изброих петнадесет пъти. Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента! Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента.
Вероятно покълваха у нас нови сетива за
духовно
общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и
духовното
общение на песните на Учителя с Духа Божий.
Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика.
към текста >>
Дошло,
прелетяло
и
отлетяло
.
Тогава Той ми се скара строго. Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея. Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните. Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава. Но сега ме боли повече и това не може нито да се върне, нито да се обърне.
Дошло,
прелетяло
и
отлетяло
.
Какво нещо е непослушанието на ученика! Голямо нещо е непослушанието на ученика към Учителя. Голямо е непослушанието на ученика към Божествения Дух и към Бога. Толкова голямо е това непослушание, колкото и огорчението, колкото и цената, с която трябва да се заплати. Някои заплащат с едно, други - с друго.
към текста >>
А това понякога е цел не за един живот, а за цялата вечност, в момента, когато човешката душа се е отделила от Бога и като лъч Божествен е дошла на земята, и се е въплътила в
тяло
от плът и кръв.
Това е разликата между мен и между вас. Но ако вие уловите този миг и уловите част от това време, когато Духът се е влял в тези песни и ако чрез тези ноти успеете да влезнете в Духа на песните на Учителя, то ще изживеете същото като мен, ще влезете в живото Слово и тогава ще бъдете ведно с Духа на песните. Това състояние, което ще изпитате, трябва да знаете, че се обозначава като съзвучие на човешките души, направили общение с Бога. Има два начина да направите общение с Великия Учител - или чрез Духа на песните Му, или чрез Духа на Словото Му. И двата начина водят до общение с Бога.
А това понякога е цел не за един живот, а за цялата вечност, в момента, когато човешката душа се е отделила от Бога и като лъч Божествен е дошла на земята, и се е въплътила в
тяло
от плът и кръв.
Ние бяхме человеци, слезли на земята, дошли в Школата на Учителя, за да изпълнят Волята на Бога. Едни успяха, други не успяха. Всеки се познава по плодовете на своя труд. А първият плод се принася пред нозете на Великия Учител с Любов. Това е отплатата на ученика.
към текста >>
3.
3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
И тогава
тялото
му остава долу под дървото, а него го извеждат от
тялото
и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо
тяло
.
Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво.
И тогава
тялото
му остава долу под дървото, а него го извеждат от
тялото
и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо
тяло
.
Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни.
към текста >>
След време той се завръща в
тялото
си и се събужда под дървото.
Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите.
След време той се завръща в
тялото
си и се събужда под дървото.
Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия.
към текста >>
Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова
духовно
общество и да направи личен контакт с тях.
Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си.
Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова
духовно
общество и да направи личен контакт с тях.
Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно. Вероятно, според Гръблашева, това са били розенкройцери. Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле.
към текста >>
След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си
тяло
и са ходили по земята.
Но завинаги в него останало учудването и онази неразрешена загадка, че той не могъл да открие езерото, понеже не съществувало на физическото поле. Оттук вадим заключението, че тази екскурзия с Петър Дънов не е била на физическото поле. Това е едното обяснение. Вероятно има и друго обяснение, но нашите знания са много малки за него. Ние имаме опитности с Учителя, при които са Го посещавали адепти от Индия, които са се явявали в плът пред Него и в присъствието на някои от приятелите.
След което са изчезвали, като са оставяли неоспоримо доказателство и следа, че са се явявали с физическото си
тяло
и са ходили по земята.
Величко Гръблашев е съвременник на Учителя между двете войни 1912 и 1918 години, участник е още в първите събори на Учителя и е очевидец на разгърналата се дейност на Учителя. Той имаше семейство и деца, които оставаха тук, докато той няколко пъти отиваше в САЩ и се връщаше. Той е свидетел на нападките срещу Учителя, решава да Го защити и издава през 1922 година, след събора в Търново, една своя книга: "Окултизъм, мистицизъм и учението на Дънов". От тази книга виждаме, че Той познава Учителя най-малко от двадесет години и е сигурен в Неговата искреност и чистота. Най-интересното е, че според него не може да се направи справедлива преценка за личността на Дънов и учението Му, ако не се запознае човек с учението на окултизма, мистицизма и теософията.
към текста >>
Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много
духовно
, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството.
Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат. Онова ,което вижда Гръблашев, че последователите на Дънов смятат, че техният Дънов черпи светлина от Бога, Който Му открива Своята Воля. Учениците на Дънов са сбор от всички слоеве на обществото.
Според Гръблашев, едни гледат на Дънов като на обикновен проповедник, втори - като на човек напреднал много
духовно
, трети - като на един адепт, четвърти - като на един Велик Учител, дошъл да помогне на човечеството.
А пети отдават на Дънов и по-голямо значение, като смятат, че чрез Него българският народ ще се повдигне и ще получи светлина, която никой друг народ не притежава. Та всеки схваща личността на Дънов според своето развитие. Споменава, че в определени дни се събират на едно място, гдето се хранят заедно, че са правили опити за комунален живот, че са вегетарианци, че ходят на екскурзии. Гръблашев споменава, че Дънов обявява, че е пратеник Божий - да изяви Божията Истина на земята. Гръблашев разказва как Дънов е предсказал погрома на Европейската война и е предупредил властите да се избегне тази трагедия.
към текста >>
И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото
духовно
естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа.
И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото
духовно
естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество.
към текста >>
4.
3_54 Анархизмът и Новото Учение
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно
духовно
същество.
После се изправя. Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите.
А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно
духовно
същество.
Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията. Когато идваше в нашия дом, аз го приемах без всякакви резерви, напълно отворено, защото той беше един високо идеен човек.
към текста >>
Тялото
е една комуна и същият образ на нашето
тяло
ще го приложим в обществения свят.
Други станаха комунисти и влезнаха в новата власт. Те трябваше да си направят своя опит и го направиха. Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил. Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме.
Тялото
е една комуна и същият образ на нашето
тяло
ще го приложим в обществения свят.
Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в тялото. По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас.
към текста >>
Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в
тялото
.
Те трябваше да си направят своя опит и го направиха. Всички без изключение съжаляваха, че техният идеал за комунално общежитие се бе провалил. Учителят още навремето, на първия младежки събор, бе разрешил този въпрос така, както природата го е разрешила: "Тъй щото, вие ще турите в себе си мисълта, че комуните съществуват в света. Няма какво да ги уреждаме. Тялото е една комуна и същият образ на нашето тяло ще го приложим в обществения свят.
Няма друг образ на комуна, освен образа, който съществува в
тялото
.
По същия закон трябва да се организира и обществото на хората." Ето как Учителят разрешава този въпрос с емблемата на житното зърно. Когато се посади една идея като житно зърно, тя се жертвува в името на бъдещият живот. Тази идея възраства и става житен клас. Така една идея, влезнала у човека, дошла в своята чистота от високо идеен свят, може да възрасте и човек чрез делата си да даде емблемата на житното зърно, превърнало се в житен клас. От тези житни класове ние ще омесим онзи хляб, който ще нахрани гладните и жадните.
към текста >>
5.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
При слизането на Духа в материята, при слизането на човека на земята и обличането му в човешко
тяло
започва оформянето на неговото съзнание.
Инволюция означава слизане на Духа в материята. А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси. При петата, арийската човешка раса, Инволюцията стига до крайния предел с идването и раждането на Исус Христос. Оттам започва Еволюцията. Тези преминали човешки раси са свързани и с различните съзнания у човека.
При слизането на Духа в материята, при слизането на човека на земята и обличането му в човешко
тяло
започва оформянето на неговото съзнание.
Първо - на подсъзнанието, което борави с неговия инстинкт за съхранение на човешкия вид. По-късно идва съзнанието, което оформя човешкия ум. След това човек се добира до самосъзнанието, което разработва неговият разум. Оттук трябва да почне Еволюцията като стадий, в който човек ще влезне чрез свръхсъзнанието и ще борави със своята интуиция - така, както днешният човек борави със своите сетива - очи и уши. Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух.
към текста >>
Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото
тяло
на европееца.
Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха. Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методи на разумната Природа.
Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото
тяло
на европееца.
Запомнете това добре." Години по-късно, през 1942 година, Боян Боев издаде една книга "Учителят за дишането". И там могат да се намерят постановките на Учителя. Освен това, Боян Боев бе написал една поредица писма до приятелите и там бе дал дихателни упражнения от Учителя. При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия. Защо ли?
към текста >>
Той е по- висок в
духовно
отношение от много високи планини, включително и от Хималаите.
Учителят бе казал, че представителите на Бялото Братство на земята веднъж в годината се събират на един от Хималайските върхове, правят своето годишно събрание и определят съдбините на света. Но това става не на физическото поле, защото там може да се изкачи само алпинист с кислороден апарат. Монт Еверест бе покорен десетки години след заминаването на Учителя и чак тогава стъпи на него човешки крак. Каква е връзката между Хималаите и "Изгрева" в София? "Изгревът", според Учителя, е мистичен център.
Той е по- висок в
духовно
отношение от много високи планини, включително и от Хималаите.
Тук, на "Изгрева", са насочени силите на Великите Духове на Вселената. Така че "Изгревът", не беше случайно място, а Дом Господен, защото Господ Бог бе тук, на "Изгрева". Инволюцията и Еволюцията, през които е минало и минава човечеството, са колективни процеси и обхващат цели народи и култури. Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес.
към текста >>
Човек има физическо
тяло
, след това има чувствено, тоест астрално
тяло
, има и умствено - ментално -
тяло
.
Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования.
Човек има физическо
тяло
, след това има чувствено, тоест астрално
тяло
, има и умствено - ментално -
тяло
.
Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели.
към текста >>
Учителят разгледа, показа че умственото
тяло
се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум.
Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло.
Учителят разгледа, показа че умственото
тяло
се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум.
След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток.
към текста >>
След това следва причинно
тяло
, следва
духовно
тяло
,
тяло
на Любовта,
тяло
на Мъдростта и
тяло
на Истината.
При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум.
След това следва причинно
тяло
, следва
духовно
тяло
,
тяло
на Любовта,
тяло
на Мъдростта и
тяло
на Истината.
Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител.
към текста >>
Връзките на Лулчев с Мория не са били на физическото поле, а на
духовното
поле.
Един ден Учителят извиква стенографката Елена Андреева, която имаше лична връзка с Лулчев и нарежда твърдо: "Иди да кажеш на Лулчев да махне тези картини и символи на Мория, защото чрез тях той ще разруши целият "Изгрев". Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той се стрясва, но проявява послушание и ги маха. Направо се уплашва от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който, с негови представители в България, се стремеше да унищожи Братството.
Връзките на Лулчев с Мория не са били на физическото поле, а на
духовното
поле.
Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето духовно тяло. Лулчев имаше тези качества и тези познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото това бе насочено срещу Делото на Учителя. Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя.
към текста >>
Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето
духовно
тяло
.
Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той се стрясва, но проявява послушание и ги маха. Направо се уплашва от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който, с негови представители в България, се стремеше да унищожи Братството. Връзките на Лулчев с Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле.
Според разказа на Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал на "Изгрева" със своето
духовно
тяло
.
Лулчев имаше тези качества и тези познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото това бе насочено срещу Делото на Учителя. Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя. Запомнете това добре.
към текста >>
6.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят
тялото
си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник?
Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят
тялото
си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
към текста >>
Той обикновено пристъпваше така: "Сестра, вие сте изключително високо
духовно
изградена личност.
Една от тях беше Донка Спиридонова - най-вярната му поддръжница тук. Тя видя измамата и се отрече публично от него. Но заплати скъпо за това, че измени на Школата и на Учителя. Нейният живот протече драматично. Най-големите застъпници тук бяха неговите приятелки през време на Школата.
Той обикновено пристъпваше така: "Сестра, вие сте изключително високо
духовно
изградена личност.
Аз виждам вашите прераждания от хиляди години. Ние с вас имаме връзка от еди-коя си епоха. Ние там сме били тогава съпрузи. И от там имаме съдба и карма. И трябва правилно да я разрешим в дихарма.
към текста >>
7.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до
тялото
Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ.
Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове.
После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до
тялото
Ми една нощ." Аз се върнах на "Изгрева" и стоях една нощ.
Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя. Бяха мигове на голямо изпитание за всички. Много братя и сестри имаха опитности с Учителя в това време и те може би са описани.
към текста >>
Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и
духовно
развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме.
Учителят си я прибра. Беше казал по-рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка! " Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на Витоша. Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка.
Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и
духовно
развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме.
Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи. Защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят.
към текста >>
И да има хармония, не могат да се съберат на едно място хора с различна духовна нагласа и
духовно
развитие.
Защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят. Това е най-важното, защото не може да се съберат хора с различни образования на едно място и да работят една и съща работа. Това е изключено. Ние го проверихме на опит тридесет години след заминаването на Учителя.
И да има хармония, не могат да се съберат на едно място хора с различна духовна нагласа и
духовно
развитие.
Както не могат да се съберат хора от различни минали Школи на едно място и да работят една и съща работа. В Школата на Учителя имаше преродени души - представители на всички окултни Школи на земята. Тях ги обединяваше единствено Словото на Учителя, музиката на Учителя. Това трябва да се знае много добре. След заминаването на Учителя изминаха тридесет години и видяхме, че групите се появяваха и всеки опит да се обединят означаваше още по-големи борби за надмощие и ръководство.
към текста >>
Тялото
Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават.
Десет дни преди да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна. След десет дни си замина. Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем. Малцина знаеха това лично от Него. Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него.
Тялото
Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават.
Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха.
към текста >>
Изведнъж два лъча минаха през
тялото
Му, през очите Му и ме стрелнаха.
Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават. Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек.
Изведнъж два лъча минаха през
тялото
Му, през очите Му и ме стрелнаха.
Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена.
към текста >>
Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му
тяло
и след това отново изчезна.
Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха. Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано.
Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му
тяло
и след това отново изчезна.
Това трая секунди до една минута. Стоях изумена. Това беше реалността на живота. Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни. Това ние още не го знаехме.
към текста >>
Тук пред мен стоеше Учителят в
тялото
Си, което изживяваше последните си дни.
Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена. Това беше реалността на живота.
Тук пред мен стоеше Учителят в
тялото
Си, което изживяваше последните си дни.
Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл. А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени. Но кой можеше да предположи тогава такова нещо?
към текста >>
8.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с
Духовното
си
тяло
.
При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела.
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с
Духовното
си
тяло
.
Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
към текста >>
9.
5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той лично даде разрешение от Москва за погребението на
тялото
на Учителя на мястото на "Изгрева" - тогава не се разрешаваше на частни лица да се погребват извън гробищата.
А тя като чула за Братството, казала: "За тях никога, но за теб може. Ако искаш, ще ти дам един апартамент да живееш в него." Василка отказва и обяснява, че тя я е спасила затова, че Бог живее в нея, а не за облаги и си тръгнала. Та до последните си дни Елена бе настроена срещу Братството. А Георги Димитров имаше добри чувства към Учителя и Го уважаваше. Той не бе забравил добрините Му.
Той лично даде разрешение от Москва за погребението на
тялото
на Учителя на мястото на "Изгрева" - тогава не се разрешаваше на частни лица да се погребват извън гробищата.
Георги Димитров се завърна в България и стана министър- председател. Веднъж на съвещание на правителството неговите министри искали да се вземат мерки на ограничение срещу Братството, защото всички действия на Лулчев се отъждествяваха с Учителя и Братството. А Лулчев бе осъден на смърт. На една и съща плоскост бяха поставени Лулчев и Братството. Това не беше вярно.
към текста >>
Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате
духовно
и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба.
Взеха ни салона на "Изгрева" и ни накараха да си плащаме наем за него. После в този клуб ще бъдат окачени плакати, лозунги, портрети на техните партийни вождове. Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми. Така те ще искат да ползуват, да вземат сили и енергии от онова поле, което вие създавате чрез братските молитви и песни. Ще отбият една вадичка, един канал от това поле, което вие създавате, за да си поливат тяхната градина в техния двор, двора на Третия интернационал.
Така че вие ще четете Словото на Учителя, ще правите молитвите на Братството, ще пеете песните Му, ще създавате
духовно
и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба.
Така те ще отбият тази Божествена храна и този Извор към техния двор. А онова, което не успеят - ще дойдат в онези дни, когато се събират на своите партийни събрания и ще изпият и изядат това, което е останало от вашето събрание като духовна аура и духовна светлина. А вие ще минете през този етап. Не може да не минете. Ние минахме през тези етапи и вие ще минете.
към текста >>
10.
5_53 Учителят е болен
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по
тяло
заедно с нас.
Когато дойдохме, бяхме млади. След двадесет и две години бяхме на Неговата възраст. А Той беше отхвърлил още толкова човешки земни години. Ние бяхме четиридесет и пет - петдесет годишни, а Учителят бе достигнал до осемдесет години. Имаше много заблуждения между нас, дошли с окултната литература от Изтока и Запада, че Великите Учители живеят вечно, с вечни физически тела на земята.
А тук при нас на "Изгрева" Учителят старееше по
тяло
заедно с нас.
Какво можехме да кажем на западните и на източните окултисти и на техните привърженици в София и на "Изгрева"? За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество.
към текста >>
Учителят, тук на "Изгрева", имаше
тяло
, физическо
тяло
и то се подчиняваше на законите на Битието.
За тях ние бяхме нищо. Нашият Учител за тях не бе истински Велик Учител. Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той бе и Всемировият Учител на Вселената.
Учителят, тук на "Изгрева", имаше
тяло
, физическо
тяло
и то се подчиняваше на законите на Битието.
В Него бе онзи Дух, онзи Божествен Дух, Който бе слязъл върху Него още на 7 март 1897 година. В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител!
към текста >>
Дали
тялото
на Учителя се подчинява на земните закони или не?
Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън.
Дали
тялото
на Учителя се подчинява на земните закони или не?
Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си.
към текста >>
Нали Неговото
тяло
е одухотворено чрез Сила и Мощ.
А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не?
Нали Неговото
тяло
е одухотворено чрез Сила и Мощ.
Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление.
към текста >>
Учителят имаше физическо
тяло
и то бе пред нас, но това
тяло
старееше с годините.
Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ.
Учителят имаше физическо
тяло
и то бе пред нас, но това
тяло
старееше с годините.
Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него.
към текста >>
Учителят имаше и
Духовно
тяло
- ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме.
Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините.
Учителят имаше и
Духовно
тяло
- ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме.
Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло. Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила!
към текста >>
Знаехме от личен опит каква работа вършеше това
Духовно
тяло
.
" Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън. Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме.
Знаехме от личен опит каква работа вършеше това
Духовно
тяло
.
Учителят имаше и Божествено тяло - за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си. Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила! Този закон ние го познахме, видяхме и опитахме през време на Школата с Него.
към текста >>
Учителят имаше и Божествено
тяло
- за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си.
Дали тялото на Учителя се подчинява на земните закони или не? Нали Неговото тяло е одухотворено чрез Сила и Мощ. Учителят имаше физическо тяло и то бе пред нас, но това тяло старееше с годините. Учителят имаше и Духовно тяло - ние долавяхме излъчването Му, но не Го виждахме. Знаехме от личен опит каква работа вършеше това Духовно тяло.
Учителят имаше и Божествено
тяло
- за Него можехме само да гадаем по онова, което Той казваше в Словото Си.
Учителят разполагаше със Силите Господни и ние бяхме свидетели за тази Божия Сила и за нейното изявление. Това видяхме чрез нашите опитности с Него. Бог не е в Слово, но в Сила! Този закон ние го познахме, видяхме и опитахме през време на Школата с Него. Ние имаме опитности за това.
към текста >>
Дойде и това време, когато Учителят лежеше на кревата, беше се извлякъл от
тялото
Си и говореше.
Всички се втрещиха, защото Учителят каза точно това, а Той беше препоръчвал много пъти този метод на онези, които боледуваха. Ние не можехме да осъзнаем тогава, че Учителят си заминава от този свят. А Той знаеше и за Него това беше заблуждение за нашите умове, но ни остави да направим компреса. Така Той ни освободи вътрешно, че сме направили за Него всичко, което знаехме и можехме. Това е Негов метод.
Дойде и това време, когато Учителят лежеше на кревата, беше се извлякъл от
тялото
Си и говореше.
Ние слушахме всичко. Това като че ли беше някакъв разпит срещу Учителя. Учителят се беше извлякъл горе в Невидимия свят и там вероятно имаше някаква комисия от генерали и маршали, защото Учителят отговаряше на руски език. Онези горе Го питаха за военното положение, за изхода на войната и за събитията в света. Ние не чувахме техните въпроси, но съдехме за тях по отговорите на Учителя на руски език.
към текста >>
Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на
тялото
Си.
Записвах всичко, което се отронваше от устата Му. Това тефтерче е укрито. Не можах да го дешифрирам, защото остана укрито и от мен самия и ще дойде време, когато онзи приятел, който го съхранява ще го извади. Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха.
Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на
тялото
Си.
Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата. Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше.
към текста >>
" После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си
тяло
на кревата.
Така следващите поколения ще го разчетат и ще научат много неща за последните дни и за последните думи на Учителя. Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога!
" После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си
тяло
на кревата.
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено тяло на Учителя в леглото. Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си.
към текста >>
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено
тяло
на Учителя в леглото.
Това трябваше да го направя аз, но времената бяха такива - страхувахме се от постоянните обиски, при които властите изземваха литературата на Учителя и я унищожаваха. Така, както лежеше на леглото, по едно време Учителят решително се надигна, стана, величествен, с особен израз на лицето и с огромна сила и енергия, въпреки болестта си и немощта на тялото Си. Той гореше от температура, но аз не можех да Му помогна и не смеех да Го докосна. Изправен, каза следното: "Едно е важно: Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога! " После свали издигнатата Си в поздрав дясна ръка, легна полека и сложи умореното Си тяло на кревата.
Каква голяма разлика имаше при произнасянето на тези думи и сега отпуснатото, болно и изнурено
тяло
на Учителя в леглото.
Той беше много болен и си заминаваше. Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал.
към текста >>
Тялото
Му остана в моите ръце.
Никой от нас не можеше да проумее, да допусне, че Учителят си заминава. По едно време започна да диша учестено и тежко. Аз Го взех в прегръдката си. Той бе полуседнал. Направи няколко тежки вдишки и си замина.
Тялото
Му остана в моите ръце.
Така Учителят издъхна в ръцете ми. След това Го положих бавно на леглото. След като си замина, много приятели си спомниха много случаи, когато Учителят ги беше подготвял символично или беше казал направо за предстоящото Му заминаване. Но всичко беше като че ли забравено и никой не можеше да предположи, че това се отнася за този момент, за това време, което трябваше да дойде и да се случи всичко това. Той ни подготвяше от дълго време, но ние не бяхме с будни съзнания и се оказахме неподготвени, като смятахме, че Учителят ще бъде вечно с нас, като смятахме че Той ще живее най-малко сто и двадесет години.
към текста >>
11.
10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството
,
,
ТОМ 1
Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в
духовното
поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави.
Защото това, което представлява Русия на физическото поле със своята големина, обширност от земя и пространство, с мощта на човешките си ресурси, с над 200 милиона славяни и се обозначава като Великая Русс и Священная Россия, е първият етап от преминаването на Словото от България. А защо? Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила. Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят.
Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в
духовното
поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави.
Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения. Но това са закони на развитието от духовното извисяване и физическото проявление, като народи и държави. Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост. А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа. Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура.
към текста >>
Но това са закони на развитието от
духовното
извисяване и физическото проявление, като народи и държави.
Защото това, което представлява Великая Русс и Священная Россия на физическото поле и на земята като потенциал и сила - това представлява българският народ в Духовния свят като потенциал и сила. Защото тези два народа вървят заедно. Русия е Великата мощ на земята, а България е Великата мощ на Духовния свят. Връзките на Русия и България са от памтивека - те са проявени в духовното поле, на физическото поле и се намират запазени в историческото развитие на тези две държави. Там те са съхранени и днес ние ги откриваме като паралели на взаимоотношения.
Но това са закони на развитието от
духовното
извисяване и физическото проявление, като народи и държави.
Тези връзки ги намираме днес като исторически сведения, тълкуваме ги като отношения на факти и търсим тяхната зависимост. А те са живи духовни и физически канали и проводници, чрез които става обмен между тези два народа. Създаването на българската държава и Киевска Русс, приемането на християнството от двата народа, приемането на славянската писменост, падането на България под турско робство и преминаването на създадената славянска култура и държавна организация в Русия, организирането на Русия като Великая Русс и изкласяването на руската култура, са все от посятите семена на българската писменост и култура. Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята.
към текста >>
Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и
тялото
Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година.
Те донесоха болшевизма в България. Започна една нова епоха от 45 години, предварително обозначена от Великия Учител още преди двадесет и две години, като епоха на труда. Пред ученици в село Мърчаево Великият Учител заяви: "Когато решихме да пуснем руснаците в България и комунистите с тях, те обещаха горе в Невидимия свят да не закачат, да не ограничават Бялото Братство в България и да не го гонят. Обещаха пред Бога. Ако не изпълнят обещанието си, ще проверят какво значат думите Господни, че в Божиите решения няма обратни действия".
Великият Учител си замина на 27 декември 1944 година и
тялото
Му бе положено на българска земя и бе погребан на "Изгрева" на 31 декември 1944 година.
Започна една нова епоха. Бяха иззети имотите на "Изгрева", затворена бе печатницата, където се печаташе Словото на Всемировия Учител. Разрушен бе салонът на "Изгрева", където бе Школата. Започнаха се гонения, образува се процес съдебен и чрез него, и покрай него се унищожи цялата събрана книжнина от отпечатани беседи, следваха обиски и унищожаване на Словото на Учителя. Накрая цялото пространство на "Изгрева" бе изчистено и там се построи легация и посолство на СССР, т.е.
към текста >>
12.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в
тяло
чрез кръв и плът, роди се като младенец.
Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо?
Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в
тяло
чрез кръв и плът, роди се като младенец.
На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий. Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина.
към текста >>
Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на
духовното
поле, т.е.
Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина. Материализираната Любов- това е физическият свят, материализираната Мъдрост - това е Духовният свят, материализираната Истина - това е Божественият свят.
Христовият Дух е живата Светлина на физическото поле, живата Светлина на
духовното
поле, т.е.
Виделина, живата Светлина в Божественият свят, т.е. Славата. Христос е вън от вас и вътре у вас. Търсете го в Светлината, което е вън от вас. Търсете го във Виделината, която ще дойде у вас. Търсете го в Славата, която е във висините, където обитава Божественият Дух.
към текста >>
Духовното
идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на
духовното
зрение на хората за Невидимия свят.
Тогава Небето се отваря за човека, очите му се отварят, ушите му се отпушват и той е в пряко сношение с Невидимия свят. Тогава Христовият Дух може да се всели в него. Ако Исус Христос не беше напуснал земята, Духът на Истината, Святият Дух нямаше да слезе върху хората от Небето, от Невидимия свят. Защото беше прекаран пътят отгоре, чрез слизането на Божествения Дух и Христовия Дух върху Исуса, който бе въплътеният ангел Господен. През този път обратно нагоре възлезе духът на Исуса, ангелът на Завета Господен, както и Христовият дух, и Божият Дух.
Духовното
идване на Христа ще бъде ознаменувано с възстановяването на
духовното
зрение на хората за Невидимия свят.
Това ще бъде Мигът за пробуждане на Божественото съзнание у всички хора. Исус умря като човек. Той напусна като човешки син видимата човешка форма и възкръсна като Божий Син. Христовият Дух оттогава е свободен за всички и за всекиго по земята и на Небето. Глава на Великото Бяло Братство е Исус Христос.
към текста >>
13.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Духовното
Слънце създава Виделината, а Виделината е всичката светлина на безпределното пространство, което никога не угасва.
Светът на Мъдростта е свят на формите в Невидимия, Духовен свят. Виделината там се проявява като движение на тези форми чрез Хармонията. Като израз на това движение чрез Хармонията се явява и идва музиката. Музиката е израз на това движение и живот на тази Виделина. А хармонията в Природата е външен израз на Света на Мъдростта, реализирала се на физическия свят чрез Светлината.
Духовното
Слънце създава Виделината, а Виделината е всичката светлина на безпределното пространство, което никога не угасва.
Затова, чрез Виделината и музиката, която тя носи в себе си, човек може да добие предметно обучение за Славата на Бога. Защото в Божествения свят е Абсолютна Хармония, а Божествената Светлина и Слава е израз на тази Хармония. А продукт на тази Хармония са Божествените идеи, които се разнасят по цялата Вселена чрез Славата в нейното разумно съчетание на небесните сфери. Тук е музиката на небесните сфери, изразяваща се с Великата Хармония на Славата. Божествената Светлина, т.е.
към текста >>
А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото
тяло
на Бога и се изразява чрез Живота.
А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията. Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят. БОГ Е СВЕТЛИНА. Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина.
А Природата е материализираната Любов на Бога и на Светлината и се реализира като Живото
тяло
на Бога и се изразява чрез Живота.
Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят. Светлината - това е творческият акт на Великата Природа. Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия.
към текста >>
Човешката душа слиза на земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това
тяло
чрез законите на Хармонията в Духовния свят.
А това става чрез Светлината на физическия свят, чрез Виделината в Духовния свят, чрез Славата в Божествения свят. Служенето на Бога е материализираното движение на Духа чрез Хармонията и музиката от човешкия дух и човешката душа, поела пътя на Светлината, Виделината - към Славата на Божествения свят. Човешкият дух служи чрез мелодията, а човешката душа се подвизава чрез Хармонията. Космическият човек живее в Абсолютна Хармония. При слизането му на земята, Той слиза от небесните висоти на Духа, който обитава в Хармония, в по-низшите полета чрез Мелодията.
Човешката душа слиза на земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това
тяло
чрез законите на Хармонията в Духовния свят.
Това е пътят на Инволюцията при слизането на човека на земята. А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце.
към текста >>
14.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Тялото
и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви.
Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом.
Тялото
и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви.
И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
към текста >>
Такова подобно и сходно състояние придобива
духовно
всяка душа, когато Господ се възцарява.
И Господ се възцарява и животът придобива значение. Какво е това, възцаряване на Господа? То е подобно, както възцаряването на слънцето над деня. Не е ли такова възцаряване приятно? Нели сърцето, което очаква деня, като види пукването на зората и приближаването на слънцето на деня, че радост изпълня цялата вътрешност на човека?
Такова подобно и сходно състояние придобива
духовно
всяка душа, когато Господ се възцарява.
Това, което ти казвам, ти е понятно. Истинска виделина е Господ. Тия природни неща, които виждаш, са само знаци, емблеми и изяснения на духовните. Защото видимият свят в главните си черти, е създаден по прилика на духовния. Редът, порядъкът са заети отгоре.
към текста >>
15.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Той има и
духовно
измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото
тяло
.
Необходимо е специално изучаване, защото Учителят в различните години на Школата даваше различни наряди за поста. В беседите си много пъти е говорил за него. Всички тези неща трябва да се извадят и подредят. Необходима е студия по този въпрос. Постът не е еднократен процес - спираш да ядеш и ето ти си в пост.
Той има и
духовно
измерение и Божествено измерение и физическо проявление чрез човешкото
тяло
.
Постът е проекция на тези три свята и се извършва в един акт от човека в строго определено време и в името на някаква идея и жертва в името на нещо. Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея.
към текста >>
физическия пост означава изключително организация на човешкото
тяло
.
Има различни начини за пост. Пълен глад, пост само с вода и пост с поемането на плодове. През всичките тия етапи ние сме минавали. Принципът е следният: Правиш пост в името на една идея. Спираш да се храниш, но храната, която би употребил през време на поста, тя струва пари и тези пари трябва да се отделят и с тях да се направи едно малко добро в името на една идея.
физическия пост означава изключително организация на човешкото
тяло
.
Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят.
към текста >>
И център и фокус на този пост е човекът и неговото
тяло
.
Защото чрез поста всички натрупани запаси се изразходват. Необходимо е и вътрешна духовна организация. Тя преминава отначало в четене на пасажи от Словото на Учителя и в строги определени часове изричането на молитви. Както и работа с формули дадени от Учителя. По този начин постът има три проекции: на физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят.
И център и фокус на този пост е човекът и неговото
тяло
.
Това е принципът. А Учителят е дал различни методи за пост - колективен и индивидуален. Тях ги има записани и трябва да се подредят и изнесат. При всички случаи е необходимо да има ръководител на поста. Обикновено Учителят беше ръководител на този пост и следеше за физическото и психическото състояние на ученика, който е влязъл в пост.
към текста >>
Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на
духовно
обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика.
Поради неспазване на това правило някои пострадаха. Друго залитане беше когато някой реши сам да прави пост без да пита Учителя продължително време. Имахме и трагични случаи и някои си заминаха заради такива своеволия. При някои случаи след като съобщаваха на Учителя, че еди кой си брат или сестра лежи на леглото без сили от поста и че състоянието му се е влошило, Учителят даваше строги съвети какво да се направи, а понякога лично отиваше да види гладуващия. Постът не е шега работа.
Той е един процес не само на физическо изчистване на организма, но и на
духовно
обновление и приближаване към идеала, към който се е устремил ученика.
Наряд за десетдневния пост. Започва от началото на февруари, първия ден от разсипа на луната. Формула: „Господи, приеми ме в лечебницата на природата за 10 дни." Казва се само един път преди започване на поста. Ползотворните сили, с които храните действат при поста: 1. Житото действа на гръбначния стълб. 2.
към текста >>
16.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено
Духовно
същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята.
125. ПЕСНИ КРАЙ ЛАГЕРНИЯ ОГЪН Когато говорим за окултната страна от живота на Учителя - това са факти, явления, случки, на които ние учениците на Школата бяхме свидетели и които произтичат от свръхсъзнанието, т. е. от Космическото съзнание.
Те ни показват, че стоим пред едно Възвишено
Духовно
същество от ранга на Христа, което е свалило Божествения свят на земята.
Те за Него са най-естествена проява на неговия живот, защото Той нямаше личен живот. Неговия живот беше израз на живота на Космоса, на живота на Небето, на живота на всички съвършени същества, които стоят зад него. И Той казва: „Зад мене стои цялото Небе. И Словото, което ви говоря, не е мое то е на съществата, които стоят зад мене, а те не са едно и две, а хиляди и милиони. Това са идеите на Бога;-на Вечния Дух, които проникват цялото Битие".
към текста >>
Мога да излизам от
тялото
си, когато пожелая и да влизам пак.
Думите, които Аз ви говоря, от себе си ги не говоря, но Отец, който пребъдва в мене, делата Той прави. Вярвайте ми, че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вярвайте ми за тия дела", (ев. Йоана гл. 14 ст. 10-11)) Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая.
Мога да излизам от
тялото
си, когато пожелая и да влизам пак.
Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя.
към текста >>
Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в
тялото
,
тялото
ми е само като катедра, от която говоря".
Вярвайте ми, че аз съм в Отца, и Отец е в мене: ако ли не, вярвайте ми за тия дела", (ев. Йоана гл. 14 ст. 10-11)) Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да влизам пак.
Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в
тялото
,
тялото
ми е само като катедра, от която говоря".
Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира. Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от тялото, отиване на далечно разстояние и връщане отново в тялото си. Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя. Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя.
към текста >>
Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от
тялото
, отиване на далечно разстояние и връщане отново в
тялото
си.
14 ст. 10-11)) Учителят казва: „Аз мога да ставам видим и невидим, когато пожелая. Мога да излизам от тялото си, когато пожелая и да влизам пак. Аз искам да науча и вас на това изкуство." Учителят казва още: „Аз не съм в тялото, тялото ми е само като катедра, от която говоря". Също така, Учителят можеше да се излъчва и да помага на далечни разстояния без да се дематериализира.
Такива случаи са съзнателно излизане на Учителя от
тялото
, отиване на далечно разстояние и връщане отново в
тялото
си.
Ето един такъв случай. Както винаги, когато Братството е на Рила на 7-те езера, лагерът е построен и устроен както трябва, като всеки ден живота върви по своя специален ритъм насочван от Учителя. Вечерно време се палят големи огньове, около него са насядали всички-наметнати повечето с пелерини, да ги пазят от студения вятър и всички без изключения пеят братски песни и песни от Учителя. Понякога Учителят говори, стенографите записват. Един път при такъв огън Учителят е седнал между двама братя и се грее на огъня, а всички наоколо пеят.
към текста >>
17.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ. ЕЛИПСАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено
тялото
Му бе посочено лично от Него.
203. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ.
ЕЛИПСАТА Мястото на Учителя, където бе положено
тялото
Му бе посочено лично от Него.
При една разходка, като минавали през лозето с брат Боян и някои и други приятели Учителят казал: „Ето едно хубаво място за почивка." Приятелите, които бяха с Него и които бяха чули всичко това настояваха за това място. Действително от целият Изгрев това бе най-хубавото място. После ние взехме инициативата, това място и лозето да се включи в парк. Направихме елипсата. Идеята за елипсата е на мен и Бертоли.
към текста >>
Когато се полага една
тяло
в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма.
Той изработи плочата, а пък ние направихме елипсата двамата с Бертоли. Двама я мазахме, изработихме, изтъркахме, полирахме. В туй време Джовани приготви мраморната плоча с Пентаграмата и я монтирахме в горния край на елипсата. След туй елипсата я пренесохме с десетина братя на специално подготвено скеле и я сложихме на мястото на Учителя, която седи досега. Така се оформи мястото на Учителя с елипсата.
Когато се полага една
тяло
в обикновен гроб, то хората ограждат мястото в правоъгълна форма.
Учителят не препоръчваше четвъртитите форми, а облите форми. Когато построихме салона, прозорците отгоре имаха обла форма и обли очертания. Когато бе направена стаичката на Учителя, отпред бе направено едно балконче с правоъгълна форма и остри очертания. Това може да го видите на снимки направени на салона от онова време. Но Учителят накара приятелите да изчукат острите ръбове и поправиха балкона като му дадоха заоблена форма, което се вижда на други снимки.
към текста >>
По отношение на елипсата, за нейното физическо значение и
духовно
тълкувание ще намерите в Словото на Учителя.
Мария Тодорова главно се грижеше първоначално за мястото. Тя бе привлякла още няколко сестри да помагат. След време започнаха да задават въпроси защо мястото не е оградено с кръг? Защо е построена елипса, когато тя има два центъра и е създадена въз основа на тези два центъра? А щом има два центъра, значи има разединение.
По отношение на елипсата, за нейното физическо значение и
духовно
тълкувание ще намерите в Словото на Учителя.
Моята задача е да ви разкажа как и защо ние оградихме мястото на Учителя с елипсата.
към текста >>
18.
95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в
тялото
на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето
духовно
усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя.
Аз само веднъж Го чух да казва и с особено чувство да произнася името Добра. А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща.
Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в
тялото
на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето
духовно
усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя.
А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух. Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ.
към текста >>
А в
тялото
на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух.
А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща. Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя.
А в
тялото
на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух.
Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ. Имахме поводи за това.
към текста >>
19.
36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава разбрах, че тя беше се извлекла от
тялото
си и бе дошла да ме посрещне с
духовното
си
тяло
.
Но той знаеше кой съм и за какво бях тук в затвора. Тази илюстрована Библия след като ме освободиха аз си я взех в багажа. Никой не ми го прегледа на излизане. А когато ме пуснаха и престъпих през двора видях на портата образа на Мария Тодорова. Тръгнах към нея, но там нямаше никой.
Тогава разбрах, че тя беше се извлекла от
тялото
си и бе дошла да ме посрещне с
духовното
си
тяло
.
Значи от Невидимия Свят я бяха предупредили, че ме освобождават. Точно на 31 декември 1962 г. ме пуснаха. Имаше нареждане от Никита Хрушчов, който бе тогава генерален секретар на Комунистическата партия на Съветска Русия и управляваше Съветската империя, да бъдат освббодени всички политически затворници до 31 декември. Администрацията на затвора работи денонощно няколко дни да ни подготви документите, за да ни пуснат всички, Една седмица преди това Мария бе дошла на посещение пред затвора.
към текста >>
20.
59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тогава разбрах, че тя се беше излъчила от дома си с
духовното
си
тяло
и беше дошла да ме посрещне.
1962 г. ни освободиха от затвора и като излизах видях сестра Мария пред затвора, за да ме чака. Прекрачих прага на затвора и направих първата крачка като свободен гражданин. Оглеждам се и търся Мария - няма я. Обръщам се насам, натам, пак я няма.
Тогава разбрах, че тя се беше излъчила от дома си с
духовното
си
тяло
и беше дошла да ме посрещне.
Значи Невидимия Свят я беше предупредил за моето освобождаване. Аз се прибрах у дома и там дочаках Нова Година. На следващият ден отидох и си прибрах моето затворническо сандъче и вещите. Никой не очакваше, че ще се връщам да си прибирам вещите. Аз не исках да оставям нищо от мен в затвора, защото тези вещи там щяха да ме държат вързан дълго време и затова си прибрах всичко.
към текста >>
Те ще останат за следващите поколения, за да се види какво значи
духовно
подвизаване на ученика от Школата на Учителя изпратен в преизподнята на ада.
Когато човек е свободен отвън, свободен е отвътре то крачи по земята свободно. В сандъчето нося личните си вещи от затвора. В умът си нося моите спомени от затвора, които разказах и които има още да разказвам. Там, у дома на стенограми има една изповед, изповедта на Окования Ангел. След време трябва да разчета стенограмите и да ги напиша на пишеща машина.
Те ще останат за следващите поколения, за да се види какво значи
духовно
подвизаване на ученика от Школата на Учителя изпратен в преизподнята на ада.
Това е един малък пример, как ученикът може да се съхрани и да изпълни волята на своя Учител. Това е само един малък пример. Големият пример е в живота на Учителя на земята и Неговото Слово, което бе Слово на Бога.
към текста >>
21.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и
духовно
повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда.
УСТАВ НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" В ГР. РУСЕ Утвърден от министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г. Утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Чл. 1. Състави се в гр.
Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и
духовно
повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда.
Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи. Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство. Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав. След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение. Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение.
към текста >>
Чл. 8.Мандата на управителното
тяло
е за три години.
УПРАВЛЕНИЕ Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет. Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин. Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий.
Чл. 8.Мандата на управителното
тяло
е за три години.
Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг. Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр. грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр. наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица.
към текста >>
22.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
и точно това е една година от полагане
тялото
на Учителя на Изгрева.
Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите предварително подготвени теми. Всички смятат, че точно така трябва да се работи. Преди това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из живота на Братството". Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г.
и точно това е една година от полагане
тялото
на Учителя на Изгрева.
Този бюлетин е подписан от всички членове на Братския съвет и се съобщава за решението за образуване на Академия. Какво става по-нататък? Започват да се изработват правила за лекторите, които да се превърнат от днешни преподаватели в утрешни асистенти, доценти и професори в новооткритата Академия. Залогът е голям. Амбицията също.
към текста >>
Човешкото
тяло
е един нежен инструмент, необходим за душата.
Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма".
Човешкото
тяло
е един нежен инструмент, необходим за душата.
Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята.
към текста >>
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто
духовно
разположение дава и хармонично развитие на
тялото
, здраве и устойчивост на живота. 7.
Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот.
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто
духовно
разположение дава и хармонично развитие на
тялото
, здраве и устойчивост на живота. 7.
Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро.
към текста >>
23.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Овладя науката, но остана верен на
духовното
прозрение.
Те съзнават достиженията си. Основават школи, с тенденция да оставят трайни следи в историята. Питагор успя. Щайнер поиска да продължи замисленото от Питагор. И той успя.
Овладя науката, но остана верен на
духовното
прозрение.
Спиралата на познанието повдигна духът му на по-високо стъпало. Съзря по-висок идеал - словото и живота на ХРИСТА. Възлюби този идеал и посвети живота си на него. Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение. Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия.
към текста >>
Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел
тялото
на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле.
Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел
тялото
на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ.
За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша.
към текста >>
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото
тяло
, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема
тялото
си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото
тяло
, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема
тялото
си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Одарен с развито
духовно
тяло
, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него.
УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ.
Одарен с развито
духовно
тяло
, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него.
На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ. Душата му ликува. Духът му тържествува. В младежа, д-р Петър К.
към текста >>
Вдъхновен от идеите на необикновеното
духовно
възраждане, Пеню Киров посвещава целия си живот на вярно и предано ученичество.
Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ. Душата му ликува. Духът му тържествува. В младежа, д-р Петър К. Дънов, Който му подава ръка, той познава УЧИТЕЛЯ, съзира Божествен Дух и разбира, че България е определена да бъде люлка на една школа, която ще трасира пътя на Славянството към шестата раса - заветна бъднина на човечеството.
Вдъхновен от идеите на необикновеното
духовно
възраждане, Пеню Киров посвещава целия си живот на вярно и предано ученичество.
Богати и съдържателни са дните на срещи, работа и общуване с УЧИТЕЛЯ. Езикът им е общ и разбран. Идеите - идеи на души, жадуващи да чуят наново Словото Господне, неподправено, ненагласено. Общото дело събужда, претворява, възражда, обновява Пеню Киров. Той търси УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Заедно откриват нови хоризонти на
духовното
познание.
Общото дело събужда, претворява, възражда, обновява Пеню Киров. Той търси УЧИТЕЛЯ. УЧИТЕЛЯТ търси него. Заедно работят. Заедно се подвизават.
Заедно откриват нови хоризонти на
духовното
познание.
Учител и ученик изписват светли страници, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик. За Пеню Киров УЧИТЕЛЯ не е само духовен наставник, но любим брат и сърдечен приятел. Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел. Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи.
към текста >>
В деня, когато погребваха
тялото
на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради.
Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий.
В деня, когато погребваха
тялото
на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради.
Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа.
към текста >>
24.
ІІІ.ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО 43. СРЕДНОЩЕН ПОСЕТИТЕЛ НА УЧИТЕЛЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от
тялото
Си напълно съзнателно, напускаше
тялото
си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме.
А защо ли? Веднъж, преди години, аз се приближих до Него и Го запитах: „Учителю, Вие спите ли нощем? " „Рекох, аз не спя, аз работя." Много пъти сме наблюдавали при общите екскурзии как Той полягаше на земята, настрани, заметнат със завивка и затваряше очи. Той си почиваше, но според нас Той заспиваше. Казвам, според нашите светски разбирания.
Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от
тялото
Си напълно съзнателно, напускаше
тялото
си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме.
Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите. След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е. с Божественото Си тяло, да работи. А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи. Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него.
към текста >>
След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от
тялото
Си вечерно време и отиваше с
Духовното
си
тяло
, т.е.
" „Рекох, аз не спя, аз работя." Много пъти сме наблюдавали при общите екскурзии как Той полягаше на земята, настрани, заметнат със завивка и затваряше очи. Той си почиваше, но според нас Той заспиваше. Казвам, според нашите светски разбирания. Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от тялото Си напълно съзнателно, напускаше тялото си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме. Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите.
След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от
тялото
Си вечерно време и отиваше с
Духовното
си
тяло
, т.е.
с Божественото Си тяло, да работи. А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи. Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши. А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му.
към текста >>
с Божественото Си
тяло
, да работи.
Той си почиваше, но според нас Той заспиваше. Казвам, според нашите светски разбирания. Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от тялото Си напълно съзнателно, напускаше тялото си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме. Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите. След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е.
с Божественото Си
тяло
, да работи.
А оставаше физическото си тяло пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи. Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши. А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му. Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ.
към текста >>
А оставаше физическото си
тяло
пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи.
Казвам, според нашите светски разбирания. Но ние знаехме от многото Му беседи, че Той не спеше, Той се извличаше от тялото Си напълно съзнателно, напускаше тялото си и отиваше в онези селения на Духа, за което ние само можехме да предполагаме. Тези неща подробно са разгледани в Словото Му и там ще ги намерите. След полученият отговор аз разбрах, че Учителят се извличаше от тялото Си вечерно време и отиваше с Духовното си тяло, т.е. с Божественото Си тяло, да работи.
А оставаше физическото си
тяло
пред нас и ние Го виждахме полу-седнал, седнал на стол, или полу-легнал на постеля, със затворени очи.
Понякога Той повдигаше клепачи, усмихваше се и продължавахме прекъснатия разговор с Него. Тези неща бяха за нас ясни и известни, дотолкова, доколкото можехме да схванем някои неща с нашите човешки очи и уши. А това не беше малко за тези случаи през необятното Божествено знание от Словото Му. Някои от приятелите захъркаха, други се унасяха, но аз легнах и стоях на моят пост в постелята, но буден, решен да будувам цяла нощ. Мина, не знам колко време, изгубил съм представа за времето от очакване и напрежение.
към текста >>
25.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни
духовно
естество.
52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ? Когато се движехме около Учителя, а Той стоеше прав, имахме усещане, че ние се движим, подети на някаква вълна, която ни правеше по-леки, движенията ни бяха по-плавни, по-безтегловни, с голяма мекота. Това усещане отговаряше на онова състояние на душите ни, в което се бяхме озовали - правеше ни волни като птици. Като че ли не бяхме в себе си, а извън себе си и се движехме във въздуха. Това бе усещане на душите ни.
Това преживяване не беше наше, но на вътрешното ни
духовно
естество.
Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко.
към текста >>
Защото усетих, че
тялото
ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко.
Защото усетих, че
тялото
ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест. Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено тяло. Учителят ме погледна и се усмихна.
към текста >>
Аз усетих, какво значи моето
тяло
да се движи с естествената ми тежест.
А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна.
Аз усетих, какво значи моето
тяло
да се движи с естествената ми тежест.
Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено тяло. Учителят ме погледна и се усмихна. Беше отговорил на въпроса ми. Аз разбрах всичко и повече не Го безпокоях. Учителят беше нисък на ръст.
към текста >>
Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено
тяло
.
Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест.
Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено
тяло
.
Учителят ме погледна и се усмихна. Беше отговорил на въпроса ми. Аз разбрах всичко и повече не Го безпокоях. Учителят беше нисък на ръст. Ние бяхме високи младежи и стърчахме с една глава над Него.
към текста >>
„Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо
тяло
, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние, учениците, стърчим с една глава над главата на Великия Учител." Учителят се спира, оглежда ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихва се и се смее известно време.
Изпитвахме неудобство, че ето тук е Великият Учител и вместо да е висок, да кажем - два метра - и да Го гледаме отдолу нагоре, то Той е по-нисък от нас и ние Го гледахме отгоре надолу. А по-високите се навеждаха, за да Му кажат нещо, или да чуят нещо. Това винаги ме е измъчвало. Не изтраях и веднъж Го запитах направо и в упор изстрелвам въпроса си. При други случаи аз винаги обмислях въпросите си и се явявах пред Него с подготвени въпроси.
„Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо
тяло
, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние, учениците, стърчим с една глава над главата на Великия Учител." Учителят се спира, оглежда ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихва се и се смее известно време.
Вероятно Му бе харесало това, че ние, учениците, стърчим с една глава над Неговата глава. После лицето Му взе сериозен израз и Той каза: „Ако бях взел по-висок ръст, по-висок от 165 см, то българският народ ще се разруши, нямаше да издържи. Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо тяло от това, което съм взел в този момент. А ти искаш да съм висок два метра. Можеше това да стане, ако се бях родил в Русия - онази страна е необятна и народа е неизброим.
към текста >>
Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо
тяло
от това, което съм взел в този момент.
Не изтраях и веднъж Го запитах направо и в упор изстрелвам въпроса си. При други случаи аз винаги обмислях въпросите си и се явявах пред Него с подготвени въпроси. „Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо тяло, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние, учениците, стърчим с една глава над главата на Великия Учител." Учителят се спира, оглежда ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихва се и се смее известно време. Вероятно Му бе харесало това, че ние, учениците, стърчим с една глава над Неговата глава. После лицето Му взе сериозен израз и Той каза: „Ако бях взел по-висок ръст, по-висок от 165 см, то българският народ ще се разруши, нямаше да издържи.
Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо
тяло
от това, което съм взел в този момент.
А ти искаш да съм висок два метра. Можеше това да стане, ако се бях родил в Русия - онази страна е необятна и народа е неизброим. Засега това е достатъчно за мен, за българския народ и за Моята работа. А че стърчат с една глава над мене, това ме кара да бъда смирен." Учителят отново се усмихна. Аз също се усмихвам.
към текста >>
26.
ІІІ.59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Отначало са смятали, че истинското
духовно
знание може да се даде само от духовете.
59. СПИРИТИСТИ НА ИЗГРЕВА Спиритизмът в България, внесен и донесен от д-р Миркович, който през миналия век издава списание „Нова светлина", а от 1903 година списание „Виделина". Първите приятели всички са били спиритисти, без изключение. Присъствали са на сеанси, викали са духове чрез медиуми, записвали са цели тетрадки с послания. Много по-късно е била създадена голяма спиритическа група в Пловдив и във Варна.
Отначало са смятали, че истинското
духовно
знание може да се даде само от духовете.
Тогава приятелите са смятали, че Петър Дънов е спиритист, че също е медиум и чрез Него също говорят духовете. Освен това, те не са знаели отначало, кой е Петър Дънов. Но когато след години в Него познават Учителя, нещата постепенно са се променяли. А да познаеш Учителя, трябва да имаш вътрешни опитности с Него чрез живота си, за да познаеш Духът на Истината. Затова тогава, по онези години, Той се е разкривал в истинската Си светлина, чрез знание, чрез Сила и чрез Мощ.
към текста >>
Това бе насочено срещу Учителя, макар че за Него духовете казваха, че е голям дух, но понеже е в плътско
тяло
, затова Той можел да греши.
Заминаха си много рано. Заболяваха от скоротечна туберкулоза. Тази болест беше голяма сеч в София, както и на Изгрева, и особено при младите. Духовете излизаха с едно твърдение чрез медиумите, че истинското знание може да се даде само от тях, понеже са безплътни. Защото всеки, който е в плът, можел да греши.
Това бе насочено срещу Учителя, макар че за Него духовете казваха, че е голям дух, но понеже е в плътско
тяло
, затова Той можел да греши.
Така, по този начин, имахме много неприятности на Изгрева. Учителят бе крайно недоволен от това. Та най-близките сътрудници на Учителя, дори стенографките бяха завлечени от спиритизма и отклонени. Примери много и премного. Дори Савка Керемедчиева, Елена Андреева и още няколко сестри духовете чрез медиумите ги бяха накарали да си острижат косите нула номер, за да не хванат чужди влияния от Космоса.
към текста >>
27.
ІІІ.109. ИГНАТ КОТАРОВ НА ПЪТЕШЕСТВИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Разбира се, не физически, а с
духовното
си
тяло
човек може да посети която си иска планета.
Друг път решава да отиде до Нова Загора. Качва се на велосипеда и на един дъх отива до родния си град. Това са част от неговите подвизи на пътешественик. Един ден слуша беседа в салона. Учителят говори за възможното посещение на планетите.
Разбира се, не физически, а с
духовното
си
тяло
човек може да посети която си иска планета.
Нали е пътешественик по планините, той се приближава до Учи-теля и казва: „Учителю, готов съм да тръгна из пространството към планетите! " И сяда на стола в приемната, след като Учителят го е поканил, за да го придружи. Учителят заема мястото си в плетения стол, скръства ръцете си, навежда глава и затваря очи. При такива случаи ние знаехме, че Учителят напуска тялото си и отиваше там, където трябва да ходи. Но в това време Игнат седи на стола.
към текста >>
При такива случаи ние знаехме, че Учителят напуска
тялото
си и отиваше там, където трябва да ходи.
Учителят говори за възможното посещение на планетите. Разбира се, не физически, а с духовното си тяло човек може да посети която си иска планета. Нали е пътешественик по планините, той се приближава до Учи-теля и казва: „Учителю, готов съм да тръгна из пространството към планетите! " И сяда на стола в приемната, след като Учителят го е поканил, за да го придружи. Учителят заема мястото си в плетения стол, скръства ръцете си, навежда глава и затваря очи.
При такива случаи ние знаехме, че Учителят напуска
тялото
си и отиваше там, където трябва да ходи.
Но в това време Игнат седи на стола. Изведнъж Игнат се уплашва, хваща с ръце главата си и се развиква: "Учителю, не мога! Не искам! Недей ме вдига нагоре! " След малко Игнат се успокоява, оглежда се и вижда, че Учителят седи на стола и е наклонил главата си надолу.
към текста >>
28.
ІІІ.123. Биографични бележки
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Оттук започва негово-то
духовно
пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга.
За препитание остава неговата вярна цигулка. Вечерно време свири в театър „Одеон". Записва право в Софийския университет. По-късно става служител в застрахователното дружество „България" и дотрая до пенсионна възраст; работи в застрахователния институт. Тук в София се запознава с идеите на Учителя на Всемирното Бяло Братство и се осъществява първата му среща с Него.
Оттук започва негово-то
духовно
пробуждане и влизането му в школата на Учителя, която посещава непрекъснато, като е и цигулар на Младежкия Окултен клас, където пред всяка лекция на Учителя се започва с песните на Учителя, придружаващи се с пиано или хармониум, но задължително от цигулков съпровод, изпълняващ се от брат Галилей, авторът на тази книга.
Галилей често казваше: „Моят живот започна с откриването на Учителя и влизането ми в школата, и от своя живот направих жертва и съдба. Жертва за Бога и съдба за себе си." Още в ранните години и обиколки на Учителя по България, той посещава лично домът им, именно онзи дом, в когото ще се родят като деца Галилей - авторът на този труд и Веска - сестра му. Учителят, в своите обиколки, е следял за онези души, които е трябвало да слезнат на земята, да се облекат в плът и да се родят по-късно, да отраснат, да се изучат и да дойдат по-късно в Школата Му, като е посочвал къде и кога да се преродят, съобразно с плана на Небето. Чакайки ги цели две десетилетия, тези души, облечени в дрехите на българската плът, пристигаха последователно през годините на школата, като те бяха онези слушатели, привърженици и ученици на Учителя. Авторът на тази книга бе един от тези души, слезнали в плът и кръв да присъстват в школата и да поемат част от Словото, за да го превърнат в съдба за себе си и саможертва за Високия идеал.
към текста >>
Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото
тяло
онази душа, предопределена да се срещне с Учителя.
Тук ще бъдат включени спомени, които той записа в тази книга и други такива, които ще бъдат разказани от оногова, комуто ги е разказвал. Освен това ще бъдат поместени неговите бележки от различен характер, третиращи различни аспекти от Словото на Учителя и неговите съвременници. Ще бъдат включени негови наблюдения и обобщения за пътя на човешката личност на земята, срещата му с Провидението, намесата на разумния свят от невидимия свят и пътя на всяка душа. А това е път на вътрешната школа в познание за Истината на живота. А тази Истина за него бе Словото на Учителя.
Тези кратки бележки имат за цел да запознаят читателите, че подготовката за слизане на човешките души на земята е дълъг подготвителен процес, предхождащ няколко поколения, поради което са представени движенията на родовите сили, за да дойдат чрез плът и кръв в строго определен момент, да облекат в дрехата на физическото
тяло
онази душа, предопределена да се срещне с Учителя.
Ето защо са представени няколко рода, търсещи най-вярното решение за бъдещия им потомък, който ще бъде техен представител в школата на Учителя. Така се ражда Гавраил Величков - т.е.. Галилей Величков - брат Галилей. Това е първият период. Вторият период на оформящата се човешка личност включва детство, юношество, възмъжаване - тук не е представен, освен това, че лично Учителят е следял съзряването на тези деца, чрез своите невидими пътища и помагачи от невидимия разумен свят, като е насочвал правилното им движение, за да пристигнат в определения момент в школата и да се срещнат с Учителя. Третият период е описан от самия автор в тази книга - това е срещата на ученика с Учителя, това е срещата на човешката душа с Бога в Школата на Учителя Беинса Дуно.
към текста >>
29.
5.12. Изгревът и Духът на Словото
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото
тяло
.
Това го сънувам. И виждам наоколо висока трева и тръни високи по тревата. Виждам, в далечината свети нещо жълто. Спуснах се през тревата и тръните да тичам към мястото, откъдето свети това жълто кълбо. Приближавам се до мястото, където обичаше да седи Учителя - до една лоза.
Впоследствие на това място бе направен гроба на Учителя и положено Неговото
тяло
.
Но това бе по-късно. А сега, в съня си, аз приближавам към това жълто кълбо и виждам храм от жълт мрамор със стъпала. Виждам една жена, като Богородица, загърната с наметало, която стои на входа на храма, а отдолу по стъпалата идват човешки сенки. Идват от земята по двойки и вървят по стъпалата. А тя ги разпределя повечето надолу да вървят, а много малко пропуска по стъпалата нагоре, за да влязат в храма.
към текста >>
На
духовното
поле слънцето е символ на Духът Божий.
Всички опити да се правят Салони са обречени на провал. Къде ще се вмъквате в в разни Салони. Школата е затворена вече. Остава Словото и Духът на Словото. На физическото поле слънцето е символ на живота на цялата природа.
На
духовното
поле слънцето е символ на Духът Божий.
Ето, това е разрешението на тази задача. Оттук се започва. Нали бе казано: „В начало бе Словото. Словото бе у Бога. И Словото бе Бог".
към текста >>
30.
6.02. ВЕЛИКАТА СРЕЩА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Един ден, в ранна пролет, присъствах на едно
духовно
събрание.
2. ВЕЛИКАТА СРЕЩА Аз растях и крепнех в пътя на своето образование. Когато бях в петия клас на своето гимназиално образование, се случи едно от най-важните събития в моя живот.
Един ден, в ранна пролет, присъствах на едно
духовно
събрание.
На това събрание за пръв път се срещнах с могъщия образ на Този, който след няколко години щеше да играе най-важната роля в моя живот. Този изключителен образ беше образът на нашия Учител - Беинса Дуно. Още в първия момент, като срещнах погледа на Този странен образ, почувствах един непонятен трепет от Неговата духовна осанка. Хармонично сложено физическо тяло, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер. Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност.
към текста >>
Хармонично сложено физическо
тяло
, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер.
Когато бях в петия клас на своето гимназиално образование, се случи едно от най-важните събития в моя живот. Един ден, в ранна пролет, присъствах на едно духовно събрание. На това събрание за пръв път се срещнах с могъщия образ на Този, който след няколко години щеше да играе най-важната роля в моя живот. Този изключителен образ беше образът на нашия Учител - Беинса Дуно. Още в първия момент, като срещнах погледа на Този странен образ, почувствах един непонятен трепет от Неговата духовна осанка.
Хармонично сложено физическо
тяло
, красива до съвършенство глава, правилен нос, спокойно гледащи очи, очи, изразяващи не само висока интелигентност, но едно висше благородство и израз на един могъщ характер.
Слушах словото на този голям Мъдрец с нескриваща критичност. Словата му бяха изпълнени с голяма любов и с неизказана вяра за вложеното добро в човека. В беседата си Мъдрецът, който съчетаваше духовния образ на мистичния Ориент с реализма на Запада - чертаеше едно бъдеще, което, според Неговите думи, може да се осъществи само по пътя на Любовта и Висшата разумност. Това разбиране не съвпадаше с току-що започващия да се оформя мой мироглед. В края на беседата взех думата, като казах следните думи: „Ние живеем в един бурен период.
към текста >>
31.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от
тялото
си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо.
Дори имаше съдебен процес срещу Учителя. Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше?
" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от
тялото
си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо.
Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея.
към текста >>
Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от
духовно
- интимния досег с Учителя.
Много често на Изгрева Учителят, Георги Марков и аз имахме дълги, дълги разговори. При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя. Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот". Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите! При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия.
Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от
духовно
- интимния досег с Учителя.
В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност. Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество. Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа. Тя пропътува около 19 държави. Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво представлява нейната роля в чужбина?
към текста >>
Учителят му казал да остави физическото си
тяло
при родителите си - в своя роден град - Лом.
Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край.
Учителят му казал да остави физическото си
тяло
при родителите си - в своя роден град - Лом.
Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята. Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ.
към текста >>
За да закърпи това
тяло
, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново
тяло
и да се роди отново." След няколко дни тя си замина.
Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична.
За да закърпи това
тяло
, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново
тяло
и да се роди отново." След няколко дни тя си замина.
Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество.
към текста >>
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми
тяло
, после моето емоционално, или астрално
тяло
.
Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата. Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие.
Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми
тяло
, после моето емоционално, или астрално
тяло
.
Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
към текста >>
Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото
тяло
е израз и синтеза на историята на човечеството.
Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм.
Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото
тяло
е израз и синтеза на историята на човечеството.
Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване.
към текста >>
32.
6.19. Край на първото действие
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тук не давам датите на събитията, по простата причина да не огранича дълбокото
духовно
съдържание на тези моменти, които се хроникират в етера.
За тази цел брат Борис Николов, по нареждане на Учителя, ми отряза косите и в пликчета бяха раздадени на всички мои съученици от специалния клас. Космите на главата ми възлизаха на около 360 000. През тази седмица аз се облякох в един модерен костюм, с хубави нови обуща, подстригах ниско косите, обръснах мустаците, поставих си на главата червена студентска шапка и когато отидох в следващото събрание на беседа, почти никой не можа да ме познае. Не само това, но Учителят ми даде една задача: да мълча 15 дни, без да проговоря на никому дума. Всичките тези положения като че ли снеха завесата на първото действие.
Тук не давам датите на събитията, по простата причина да не огранича дълбокото
духовно
съдържание на тези моменти, които се хроникират в етера.
И за в бъдеще ще дадат своите отражения в епохата на новата култура, която Учителят чертаеше в своя малък общочовешки миниатюр, около себе си, или опитното поле, върху което изграждаше Своя нов мироглед на човечеството. Борис Николов беше дошъл на ул. „Опълченска" 66. Аз бях също там в сутерена. Учителят слезна внезапно по стълбите и ме накара да седна на стола.
към текста >>
Понеже се намираме вече пред прага на второто действие, ще направя един
духовно
- психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов.
От това време има един частен разговор на Учителя с трима възрастни приятели - Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят там се спира подробно за тях двамата. Ние не можем да отречем ролята на тъмната ложа, която играе в света. Само че тази тъмна ложа, в която има много интелигентни същества, то там е задачата в тази епоха, те да станат слуги на Доброто. И когато ние говорим за тях, ние не се насочваме да ги унищожим, ние напротив, искаме да дойдат до туй положение, когато и те ще помагат за Делото на Учителя.
Понеже се намираме вече пред прага на второто действие, ще направя един
духовно
- психологически анализ на един епизод, който се случи между мен и Михаил Иванов.
През 1925 г. бяхме отишли на екскурзия, цялото братство, на връх Мусала. На този връх Учителят често извеждаше братството, където извършваше много магически операции чрез различни фигури при най-различните вериги души, с формули, молитви и песни се чертаеха в етера страниците на новата човешка история. Когато Той извършваше всичките тези неща, беше мълчалив, недостъпен и мъчно разбираем. В тези моменти Той беше величествен, чувстваше се Неговата магическа мощ, неговата велика окултна ерудиция.
към текста >>
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално
тяло
.
Тя се оплака на мен, защото сме от един и същ град. Има ли някой, който да бъде безразличен към една красива жена? Няма такъв. И за това се сбихме. По-нататък ще изясня защо предавам този епизод, но сега само ще подчертая следното обстоятелство: Учителят, анализирайки този случай в 2-3 беседи изтълкува дълбоката символика - моето падане на земята.
Това едностранчиво мое проявление през този голям период от няколко години, специално на моето емоционално съзнание, без да взема участие моят ум, разбира се беше свързано с плана, който Учителят ми начерта, именно - прочистване на моето астрално
тяло
.
Разбира се, както се видя от предшестващите страници, това беше една екзалтация, или както го наричат в древната традиция -събуждане на детето в човека, на невинността и онова висше целомъдрие към първата причина на Битието. Настъпи момент, когато моят поглед не трябваше да бъде обърнат към Небето и Звездите, към Мистичния свят на слънчевите деви. Аз трябваше да обърна своя поглед към земния конкретен емпиричен свят, да направя връзка с мъжкия принцип, който е свързан непосредствено с моето интелектуално съзнание. Този магически момент настъпи именно тук, горе на планината, особено след като бях вече завършил ролята си в първото действие на тази общопланетна драма. Учителят така нареждаше нещата, че аз трябваше да изляза вече от кръга на тези същества, в които преобладаваше емоционалното съзнание, с други думи казано - от света на женския принцип, който държи ключовете на вратите за мистичния свят, Красивия оазис на Изгрева, със своята поетична романтика, с хубавите звездни нощи, с онова поетично вдъхновение и съзерцание, към пулса на живота, трябваше да бъде заменен с аудиториите на университета, да скрия хубавата оптимистична усмивка и сложа мантията на онази сериозност, за да мога по този начин да завърша университета.
към текста >>
С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното
тяло
, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието.
Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение.
С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното
тяло
, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието.
Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>
33.
6.31. Няколко бележки
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в
духовно
отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват.
31. Няколко бележки И на друго място вече бяхме казали, че в настоящия труд няма да се спираме върху някои теоретически обяснения, тъй като много от въпросите, които тук застъпваме само по същина, са разгледани подробно в следните книги: „Учителят", „Учителят и Школата", „Новата култура през епохата на Водолея", „Разговорите при седемте Рилски езера".
Между многото окултни школи, както в древността, през средните векове и сега, някакви дълбоки различия по отношение гледището им за строежа на човека в
духовно
отношение, и по отношение на неговата еволюция, не съществуват.
По-скоро може да се каже, че термините, с които се окачествяват едни и същи същности, се различават повече по формата, отколкото по отношение на съдържанието. Това много лесно може да се констатира, особено този, който разполага с по-голяма литература, но за това се изисква една строга обективна критичност, иначе човек рискува да изпадне под влияние на дадено течение, което има малки допирни точки със самата реалност. В този труд, по отношение на тази терминология, ще си служим с последните употребяващи се изрази и наименования - било в науката, или по-специално, в модерната психология. По отношение вътрешния строеж на човека ние ще си служим с тези три израза: емоционално съзнание; интелектуално съзнание; и волево съзнание. Или, още по-конкретно и образно, както Учителят ги употребяваше в Своите беседи: сърцето, умът и волята.
към текста >>
Беседите на Учителя са толкова много, че Той веднъж ми каза, че човек, ако ги прочете три пъти, ще си изработи своето
духовно
тяло
.
В Словото на Учителя, Неговият език е своеобразен и неповторим. Той употребява и си служи с терминология, в която влага друго ново съдържание. В Неговото Слово има думи, които имат друго съдържание, което няма никъде в окултната литература. Той употребява нови думи с нова терминология. Това е капитален и важен въпрос.
Беседите на Учителя са толкова много, че Той веднъж ми каза, че човек, ако ги прочете три пъти, ще си изработи своето
духовно
тяло
.
А те наброяват над 7500. Една аналогия: Ако едно дете се роди и бъде поставено да спи само един ден в една от стаите на университета Ломоносов в Москва, и ако във всеки следващ ден приспива в поредната стая, то докато изреди всички стаи, ще стане на възраст 20 години. То е същата аналогия и с беседите на Учителя. Ако се прочете по една беседа за един ден, което е много нещо, то, за да прочетеш всички беседи, ще ти трябват 20 години. Ако ги прочетеш три пъти, значи ще ти трябват 60 години, да четеш по една беседа на ден.
към текста >>
34.
6.39. Равносметката
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално,
духовно
и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото.
Трябва обаче дебело да подчертаем, че понятието „безкрайност" е атрибут на Вечното Космично Начало, или както Учителят учи - Великото Космично Единство, живот за Цялото. Така че монистичното разглеждане на Битието е не само най-новата, но същевременно и най-старата философска система в историята на философията. Един от философите на нашата съвременност - Бергсон, се явява отчасти като изразител на монистичното философско схващане. Той взема, разбира се ограничено, интуицията като метод за обхващане действителността в нейното траене като цяло. Наистина това е една стъпка към великата идея, която Учителят ни разкри в Космичното схващане - „ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО".
Така че, в тази наша равносметка, която трябваше да даде отговор на духовните ни тежнения е, че философията, в стремежа си да схване света като цяло, което е неделимо, материално,
духовно
и психическо, се приближава до Великата идея - живот за Цялото.
Полярността в Битието трябва да се схваща като едно важно условие за творческите процеси в живата разумна природа. Статичната идея за доброто и злото, предмет, занимаващ редица идеалистични системи и разните религиозни теологически вярвания е архаична, остаряла. Това е старата философия на бялата раса. Новата раса, която ще се създаде от Шестата култура на арийската раса, ще има като основен проблем да проучи Космичната Стълба на Реалността на Битието, която за първи път Учителят ни я даде, Той я разкри на синора между две епохи - старата, която си отива и новата, която сега се ражда. Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността на Битието са следните: първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; второто стъпало - енергията е кондензирана светлина.
към текста >>
Затова всеки на земята трябва да бъде в своето
духовно
развитие, в хармония с възходящото движение на земята и слънцето.
Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение. Тя по-рано е слизала, а сега се качва.
Затова всеки на земята трябва да бъде в своето
духовно
развитие, в хармония с възходящото движение на земята и слънцето.
От хиляди години слънчевата система минава през една област в пространството, която е пълна с отрови." Понастоящем, според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г. в една по-духовна област в зодиакалния знак Водолей. В тази област живеят по-напреднали същества и затова животът на човечеството е под знака на големи световни събития. Влизането в тази област ще разшири кръгозора на човечеството в духовно, културно и материално отношение. Ще му открие дълбоките закони на природата и ще го направи по-възприемчив към новите идеи, които сега слизат към земята.
към текста >>
Влизането в тази област ще разшири кръгозора на човечеството в
духовно
, културно и материално отношение.
Тя по-рано е слизала, а сега се качва. Затова всеки на земята трябва да бъде в своето духовно развитие, в хармония с възходящото движение на земята и слънцето. От хиляди години слънчевата система минава през една област в пространството, която е пълна с отрови." Понастоящем, според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г. в една по-духовна област в зодиакалния знак Водолей. В тази област живеят по-напреднали същества и затова животът на човечеството е под знака на големи световни събития.
Влизането в тази област ще разшири кръгозора на човечеството в
духовно
, културно и материално отношение.
Ще му открие дълбоките закони на природата и ще го направи по-възприемчив към новите идеи, които сега слизат към земята. Епохата на Водолея всичко ще примири. Тя е духовната пролет на човечеството. Главното качество на Водолея е чистотата. Епохата на Водолея ще събуди Космичното съзнание на човека.
към текста >>
Както в
духовното
тяло
на човека, така и в политическия живот на човечеството, когато се дойде до тези възли, то стават тези катастрофи.
Този тригон държи равновесие. През 1975 г. Юпитер ще отиде в Овен. Но когато Сатурн отиде в Овен, той там е в своето падение и тогава стават най-катастрофалните събития. На 30 години един път влиза в този знак на Овена.
Както в
духовното
тяло
на човека, така и в политическия живот на човечеството, когато се дойде до тези възли, то стават тези катастрофи.
Ще настъпят важни открития в химията, астрофизиката, археологията, биологията и пр. Ще се направят опити за всестранното приложение на атомната енергия, за да се проучат дълбочините на Космичното пространство. Всички тези открития ще помогнат за икономическото освобождение на човека. Стопанските блага ще станат свободни, както въздуха, водата и светлината. Нашето въображение е бедно, за да обхване какви възможности очакват новото човечество в епохата на Водолей.
към текста >>
35.
6.47. РЕНЕ ГЕНОН
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Когато човек може да отиде там само с
духовното
си
тяло
?
Той беше подмамил Михаил Иванов. Аз имах сведения, че той е човек, който върви по левия път, че е една много спекулативна фигура, беше написал предговор на една книга на Михаил Иванов и последният се хвалеше, че Маха Чохан му е дал паспорт за Агарта, и че никой нищо не може да му направи. А сега, забележете, къде е лъжата! Учителят бе казал, че Агарта не е на физическото поле и не е на земята, а в едно друго, по-висше поле. Какъв паспорт може да се получи за там?
Когато човек може да отиде там само с
духовното
си
тяло
?
Дори Учителят ни бе посочил на Рила, на 7-те езера две места, които представляват входовете на Агарта. Така че ние знаехме много неща за Агарта. И в този момент, когато ставаше този конгрес, трябваше да замине и Бертоли оттук, за да присъства на конгреса. И той замина там. Тогава аз написах писмо до моя приятел Арманд Барбо: „Моля те, приятелю, отиди на конгреса и виж как е протекъл, и какви ти са впечатленията от конгреса." Получих писмо от него: „Константинов, те не само че нямат образи на учители, но нямат и образи на ученици." Така се произнесе той за тях двамата.
към текста >>
Но ме изненада, че едно такова
духовно
движение, което беше заляло цяла Европа, също и у нас, да се поддаде на тези политически домогвания.
И Ани Безант, и Ледбитер са двама големи агенти на английското разузнаване." Туй нещо ме порази. Това не е изключение. Англичаните са способни на туй нещо. Те си гледат своите интереси във висшата политика и никога няма да се откажат от тази хегемония, макар че сега свирят втора цигулка след САЩ. Не ме изненада политическият му смисъл.
Но ме изненада, че едно такова
духовно
движение, което беше заляло цяла Европа, също и у нас, да се поддаде на тези политически домогвания.
Но го приех като факт. Спомням си навремето, когато бе изпратена Магдалена Попова до Кришна Мурти с писмо, то тогава той разбра, че е играчка на политическите сили и разтури „Ордена на звездата". Но за разтурването на този орден, голяма заслуга имаше Учителят и неговите двама куриери - Магдалена Попова и Атанас Димитров. Кришна Мурти беше индус, държеше за интересите на своята Индия, подсъзнателно той държеше на нея, понеже там се бе родил. Англичаните искаха чрез него да сложат под духовна зависимост индуския народ, защото Индия беше тогава още английска колония.
към текста >>
36.
6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Учителят изобщо гледаше на политиката и на политическите схващания като дрехи, които се слагаха върху
тялото
на народите и след като се износят, се заменят с други.
Учителят стана много сериозен и не одобри тази стъпка в българската политика. Той искаше строг неутралитет. Тогава съветниците на цар Борис го уплашиха, че Италия ще вземе Македония и подплашиха българското правителство да направи една погрешна крачка, която им костваше много. И след това българите там направиха много престъпления и си навлякоха карма. Това нещо Учителят го изнесе и ги изобличи в Словото Си.
Учителят изобщо гледаше на политиката и на политическите схващания като дрехи, които се слагаха върху
тялото
на народите и след като се износят, се заменят с други.
До този момент авторитетът на Учителя се засенчваше чрез човека, който направи елипсата около котвата. А това бе Любомир Лулчев, който много често правеше лични грешки и засечки на техните правителствени намерения. Но в този момент чашата вече преля и човекът Лулчев изгуби своята роля, неговата интервенция стана безпредметна. В тези политически моменти Учителят ме извика: „Кажи на Лулчев да не се бърка в политиката, а да си пише мемоарите и романите". Действително неговият дневник, който той написа, изигра голяма роля по време на Народния съд, есента на 1944 г.
към текста >>
Наистина от историята се знае, че всяко ново
духовно
, или обществено течение винаги върви по пътя на подвиг от жертви, кръв и клади.
Това показва, че ще претърпи крах." И тъй стана, както каза Учителят. Българският народ в своята цялост държеше за Русия. Тази вековна връзка беше осветена с кръв и меч, но политическите фактори в България не вземаха предвид това положение. Законът за защита на държавата влезе в пълно действие. На съпротивителното движение държавата отговаряше с терор и насилие.
Наистина от историята се знае, че всяко ново
духовно
, или обществено течение винаги върви по пътя на подвиг от жертви, кръв и клади.
България на 13 декември 1941 г. обяви война на САЩ и Англия. България влезе във война почти с целия свят, освен със Съветския съюз. На 16 юни 1942 г. нелегалното радио „Христо Ботев" обяви програмата на Отечествения фронт.
към текста >>
37.
6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното
духовно
ниво на тези групи души, дават своя отпечатък.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания.
Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното
духовно
ниво на тези групи души, дават своя отпечатък.
Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса.
към текста >>
Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си
тяло
, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък.
Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си
тяло
, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират.
И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма.
към текста >>
Така е било и след заминаването на Христа от
тялото
на Исуса.
Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират. И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна характерност. Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие.
Така е било и след заминаването на Христа от
тялото
на Исуса.
Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма. Тези борби, тези същите борби се разразиха и по-сетне между отците в непрестанните събори, които ставаха особено в първите векове. Тази религиозна ярост на един тесен и ограничен фанатизъм идваше да постави своите противници в пламъците на кладите. Христос чрез Своето Слово даде основният тон на учението, което трябваше да бъде предадено на човечеството.
към текста >>
38.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
С тия си думи имаме предвид дейността, която Учителят Мория, обитаващ в Хималаите развива за
духовното
просветляване и издигане на руския народ.
има отпечатана статия от него - „Бъдещето на Славянството и неговата подготовка". От тази статия се разбира кои са подбудите и мотивите, за да се отпечата. Тя е една подготовка да се посрещне с интерес и внимание сложената под печат книга „Агни Йога" от Мория. Споменава се в статията, че до този момент Сава Калименов е смятал, че има само един източник, т.е. Учителят Дънов, от когото може да се черпи сила, знание и мощ, но вече е видял, че има и „други Велики Учители да работят за подготовка на Славянството, за неговата велика Мисия в живота.
С тия си думи имаме предвид дейността, която Учителят Мория, обитаващ в Хималаите развива за
духовното
просветляване и издигане на руския народ.
Наистина, това което Учителят Мория дава чрез някои синове и дъщери на руския народ не е определено само за него, то не се задържа, а се разпространява навред, където има условия, но все пак явно е, че главните усилия са насочени натам, към „Народа Богоносец" и главните роли се играят от неговите деца. За нас последователите на Всемирното Братство в България факта, че още един Велик Учител е натоварен от Божествената йерархия да се грижи за правилното провеждане в живота мисията на Славянството, да вдъхновява и изгражда, да помага и напътва обикновените работници в гигантската дейност за Новото, не може да бъде освен извор за гореща, искрена радост. „За нас това не са две различни неща. За нас това не са две различни движения." „За нас тези две движения са едно и също нещо. За нас това е едно и също единно движение.
към текста >>
те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото
тяло
, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е.
те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото
тяло
, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките". „Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия. Там има една община (комуна, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка Окултна Школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов.
към текста >>
39.
25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото
тяло
.
Колкото повече говореха за въздържание толкова повече младежката кръв кипеше у нас. Трудно можеше да се справим с всичко това. Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други. Най-напред човек схваща формата, тя е във времето и пространството. После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и пространството.
Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото
тяло
.
Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните? Животът е колело, което се върти. Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу.
към текста >>
То е по-хубаво, защото
духовното
дете го носи човек винаги със себе си.
Когато хората имат допирни точки в умовете и сърцата си, не е толкова опасно, защото могат да си хармонират енергиите. За да пази човек чистотата, трябва да се чувствува винаги като душа, а не като мъж или жена. После трябва да се пази друг един закон: то е да сърадваш. Когато видиш някоя жена, че държи своето дете да не кажеш: да си имах и аз такова дете, а да ти е драго, че тя има такова дете. Ти кажи „Моето дете, което имам и то е хубаво".
То е по-хубаво, защото
духовното
дете го носи човек винаги със себе си.
Нали е по-хубаво детето ти да е винаги с теб? " „Учителю, вие гледате съвсем друго яче и вашето Учение идва в противоречие с обикновеното схващане за морала". „Да, аз зная, че при сегашните разбирания се ражда противоречие." „Учителю, хората са разделили формите на две - едните считат за морални, а другите за неморални. Например те считат, че едно момиче е чисто ако не се допре даже с ръката си до момче". „А ти как разбираш всичко това?
към текста >>
40.
35. ИЗКЪРТЕНОТО КЮШЕ
,
,
ТОМ 5
Като ми погледнат
тялото
и питат: „Какво е?
Слънцето изгря отново над моето небе, бе възстановена отново връзката на ученика с Учителя и с Бога. Ето един пример как Учителят, за да трансформира едно тежко състояние на ученика трябва да се добере чрез някакъв метод, чрез който да оправи нещо, което бе разрушено, развалено отвън на физическото поле, защото има връзка между субективният свят на ученика и субективният свят на Бога. Това бе вътрешната връзка. А връзката между обективният свят на Бога и обективният свят на Ученика трябваше да се осъществи с метода на хармонията между цялото и единичното. Отново съм при Учителя и слушам: „Твоите съмнения ми се забиват като бодли и от всяко убождане тече кръв.
Като ми погледнат
тялото
и питат: „Какво е?
". Казвам: „Това е от любовта на Марийка". Ти едно време проповядваше, имаше желание да обърнеш приятелките си към Бога, а сега защо не проповядваш вече? Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога. Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне".
към текста >>
Аз искам да бъдем едно и физически, и
духовно
и Божествено!
Ти едно време проповядваше, имаше желание да обърнеш приятелките си към Бога, а сега защо не проповядваш вече? Трябва винаги да прекарваш в молитвено състояние. Моли се на Бога. Кажи: „Господи, малкото добро, което си посел в мен, направи да израсне". Моли се за всички, които работят за Господа, да преуспеят в делата си.
Аз искам да бъдем едно и физически, и
духовно
и Божествено!
Начинът, по който животът се развива никой го не вижда. Човек вижда само резултатите. Те са тънки процеси и искат много тънко наблюдение. За пример виждаш една слива, всеки я вижда, но как постепенно е расла онези процеси у нея никой не може да ги види. В съмнението ти те вкарват духове, които искат да вземат твоето място.
към текста >>
41.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА
,
,
ТОМ 5
С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може
тялото
да диша.
Всеки ден носеха със стомнички вода от чешмичката, облечени с дебели дрехи, докато се изпотят и трябваше да отиват и да се връщат по четири-пет до десет пъти. След това се преобличаха със чисти дрехи. Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен характер, за което някои много, ама много държаха. На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха.
С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може
тялото
да диша.
А това упражнение бе не за тялото, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла. Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се.
към текста >>
А това упражнение бе не за
тялото
, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла.
След това се преобличаха със чисти дрехи. Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен характер, за което някои много, ама много държаха. На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха. С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може тялото да диша.
А това упражнение бе не за
тялото
, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла.
Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат.
към текста >>
в себе си, в
тялото
си и да дадеш от тази вода, т.е.
Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха. С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може тялото да диша. А това упражнение бе не за тялото, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла. Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е.
в себе си, в
тялото
си и да дадеш от тази вода, т.е.
от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат. А методът не закъсня. Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в тялото си. Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя.
към текста >>
Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в
тялото
си.
А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат. А методът не закъсня.
Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в
тялото
си.
Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя. Означаваше също ежедневен контакт със Словото чрез проучаване, заучаване и служене. Ето, това означаваше това упражнение. А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване на порите на тялото. А други пори трябваше да се отпушат.
към текста >>
А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване на порите на
тялото
.
А методът не закъсня. Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в тялото си. Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя. Означаваше също ежедневен контакт със Словото чрез проучаване, заучаване и служене. Ето, това означаваше това упражнение.
А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване на порите на
тялото
.
А други пори трябваше да се отпушат. Като се отпушат онези другите пори, чрез които да диша човешката душа, тогава и онези външните пори ще се отпушат. А сега упражнението се преиначи, изпотяваха се и се преобличаха и казваха: „Да, това упражнение е много полезно". На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н. Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна стомна не може да поеме нищо от първоизвора.
към текста >>
Чрез прави мисли, прави чувства, прави постъпки на физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога на
духовното
поле и чрез служене на Бога - това е вече връзката на човешката душа с Божествената Душа, т.е.
На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н. Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна стомна не може да поеме нищо от първоизвора. Когато човек отива при Бога трябва по отношение на Божественото да бъде възприемчив, за да може да влезе в него Божественото Слово, да бъде съсъд на това Слово. И след това от този съсъд да дава на другите, но само чрез служението на Бога, а това означава служе-ние на другите за общото благо. А как ли?
Чрез прави мисли, прави чувства, прави постъпки на физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога на
духовното
поле и чрез служене на Бога - това е вече връзката на човешката душа с Божествената Душа, т.е.
с Бога. Ето това е да се приложи Словото на Учителя. Отивам при Учителя на разговор. Питам го: „Учителю, аз си мисля, че вие още малко ще ме храните с вашето Слово и след това ще ме оставите". „Това е неразбиране.
към текста >>
42.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко
тяло
.
И слабата страна, която аз забелязвам, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям". Без окаляне няма качване, работа не става." По този начин аз отговорих на всички въпроси, които възникваха, защото човек се окаляше както в личният си живот, така и в пътя на ученика. Слизахме надолу и навлизахме в гъстата материя и трудно се справяхме и след това не знаехме докъде можехме да се възкачваме. А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения.
Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко
тяло
.
Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини.
към текста >>
Можеш да я решиш като един микроб, да я решиш като човек или като
духовно
същество.
Хората искат всичко да им е наред, че тогава да започнат да учат. Не. Има велики Духове на небето, които идват на земята във формата на дете, за да претърпят всичките унижения и след това се издигнат и разрешат задачата си. Някои я разрешават, а някои не. Тебе Господ ти е дал специална задача при тези условия да я решиш. И на всекиго е дал специална задача, която той има да реши.
Можеш да я решиш като един микроб, да я решиш като човек или като
духовно
същество.
В небето не съдят човека затова, че е сгрешил, а за лъжата, с която иска да покрие греха си. Вас ви смущават привидните неща. Това, което ми е неприятно е, че всички сте слезли много в материята, материализирали сте се. Ти сега си започнала. Мен това ме радва, но да не прекъсваш работата си, да не се спъваш от привидни неща."
към текста >>
43.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко
тяло
.
И слабата страна, която аз забелязвам, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям". Без окаляне няма качване, работа не става." По този начин аз отговорих на всички въпроси, които възникваха, защото човек се окаляше както в личният си живот, така и в пътя на ученика. Слизахме надолу и навлизахме в гъстата материя и трудно се справяхме и след това не знаехме докъде можехме да се възкачваме. А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения.
Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите на Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко
тяло
.
Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини.
към текста >>
Можеш да я решиш като един микроб, да я решиш като човек или като
духовно
същество.
Хората искат всичко да им е наред, че тогава да започнат да учат. Не. Има велики Духове на небето, които идват на земята във формата на дете, за да претърпят всичките унижения и след това се издигнат и разрешат задачата си. Някои я разрешават, а някои не. Тебе Господ ти е дал специална задача при тези условия да я решиш. И на всекиго е дал специална задача, която той има да реши.
Можеш да я решиш като един микроб, да я решиш като човек или като
духовно
същество.
В небето не съдят човека затова, че е сгрешил, а за лъжата, с която иска да покрие греха си. Вас ви смущават привидните неща. Това, което ми е неприятно е, че всички сте слезли много в материята, материализирали сте се. Ти сега си започнала. Мен това ме радва, но да не прекъсваш работата си, да не се спъваш от привидни неща."
към текста >>
44.
64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
По-късно разбрах, че едни и също закони преминават през строго определена среда, организират я и то когато се намира в също определено
духовно
поле.
След това забелязах, че понякога от провинцията изискваха да получат ръкопис на беседа на Учителя и те я преписваха. Така че Словото на Учителя се предаваше по скачени съдове на другите в резултат на нашия контакт с него. Минаха още няколко месеца и няколко пъти Учителя ми спираше вниманието, че той ще онагледи този процес, който е непонятен за мен. По-късно той започна да изнася в беседите някои от опит-ностите на учениците, разглеждаше я и показваше вътрешната й същност и на какъв духовен закон почива тя. Тогава разбрах, че тази опитност се движи и управлява по същите духовни закони и че това са духовни сили и окултни сили, които могат да преминат у нас, дори чрез опитност, която е имал някой ученик от Школата.
По-късно разбрах, че едни и също закони преминават през строго определена среда, организират я и то когато се намира в също определено
духовно
поле.
А учението на Учителя бе такова, което определяше едно силово поле и законите, които се движеха в него можеха да задвижат само учениците, които се намират в това силово поле. Или казано иначе Школата се отнасяше само за учениците. Точно и безапелационно. Друго разрешение нямаше. Затова е казано: „Да ви бъде според вярата".
към текста >>
Туй, което давам то е
духовно
не е физическото.
Сега хората се хранят на гостилници. Ако нахраня десет души има ли в това нещо лошо? Аз провождам тази енергия от природата. Човек се съмнява, когато вземат неговото и го дадат на другите. Но това, което им давам е специално за тях, определено от Бога.
Туй, което давам то е
духовно
не е физическото.
Сега ще учиш закона на чистотата. Абсолютна чистота трябва. От нищо да се не съблазниш. Трябва да познаваш Бога. Може да се обича само Един.
към текста >>
На
тялото
се действува чрез контакт на Духа - чрез Слово.
Сега ще работиш, ще насаждаш та всичко да се превърне на гора. На всяка цена ще работиш. За нищо няма да се спираш. Сериозно ще работиш. Съмнението ще изпъдиш навънка.
На
тялото
се действува чрез контакт на Духа - чрез Слово.
Мъжът и жената трябва едновременно да присъствуват, за да има равновесие. Трябва да се пазиш от мъжете. Да се пазиш от флирт. Можеш да показваш широчината на чувствата си и дълбочината и височината на разбиранията си, но флирт - не! Сегашния свят е пропаднал.
към текста >>
45.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Кожата, даже и по-навътре в
тялото
е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка. А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога. Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата. „Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка.
Кожата, даже и по-навътре в
тялото
е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Ти живееш в чужда къща, защото това тяло като умреш ще ти го вземат. Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука.
към текста >>
Ти живееш в чужда къща, защото това
тяло
като умреш ще ти го вземат.
А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога. Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата. „Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка. Кожата, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Ти живееш в чужда къща, защото това
тяло
като умреш ще ти го вземат.
Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука. И затова трябва да почнеш да я изучаваш.
към текста >>
Да разберете, че физическите допирания на
тялото
не са опасни.
И затова трябва да почнеш да я изучаваш. Сега на този урок, който ти предавам присъствуват душите на всичките ученици. Този урок трябва, на който съм го предал да го предаде и на другите ученици. Аз не мога на всички поотделно да го предам. Каква е същността на урока?
Да разберете, че физическите допирания на
тялото
не са опасни.
Важно е вътрешното побуждение на човека. Всяко нещо може да се изтълкува по два начина. Когато някой седи безкористно - печели ли нещо? Нищо. Има някои хора като видят отворена каса не могат да не бръкнат вътре." „Учителю, аз съм от тези хора." „Хубаво. Трябва по-често да идваш при касата, за да се научиш да не бъркаш в нея.
към текста >>
Духовно
си добре сформирана, физическото ти пречи.
Мустаците ли са характерни за мъжа? Мъжът, това е мисловната сила у човека. Къде е Марийка, можеш ли да посочиш? В ръцете или в краката? " „Вътре е Марийка в мен." „Да, така е.
Духовно
си добре сформирана, физическото ти пречи.
Някой човек си хваща тялото - то е Божествено. То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане.
към текста >>
Някой човек си хваща
тялото
- то е Божествено.
Мъжът, това е мисловната сила у човека. Къде е Марийка, можеш ли да посочиш? В ръцете или в краката? " „Вътре е Марийка в мен." „Да, така е. Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи.
Някой човек си хваща
тялото
- то е Божествено.
То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си.
към текста >>
Всеки човек трябва да урегулира силите в
тялото
.
То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си.
Всеки човек трябва да урегулира силите в
тялото
.
Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав.
към текста >>
Тялото
е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в
тялото
си.
Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си. Всеки човек трябва да урегулира силите в тялото.
Тялото
е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в
тялото
си.
Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав. Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в тялото трябва да се подчинят на един идеал.
към текста >>
Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в
тялото
трябва да се подчинят на един идеал.
Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав.
Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в
тялото
трябва да се подчинят на един идеал.
Всяка мисъл нечиста като дойде да я диференцирате и да я препратите на мястото й, откъдето е дошла. Каквото човек мисли, то това става."
към текста >>
46.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
А кошулята е една дълга бяла, по
тялото
ушита роба, която виси една педя под официалната носия на момите.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО През първите години на Школата, когато можах да се откача от ухажванията на Иван Толев, който бе главен редактор на списание „Всемирна летопис" и когато не можах да свърша една задача, която ми даде Учителя, след което той стана най-заклетия враг на Учителя. По-късно Учителят ме извика и ми каза: „Има два братя - Борис и Жорж Радев, които ходят два пъти в планината на Витоша и ти ще ходиш с тях". Аз започнах да се опъвам, как така ще ходя с тях, та това беше нечувано тогава само момиче да върви с двама младежи горе в планината и то в шумака. Тогава имаше една песен, която се пееше от шопите „Ела моме у шумако, за да ти вдигна кушуляко" и тутакси си спомних за тази песен и не исках да ходя с тях.
А кошулята е една дълга бяла, по
тялото
ушита роба, която виси една педя под официалната носия на момите.
Мина така известно време и аз упорствах и не желаех да ходя с тях. Но веднъж той ми каза: „Кои братя най-много ти харесват тук в Братството? " Отговорих му, че това са брат Боян Боев и Борис, понеже ги смятах за духовни братя така по мое външно наблюдение. По-късно Учителя отново ме насочи към Борис. Но аз пак се опъвах.
към текста >>
Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място:
духовното
в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят.
А дали биха желали да го следват това зависи от самият пример. Според мен, която му бях спътница 50 години и го познавам много по-добре от всички заедно бих казала, че неговият път бе път на саможертва долу на земята. А за невидимия свят бе път на безкористие и жертвоготовност. Но именно тук между тези две плоскости се опитваха да влезат хора и да обърнат всичко наопаки, т.е. безкористието му и жертвого-товността да ги използват за користолюбиви и лични цели на земята, а с неговата саможертва да заличат всички свои престъпления, които правеха в Школата като ги обличаха по-късно чрез думите, които изричаха като прегрешения, заблуждения, отклонения, пропуски, грешки и т.н.
Ето затова аз се борих всяко нещо да си отиде на своето място:
духовното
в духовния свят, човешкото да си бъде на земята, а саможертвата се отнася за Божествения свят, но се проектира долу на земята, когато човек се бори за една идея, слезнала от този свят.
А що се отнася до безкористието и жертвоготовността, това са образи на духовния свят и те действуват и в човеците, когато този свят е общ за всички, когато всички живеят в него, имат едно верую и изповядват един и същи Учител и един и същ Бог. Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват.
към текста >>
Той да не свързва душата с
тялото
, а с идеалното в света.
Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа.
Той да не свързва душата с
тялото
, а с идеалното в света.
Като душа, която не се опетнява, а тялото може да се опетни. Ти очакваш неща от там, от дето нищо няма да дойде. При слънцето, когато си можеш да мислиш само за топлината и светлината, но можеш да мислиш и за окръжаващите предмети. Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе?
към текста >>
Като душа, която не се опетнява, а
тялото
може да се опетни.
И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света.
Като душа, която не се опетнява, а
тялото
може да се опетни.
Ти очакваш неща от там, от дето нищо няма да дойде. При слънцето, когато си можеш да мислиш само за топлината и светлината, но можеш да мислиш и за окръжаващите предмети. Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе? Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност.
към текста >>
47.
81. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ЛЮБОВ. БОГ Е ДУХ.
,
,
ТОМ 5
В
духовното
поле Бог е Виделина.
Аз потрепнах, Учителят ми даваше доказателство, че нашето възприятие за „Слънцето" е правилно, че онзи, който живее в светлината е жив и животът му е Светлина за другите. Имах вече опитност какво значи: Бог е Светлина. Неговото съзнание, неговото свръхсъзнание живееше в светлината и светлината живееше в него и това отношение бе отношение на светлината и лъчите, които из-лезаха от очите му идеха да ми покажат, че когато човек има отношение към Божественото и Божественото ще има отношение към човека. Или когато човешкото съзнание направи връзка към Божественото съзнание и Бога то връзката между тези две съзнания е връзка на Светлината, защото само тя може да обединява физическия свят с духовния свят и с Божествения свят, защото тя преминава навред и е продукт на Божествения Дух и изявление на Бога. Бог е Светлина на физическото поле.
В
духовното
поле Бог е Виделина.
А в Божественият свят Бог е Слава. Така че Бог бе Светлина, Виделина и Слава. Такива случаи имахме няколко и всеки един се различаваше от предходния по замисъла, по мотива, както и резултата от самата опитност за Светлината. Бяхме на екскурзия, неголяма група, почивахме на една поляна. Изведнъж се усетихме, че времето се разваля, задуха вятър, надвиснаха черни облаци, застудя, започна да фучи, започна да гърми, да трещи, да бушува вятър и някакъв тътен отгоре над нас се търкаляше.
към текста >>
Сега у тебе се гради ново
тяло
на мястото на старото.
Намирам се пред Учителя на разговор. „Формите се освещават от съдържанието. Това, което ти се дава много редко се случва. То не е обикновено. Трябва да го пазиш свещено.
Сега у тебе се гради ново
тяло
на мястото на старото.
Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти. Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда. Ще пазиш духовното. Духовно е това, 5 което има една непреривност. То е постоянно.
към текста >>
Ще пазиш
духовното
.
То не е обикновено. Трябва да го пазиш свещено. Сега у тебе се гради ново тяло на мястото на старото. Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти. Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда.
Ще пазиш
духовното
.
Духовно е това, 5 което има една непреривност. То е постоянно. Материалното е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра. Ще знаеш, че в Бога обратни решения няма.
към текста >>
Духовно
е това, 5 което има една непреривност.
Трябва да го пазиш свещено. Сега у тебе се гради ново тяло на мястото на старото. Всичко старо ще се обнови и тези петна и пъпки ще изчезнат от лицето ти. Сега ти трябва да развиеш у себе си редица добродетели: вяра, вяра, безстрашие, любов към Бога, милосърдие, надежда. Ще пазиш духовното.
Духовно
е това, 5 което има една непреривност.
То е постоянно. Материалното е това, което се мени, възниква и изчезва. Ще имаш вяра. Ще знаеш, че в Бога обратни решения няма. Какво е решил, то ще стане.
към текста >>
48.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко
тяло
не е подготвено за това.
Да, тук аз не правех разлика между Него и Бога, между Него, Бога и Божествения Дух, между него, Бога, Божествения Дух и Царството Божие, което само за миг се откри в мене в своята пълнота и разбрах, че човек е дух, че човек е душа и че човешкия дух и човешката душа единствено при Бога заемат своето място като поданици и граждани на Царството Божие у човека. Ето това е Царството Божие на земята и у човека. Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен. Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето. И той втори път не се повтаря.
Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко
тяло
не е подготвено за това.
Човек няма органи, няма вътрешна инсталация, за да възприеме всичко това. Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно тяло, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога. Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност.
към текста >>
Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи
духовно
тяло
, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога.
Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен. Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето. И той втори път не се повтаря. Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко тяло не е подготвено за това. Човек няма органи, няма вътрешна инсталация, за да възприеме всичко това.
Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи
духовно
тяло
, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога.
Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност. Трябва да я пречистиш. Ще си правиш тушове със светлина мислено.
към текста >>
Мислено тъй си представлявай един туш, който е над тебе и чрез него преминава светлина и тя прониква навсякъде из
тялото
ти.
Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност. Трябва да я пречистиш. Ще си правиш тушове със светлина мислено.
Мислено тъй си представлявай един туш, който е над тебе и чрез него преминава светлина и тя прониква навсякъде из
тялото
ти.
Ще туриш воля и жива вяра: няма какво да се убеждаваш в Светлината - тя си съществува. А страданията и радостите, нека си идват - те са закон. Мъчнотиите, страданията са привидни - това е една временна промяна. Тури си положителни стихове и ги повтаряй сутрин като станеш и през целият ден. Тури нещо все добро.
към текста >>
49.
94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Това беше разговор в друго
духовно
поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина.
Вие подслушвали ли се сте разговор случайно включени на друга телефонна линия от друг телефонен номер Чуваш как някой разговаря, вие сте вън от тях, но сте участник на техния телефонен разговор. Така и аз тук бях вън от тях, аз за тях бях една мравчица пред Великия Дух, в една човешка черупка. А тези огнени светлинни стълбове около мен в стаята се разговаряха с Учителя. Аз ги чувах не с ушите си защото те разговаряха в областта на мисълта и този мисловен разговор вървеше от Учителя към тях във вид на светлинни лъчове. Те задаваха въпроси на Учителя и лъчи от светлина излизаха от тях и се отправяха към Учителя, а в отговор на техните светлинни въпроси от Учителя излизаха не лъчи, а цял сноп от светлина.
Това беше разговор в друго
духовно
поле, в друга сфера това беше мисъл, която беше облечена в светлина.
Тук си спомних, че Учителят беше споменал пред нас чрез Словото си, че светлината това е мисълта на ангелите, на висшите същества и че светлината представлява кондензирана мисъл. Тук разбрах какво означава мисълта обърната в светлина когато от Учителя излизаше сноп от светлина и отиваше към тях, а от тях излизаха лъчи от светлини и отиваха към Учителя, т.е. светлината на ангелите беше тяхната мисъл. Това продължи няколко минути. Единствено ми се даде да видя разговорът между Учителя и тези светли същества.
към текста >>
" „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето
тяло
специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя?
Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един. Там няма разделение. Първоначално е бил само един Човек, който после се е размножил." „Учителю, аз си мисля, че вие обичате само една душа във всички ни." „Да, обичам една душа -Божествената душа." „Аз мога ли да се смятам, че съм една малка клетчица от тази душа?
" „Да, може." „Но аз си мисля, че на тази клетчица отговаря също една клетка от вашето
тяло
специално само за нея." „Да, това е вярно." „Къде е тя?
" „На най-възвишеното място - в сърцето." „Учителю, вие като ми дадохте да работя върху Любовта какво подразбирахте: Любовта като чувство или като разумна сила, която обгръща в себе си всички други добродетели." „Разбира се всеобемната, разумната Любов, която обгръща и останалите добродетели, тя обхваща и Любовта като чувство, върху която ма ти да поправиш някои свои дефекти." „Ами тези два пътя на ума и сърцето? " „Тези два пътя трябва едновременно да присъстват в човека. Зърцето и душата трябва да бъдат едно. А умът и духът трябва също да бъ-гат едно. Само по този начин вие можете като отидете в другия свят да бъде--е пак при мен, така както днес стоиш пред мен.
към текста >>
50.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере
духовно
и то онези, които са крадци и разбойници.
Веднъж при най-голямата скръб, която ме бе сполетяла, смазана, плачеща - бях на дъното на Ада. Учителят дойде при мене, сложи ръката си над мене и всичко изчезна. Повдигнах очи и видях, че неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: „Ами не знаеш ли какво е казано в Писанието? „Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога.
Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере
духовно
и то онези, които са крадци и разбойници.
А те са майстори за това, те знаят как да изсмучат цялата ти вътрешна светлина, да поемат цялата тази жизнена енергия, знаят как да те обсебят, как да влезат в теб, че да не можеш да ги изгониш от собствената си къща, т.е. от собственото си тяло. Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен. Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат.
към текста >>
от собственото си
тяло
.
Повдигнах очи и видях, че неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: „Ами не знаеш ли какво е казано в Писанието? „Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере духовно и то онези, които са крадци и разбойници. А те са майстори за това, те знаят как да изсмучат цялата ти вътрешна светлина, да поемат цялата тази жизнена енергия, знаят как да те обсебят, как да влезат в теб, че да не можеш да ги изгониш от собствената си къща, т.е.
от собственото си
тяло
.
Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен. Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат. Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря тялото си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява. Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията.
към текста >>
Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря
тялото
си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява.
А те са майстори за това, те знаят как да изсмучат цялата ти вътрешна светлина, да поемат цялата тази жизнена енергия, знаят как да те обсебят, как да влезат в теб, че да не можеш да ги изгониш от собствената си къща, т.е. от собственото си тяло. Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен. Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат.
Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря
тялото
си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява.
Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията. Аз вървях след него и исках да му целуна ръка. Понякога след беседа той оставаше в салона, приятелите го заобикаляха, целуваха му ръка и търсеха съвети от него по най-различни въпроси. Друг път той излизаше от салона и тръгваше по поляната, където играехме Паневритмия и всички приятели излизаха и тръгваха след него, спираха го някъде по поляната, разговорите продължаваха, разпитваха го за различни неща и всеки искаше да му целуне ръка, да се допре по физически път до Учителя и Бога, който се проявяваше в него. Сега Учителят усети, че след него върви човек по стълбата, която бе дървена и се спря.
към текста >>
51.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Чрез мъчението се образува онази материя, необходима за образуване
духовно
тяло
за следващите поколения, т.е.
Това е посвещението на страданието. А после от Невидимия свят се изпраща друга по-фина енергия в отговор на тази, идва се до ново състояние, при което се възприема като радост, това е посвещението на радостта, но съотношението е 9:1, т.е. на девет страдания отговаря една радост. Енергията, вибрацията на радостта е много по-интензивна, много по-силна е тази енергия на Невидимия свят и нашите тела не са пригодени за нея и не всеки човек може да издържи дълго на трептенията на радостта, която му се изпраща от Небето. Затова Учителят бе казал още от самото начало на Школата, че първият етап е страданието и когато човек осъзнае страданието като необходим етап започва мъчението, а мъчението пък е основа на бъдещата окултна Школа.
Чрез мъчението се образува онази материя, необходима за образуване
духовно
тяло
за следващите поколения, т.е.
онова, което изгаря от нас през време на осъзнатото мъчение, енергията при освобождаването на нашето мъчение образува друга фина материя, чрез която могат да се въплътят душите. Учителят бе казал: „Всичко благородно и възвишено в света се ражда от самото мъчение. Мъчението съответства на великата работа. Трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Мъчението е основа на Царството Божие и без мъчение не се минава в Царството Божие.
към текста >>
52.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо
тяло
и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо
тяло
и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това тяло. Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос.
към текста >>
И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това
тяло
.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо тяло и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това
тяло
.
Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща.
към текста >>
Човешкото
тяло
има своя физиология, свои изисквания и потребности.
Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено.
Човешкото
тяло
има своя физиология, свои изисквания и потребности.
Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата.
към текста >>
Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето
тяло
.
Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон? " Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с пръстите си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка. До този момент нищо не бях искала от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него.
Този медальон с портрета на Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж на моето
тяло
.
За завивка през зимата старите сестри бяха направили едни корави, тежки, натъпкани юргани. Бяха се постарали да ги направят по-плътни с пълнеж от вълна, но така бяха я натъпкали, че бяха станали много корави, а да не говорим, че бяха от тежки, по-тежки. И с тези тежки юргани трябваше да се завива. По този повод Учителя сподели: „Ще ги помня аз българските юргани". Наистина това беше голямо мъчение дори и за млад човек да легне и да го покрият с такъв тежък юрган, където едвам ще издържиш тежестта му.
към текста >>
Той почиваше физически с
тялото
си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи.
Последните години той идваше тук в нашия дом на Симеоновско шосе, сядаше на стол или пък се излегваше да почине на моят креват. Тук нямаше кой да го безпокои. Понякога той преспиваше тук и то на моят личен креват. Аз отивах да спя на тавана. Сутрин като станем рано оставахме го да си почине докъм седем часа.
Той почиваше физически с
тялото
си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а на Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи.
Тук в моят дом той си почиваше и работеше необезпокояван в неговият Божествен свят, за което ние само можехме да се досетим и нямахме представа за него. Понеже идваше често веднъж като го посрещнах на вратата ми каза: „Марийке, има възможност след 25-30 години това тук да се дигне" и посочи с бастуна къщичката ни и цялата местност. Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят.
към текста >>
за неговото физическо
тяло
, а новораждането на Учителя, т.е.
Имаме усещането че хвърчим насам-натам, движим се празнично възбудени. Дванайсети юли е празник на Школата. Всички сме се събрали, дошли са гости от града, о-провинцията, този ден е особен празник за Учителя. На този ден той е дошъл на земята в плът като Петър Дънов, идвайки от Божественото слънце, от звездата Алфеола. А рождената дата на Учителя е 12 юли 1864 г.
за неговото физическо
тяло
, а новораждането на Учителя, т.е.
на Божествения дух в него е 7 март 1897 г. Тази дата той лично ми я каза. А раждането на Мировия Учител в него, т.е. влизането на Христовия дух у него е август 1912 г. А раждането на Всемировия Учител у него е 1922 г.
към текста >>
Учителят на Великото Бяло Братство идва от
Духовното
слънце, а Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство идва от Божественото слънце.
А раждането на Мировия Учител в него, т.е. влизането на Христовия дух у него е август 1912 г. А раждането на Всемировия Учител у него е 1922 г. с откриването на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Учителят на Бялото Братство идва от слънцето.
Учителят на Великото Бяло Братство идва от
Духовното
слънце, а Учителят на Всемирното Велико Бяло Братство идва от Божественото слънце.
Учителят Беинса Дуно е Всемировият Учител дошъл от Божественото слънце и слезнал за пръв път на земята. Неговото светско име е Петър Константинов Дънов.
към текста >>
53.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за
духовното
издигане на неговите малки братя.
Те искат чрез Божественото да накарат хората да ги ценят, лично тях като личности и да се възползват от това за ко-ристолюбиви цели. Втората категория са у които стремежът към Бога и Учителят доминира. Те привличат хората, за да ги приобщят към Бога и Учителят и да събудят у тях стремежа не към себе си, а към Бога и Словото на Учителя и да ги въведат в пътя на Словото. Тези хора са малцина и техните дела са праведни. Всички ние сме много малки пред величието на Учителя трябва да гледаме към него със смирение, благоговение и преданост.
Учителят - това значи, че в него живее безграничния Божи Дух, който се е самоограничил, за да помогне за
духовното
издигане на неговите малки братя.
Учителят работи с петте Добродетели на Пентаграмата, която той бе дал. В този път всичко му е позволено. Той има свободата да постъпва с учениците си по всички методи, както в даден случай намери за добре. Той прави връзка с учениците си и се самоограничава доброволно като изпълнява по своя воля всички задължения, но са ограничава вътрешно, но всъщност е абсолютно свободен. Учителят каза: „Аз мога с когото и да е от вас да прекъсна напълно връзките си, които съм направил с вас само за пет минути.
към текста >>
Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото
духовно
излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово
духовно
излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на
духовно
общение с Духът, който бе в него, т.е.
Какво видяхме там? Най-първо учениците трябва да видят, да добият представа за светлата картина на новия живот. Това е изработване на техния идеал. Те трябва макар и от далеч да вдъхнат лекия дъх, който носи зората на новия живот. Затова Учителят казва: „Пътят на ученика е като на зазоряване".
Ние имахме възможността да усетим това вътрешно в присъствието на Учителя от аурата му, която идваше от неговото
духовно
излъчване като имахме привилегията да го видим физически, да целуваме десницата му и то-за негово
духовно
излъчване отваряше у нас нови хоризонти, защото прос-зетляваше се у нас съзнанието и за един нов поглед към живота, започващ не само с едно усещане, с едно възприятие, а с едно живо изживяване на
духовно
общение с Духът, който бе в него, т.е.
с Божия Дух. Тук беше нашата привилегия да бъдем в тази епоха с него. Тази привилегия бе дадена на малцина, защото мнозина бяха около него, но малцина го видяха, познаха го, те бяха също познати и признати от Духа чрез посвещение. Посвещението на човека започва чрез пробуждането на съзнанието му. В новата епоха не се кръщава с вода и да се търси реката Йордан.
към текста >>
падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има
духовно
зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора.
Ние заварихме тези приятели, които ни разказваха такива опитности, че ние ги слушахме с отворени уста, очи и уши. При един такъв разказ сестра Василка, казваше: „Аз съм неверник Тома" и все чакаше момента и времето да се случи нещо, което да бъде само нейно, за да може от неверни Тома да стане на верующ Тома, А това означава да се сблъска и да се срещне с една истинска опитност от живота на Учителя. И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е.
падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има
духовно
зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора.
Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина. Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от тялото му и всичко трепти по един особен начин. Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда.
към текста >>
Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от
тялото
му и всичко трепти по един особен начин.
И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е. падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора. Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина.
Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от
тялото
му и всичко трепти по един особен начин.
Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение е продължило много време, но по едно време отново се спуска една завеса пред очите й, картината на слънцето се закрива и тя започва да вижда Учителя така, както го е виждала всякога. Тя отново си казала: „Абе това, което видях, това е само халюцинация".
към текста >>
54.
125. ВЪТРЕШНАТА СВЕТЛИНА У УЧЕНИКА Е ДУХОВНАТА СВЕТЛИНА ЗА ПЪТЯ МУ
,
,
ТОМ 5
Това беше някакво друго познание от друг обсег, за който ние нямахме органи в човешкото си
тяло
за възприятия и органи да го изразим.
Нещо в мене ми подсказа, че мога да си отида. Станах, отидох при него, без да продумам нещо целунах му ръка. Той нищо повече не каза и повече не ме покани за следващите дни. Аз се поклоних и си отидох у дома. У дома усетих, че нещо много важно съм свършила и приключила, но какво беше не можах да определя и да си отговоря.
Това беше някакво друго познание от друг обсег, за който ние нямахме органи в човешкото си
тяло
за възприятия и органи да го изразим.
Тук разбрах, че сме толкова несъвършени, че сме толкова малки в сравнение на това огромно знание от Словото, което идваше от Учителя и от Духът му. Тук видях несъвършенството си като човек и като ученичка. Та каква ученичка можех да бъда аз, та ученикът има винаги контакт с Учителя си и винаги слуша неговият вътрешен говор. А ето аз цели десет дни стоях по цял ден от сутрин до вечер и накрая Учителят дойде и ми го каза ей така, изговори го с езика си и с устата си онова, което трябваше да го чуя аз чрез вътрешния говор между ученика и Учителя. Това щеше да стане ако бях ученик.
към текста >>
Та имах десет задачи, имах десет изпита докато станах
духовно
дете на Учителя.
Учителят ме прегърна и целуна по челото и ми каза: „Моето дете". Това беше отговора на тези десет дни, които ходех непрекъснато. Този отговори ми го дадоха на сън, т.е. в друго състояние на съзнанието ми. Може би там бях по-будна отколкото долу на земята през деня и на яве.
Та имах десет задачи, имах десет изпита докато станах
духовно
дете на Учителя.
Когато се свърши моят изпит на съня ми Учителят се обърна към Савка и каза: „Я прочети какво си записала, стенографке". Пред нея видях, че имаше едно листче и започна да го чете. Като го разчиташе и го зачете сбърка нещо и неправилно го прочете. Учителят каза: „Не е вярно". Тя започна да го чете отново, но го прочете както първият път.
към текста >>
55.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Отново щях да вървя по същия път на
духовно
просветление по пътя на ученика.
Къде щях да се преродя, това не знаех. Не ми се даваше да узная. И това не беше в момента толкова важно за мен. Важното бе другото, че се прехвърли мост между сегашния ми живот и следващото ми слизане на земята. Е, това бе важното, че отново щях да се добера до Словото на Учителя.
Отново щях да вървя по същия път на
духовно
просветление по пътя на ученика.
Ето това бе важното. Това го мислех, разсъждавах и го приемах като една привилегия и то заслужена да присъствувам отново в този идеен живот, който сега тук го изучавах. Но колко щеше да трае това, колко време, колко човешки години, колко прераждания, не можех да зная. Това зависи и от онова, което разрешавах сега и от онова, което щеше да остане да разреша впоследствие. Труден продължителен етап.
към текста >>
Но утре, в други ден ще съблека това
тяло
и моята душа ще търси да изпълни Завета между нея и Бога.Ето това беше важното в случая за мен.
А Учителят по-късно ми го и написа. Приех го като завет между мен и Учителя, завет между ученика и Учителя, Завет между една човешка душа и Бога. Ето така го възприемам сега. Завет между една душа и Бога. Е, тук съм Марийка и тук е Учителят през тази епоха.
Но утре, в други ден ще съблека това
тяло
и моята душа ще търси да изпълни Завета между нея и Бога.Ето това беше важното в случая за мен.
А за вас е важно не случая, а Завета, че той се дава между човешката душа и Бога. Той е вътрешен завет. При мен, който бях при Учителя в плът стана завета наяве. Но при вас също може да се осъществи когато Учителят го няма на земята, но само ако вие влезнете в онова поле, където ти ще се чувствуваш като душа там можете да срещнете Божествения Дух. Там може да се осъществи Завета между вас - човешката душа и Бога, защото Завета не е нищо друго освен връзката между душата на ученика и Бога.
към текста >>
програмата на човешкия си живот залегнала в програмата на Божия Дух когато го е изпращала на земята като душа да се въплъти в човешко
тяло
.
А тази връзка се осъществява само при едно положение. „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа." Сега разбирате ли от къде тръгнахме и къде стигнахме - до изпълнението Волята на Бога. Това е завета на ученика от Учителя и го получава чрез Словото му! И за всеки ученик е строго и специфичен този завет. Той трябва при всички положения да изпълни Волята на Бога, т.е.
програмата на човешкия си живот залегнала в програмата на Божия Дух когато го е изпращала на земята като душа да се въплъти в човешко
тяло
.
Това е акт на ученичеството и път на Завета Господен. Да продължа разговора си с Учителя. Той ми каза, че за мен е сигурен, че ще издържа. „Но за Савка", продължи Учителят „е съмнително дали ще го издържи". И наистина тя почина, замина си от този свят пет-шест месеца след заминаването на Учителя.
към текста >>
56.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в
тялото
си.
За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението. Тези две неща са различни по характер и по същество.
При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в
тялото
си.
Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда.
към текста >>
Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез
духовното
тяло
у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа.
Тези две неща са различни по характер и по същество. При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението?
Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез
духовното
тяло
у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа.
Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е. човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле. Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е.
към текста >>
Човешката душа дава матрицата, материала на
духовното
тяло
, а пък човешкия дух го съгражда.
При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа.
Човешката душа дава матрицата, материала на
духовното
тяло
, а пък човешкия дух го съгражда.
Единият движи, т.е. човешкият дух движи това тяло, а човешката душа го съгражда чрез материалите в духовното поле. Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си.
към текста >>
човешкият дух движи това
тяло
, а човешката душа го съгражда чрез материалите в
духовното
поле.
Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа. Човешката душа дава матрицата, материала на духовното тяло, а пък човешкия дух го съгражда. Единият движи, т.е.
човешкият дух движи това
тяло
, а човешката душа го съгражда чрез материалите в
духовното
поле.
Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят.
към текста >>
Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред
духовното
тяло
на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот.
Човешкият дух е движеща сила, а душата е тази субстанция, тази фина материя в Духовния свят, която съгражда формата на човешката единица, на човешкото същество. Горе си душа - съчетание на твоята индивидуалност от хиляди години, горе си дух събрал в себе си движещата сила на твоето начало, за да се пресъздаде чрез дух и сила, в душа обширна като вселената, за да може чрез слизането на човешкото същество на земята да може да се справи и да намери творческото начало в себе си, т.е. духа в себе си и да пресъздаде човешката душа като творческо проявление на вселената в себе си. Дух и душа това са началата на живота у човека на земята и горе в небесата. Долу те одухотворяват човека когато са в него, обожествязат го като се проявяват в него и се изявяват като духовна същност така както са горе в Невидимия свят.
Та видението е онова изявление на човешкия дух и човешката душа горе в Невидимия свят, в Духовния свят, където пред
духовното
тяло
на човека се изява в образ и действия, събития и явления, които са задвижени от човешкия дух и запечатани в човешката душа и които събития и явления са програмирани, запечатани и чакат своето пресъздаване долу на земята чрез човешкия живот.
А на човека се дава видение, той си тръгва и след време се среща с видението, което от действия и събития горе се реализира долу в една реалност. Значи това, което аз бях видяла беше видение. Тогава не го осъзнавах, защото бях на 14 години, но когато го разказах на Учителя и чух мнението му направо изтръпнах. Осъзнах го, по-кьсно когато това видение се разви в своята пълнота и трая петдесет години. И сега го осъзнавам напълно като видение и като реализация.
към текста >>
57.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА
,
,
ТОМ 5
Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното
тяло
у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА Има моменти в човешкият живот на земята, когато слизайки от горе човек се облича в плът, ражда се, преминава през детството си, където много пъти може да му се даде да види на филм в себе си част от предишните си прераждания.
Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното
тяло
у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му.
Бях малка и все мислех, че млада и зелена ще умра и ще ми носят цветя над гроба. Тогава не знаех, че такова нещо бях го преживяла в другите си прераждания. Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси". Той ме изгледа, усмихна се и каза: „Това е истина.
към текста >>
Бог се беше вселил в
тялото
на Учителя Дънов и пребиваваше в него, пребиваваше в Учителя Духът Беинса Дуно, Още в началото за мен беше ясно, че аз стоях пред Бога и Бог се проявяваше пред мен.
Тази връзка с Христа беше дошла в мене като спомен и тя стана жива връзка, когато дойдох при Учителя и разбрах, че този Дух бе същият Дух от времето на Христа. Че дори и нещо повече. Сега беше Бог слязъл на земята. Спомням си бяха изречени от него едни исторически, епохални думи: „Ако преди 2000 години беше дошъл Сина, то сега дойде Бащата". Ако преди 2000 години беше изпратен Христовия Дух и дойде Синът, то сега беше дошъл Бащата, т.е.
Бог се беше вселил в
тялото
на Учителя Дънов и пребиваваше в него, пребиваваше в Учителя Духът Беинса Дуно, Още в началото за мен беше ясно, че аз стоях пред Бога и Бог се проявяваше пред мен.
Веднъж той ме запита кого смятам, че е той и тогава аз му казах, че Бог и Господ са в него и пред мене стоят в единение. Тогава ми каза, че съм блажена, защото кръв и плът не са ми казали това, а е откровение на духа ми. По-късно няколко пъти ми каза лично: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Така аз успях в себе си да възстановя връзката, която имах по времето на Христа и връзката, която имах сега при Учителя, това бе една светла нишка в съзнанието ми, идваща от преди 2000 години, минаваща през вековете и стигаща до тук в мен. Тези горни редове ги преразказвам за случая, който следва, за да се види, че връзката между човешката душа и Бога не е еднократен процес, а е вечна.
към текста >>
Духовно
отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш.
Но представи си, че в тази гостилница има надпис: „Днеска с пари, а утре на вяра". Гостилничаря ти каже: „Плати си, ще ти дам да ядеш". Ти идеш, работиш, работиш и най-после спечелиш пари, платиш си и се нахраниш. Представи си, че гостилничарят ти дава на вересия да ядеш, но за всяко ядене записва. В такъв случай доброжелател ли ти е?
Духовно
отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш.
Но представи си, че ти си беден и не можеш да си плащаш уроците. Учителят пише уроците и си казва: „Този ученик не плаща". Но като те вижда, че ти се стараеш и учиш, казва: „Той учи добре, от него ще излезе човек в живота" и става снизходителен към твоята беднотия и те учи без пари. Това са положенията, които съвременния свят заема пред Бога." „Учителю, аз кое място заемам? " „Тебе искаме да те поставим в положението на бедния ученик.
към текста >>
58.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
А Божественото слиза върху човека с малките подтици на
духовното
му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга.
Божественото не може да слезе с единицата, с голямото, а слиза с малките величини, с множеството от дребни, мънички величини и от там тръгва. За теб, който си паднал в бездната е важно да се хванеш за онова малкото, което може да те възкачи по стъпалата на спасението. Онова, което долу в човешкия живот на земята е сбор от добродетели, горе в духовния свят и в Божествения свят е единица и една Добродетел. Това е духовен закон, който ние не схващахме и не разбирахме, макар че Учителят още в първите години ни го каза. Човек се въздига и расте с малките величини.
А Божественото слиза върху човека с малките подтици на
духовното
му пробуждане, така както горе на небето слънцето е огнено кълбо, а долу то изпраща лъч и ако го прекараме този слънчев лъч през призма той се разцепва на седем цвята, заема цветовете на небесната дъга.
Затова Учителят когато се приближаваше при някой то той отиваше до неговият уровен и започваше с онова, с което онзи приятел имаше и разполагаше. Иначе другото бе насилие. Учителят веднъж при един такъв случай каза: „Аз като полея едно цвете, то като видят другите, то и те идват, за да го полеят". В това се заключаваше силата на малкия подтик вложен в човешката душа. Той трябваше да покълне като засято семе и в този процес се обединяваха и другите сили вложени в човешкото естество, задействуваха се в този общ център и от подтика покълваше стремеж, а от стремежа - действия и от него се задействуваше волята на човека, за да реализира и най-малката вложена в себе си добродетел.
към текста >>
Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в
тялото
си.
Оженихме се и Борис ме бе поканил да отидем на гости в Габрово при родителите му, за да ме видят и да ме огледат така както се оглежда млада булка или така както се оглежда, когато се купува крава на пазара. Сравнението не е случайно. Отидох при Учителя и споделих с него всичко. Каза ми: „Не ти трябва, защото ще те критикуват". Аз се върнах у дома, много умувах, нали трябва да видя свекъра и свекървата пък и няма какво да се плаша от оглеждане.
Аз бях хубава и така бях построена, че не можех да се срамувам от някакъв да кажем недостатък в
тялото
си.
Напротив, можех само да се гордея с него. Но ето аз не послушах Учителя и отидох с Борис в Габрово. Посрещнаха ни като че ли не бяхме младоженци, а добитък събран за разплод на рода им. Оглеждаха ме като добиче, което се преценява дали може да се загони при бик, дали може да се отели и колко мляко ще дава. Такъв беше пътят ми, че не отелих теле на рода им, нито пък им давах мляко.
към текста >>
Тя идва и се втича у човека само ако има предварително създадена връзка между човека и Бога, тази връзка се създава от вярата и по нея става
духовното
съединение между човека и Невидимия свят и само по нея се втича и върви Божествената енергия към онзи, който има нужда от нея.
След малко вдигна глава и каза: „Отивай в София. Като си отидеш у дома твоят син ще бъде там". Сестрата е разтревожена, уплашена, разплакана, целува ръка на Учителя и бърже, бърже се запътва към София. Отива си у дома и какво да види: синът й се върнал жив, здрав и целеничък. Само онзи, който е свързан с Небето може да получи чрез него необходимата помощ.
Тя идва и се втича у човека само ако има предварително създадена връзка между човека и Бога, тази връзка се създава от вярата и по нея става
духовното
съединение между човека и Невидимия свят и само по нея се втича и върви Божествената енергия към онзи, който има нужда от нея.
Има един стих от Писанието: „На ранина ще те видя, Господи". На ранина човешката душа може да направи общение с Бога. Разказваше същата сестра, че нейния син тръгнал и заминал в Италия на някаква екскурзия и дълго време не се обаждал. Отново отива при Учителя и го запитва какво става с нейния син, да не би да му се е случило нещо, че няма никаква вест от него. Учителят вдигнал глава, загледал се в пространството, мълчал дълго време, накрая свел глава към нея, погледнал я и казал: „Нищо му няма.
към текста >>
59.
180. ДЕДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
,
ТОМ 5
И така се въплътява в човешко
тяло
Всемировият Учител Беинса Дуно.
Ето вие благодарение на тях ще имате на разположение онова, което е публикувано. Може би ще излезнат и други неща понеже някои братя работеха по историческите следи на родословието на Учителя. А аз ще ви разкажа друго, което не бихте срещнали и на онова, на което бях свидетел. Какво бе отношението на семейството, в което се бе родил Учителя към самия него? Първо се ражда сестра му Мария, а по-късно брат му Атанас и накрая се ражда Петър Дънов в плът и кръв.
И така се въплътява в човешко
тяло
Всемировият Учител Беинса Дуно.
По-кьсно Учителят лично ми е показвал своето тефтерче, в което той собственоръчно бе написал, че Божественият Дух слиза върху него на 7(19). март 1897 г. Така че новораж-дането на Учителя чрез Духът започва от тази дата. Учителят е третото по ред дете на дедо поп и баба попадийка. Ние наричахме бащата на Учителя дедо поп Константин Дъновски.
към текста >>
Тя идва при брат си Петър, а брат й Петър го няма изобщо, защото тук пред нея в това
тяло
е вече Духът на Истината, но баба Мария тези неща не можеше да приеме и да схване докато дедо поп Константин Дъновски бе свидетел за слизането на Духът Божий в сина му.
А всички знаехме, че в шкафа на Учителя имаше смляно кафе. А тогава кафе не се намираше над път и под път, а трябваше да отидеш и да го купиш в специаЛн магазин в града където се продаваше кафето. Баба Мария се разсърди и си замина сърдита в бараката. След като си тръгна Учителят се смя със сълзи доста продължително. Как няма да се смее.
Тя идва при брат си Петър, а брат й Петър го няма изобщо, защото тук пред нея в това
тяло
е вече Духът на Истината, но баба Мария тези неща не можеше да приеме и да схване докато дедо поп Константин Дъновски бе свидетел за слизането на Духът Божий в сина му.
За него беше ясно всичко, но за баба Мария нещата бяха по-иначе. Баба Мария бе във възраст и се разболя и изпраща при Учителя една сестра, за да го помоли да продължи живота й. Ето тук вижте сега кое е интересното. Изведнъж тя вижда, че това не е брат й Петър, а Учителят, който може да й продължи живота и затова изпраща сестрата и иска от него да оживее, за да преживее още някое и друго време. Учителят връща сестрата като й казал, че всичко ще се оправи и да не бере грижа.
към текста >>
Така Учителят чрез нас се разплати със своите роднини затова, че беше получил от рода си
тяло
, с което
тяло
бе дошъл при българите.
Ето това е един интересен епизод за вас, поучителен в различни направления. Но тук има и. окултен закон, според който времето на човека е строго определено както за неговото раждане, така и за неговото заминаване. Накрая Братството непосредствено след заминаването на Учителя, през 1945 г,намери наследниците на Учителя и от тях закупи правото за издаване на беседите. Ние им платихме авторското право.
Така Учителят чрез нас се разплати със своите роднини затова, че беше получил от рода си
тяло
, с което
тяло
бе дошъл при българите.
А какво духовно благословение получиха роднините му не мога да кажа. Единствено знам, че само дедо поп Константин Дъновски бе успял и бе видял как се изпълниха трите Божии свидетелства чрез сина му Петър, а това не бе малко в онази епоха.
към текста >>
А какво
духовно
благословение получиха роднините му не мога да кажа.
Но тук има и. окултен закон, според който времето на човека е строго определено както за неговото раждане, така и за неговото заминаване. Накрая Братството непосредствено след заминаването на Учителя, през 1945 г,намери наследниците на Учителя и от тях закупи правото за издаване на беседите. Ние им платихме авторското право. Така Учителят чрез нас се разплати със своите роднини затова, че беше получил от рода си тяло, с което тяло бе дошъл при българите.
А какво
духовно
благословение получиха роднините му не мога да кажа.
Единствено знам, че само дедо поп Константин Дъновски бе успял и бе видял как се изпълниха трите Божии свидетелства чрез сина му Петър, а това не бе малко в онази епоха.
към текста >>
60.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за
духовно
раждане, за каквото говори и свещеното писание.
Вие се хванахте за буквата и мислите, че в това сте намерили едно слабо място от неговата философия. А за брака г-н Дънов е казал: „Ние сме за съединението не на два пола, а на две души, както е горе в Царството Божие, което ще се въдвори и на земята". Това, разбира се, се отнася за онова общество, което ще служи на Бога в дух и истина. Това Учение не засяга Вас. 3. Вие се чудите, гдето г-н Дънов казал, че едно време мъжете раждали и че от както те престанали да раждат, светът се развалил.
Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за
духовно
раждане, за каквото говори и свещеното писание.
Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си? " Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите.
към текста >>
ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате
духовно
свещеници. 4.
Това Учение не засяга Вас. 3. Вие се чудите, гдето г-н Дънов казал, че едно време мъжете раждали и че от както те престанали да раждат, светът се развалил. Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за духовно раждане, за каквото говори и свещеното писание. Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си? " Като.
ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате
духовно
свещеници. 4.
Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали.
към текста >>
За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето
духовно
усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука.
За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето
духовно
усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък.
Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр. и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни.
към текста >>
Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото
тяло
да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно.
и пр. При това често пъти вършим и рушителни работи, с своята уж твърда воля и все се считаме, че сме християни. Следователно, вместо ума, сърцето и волята да образуват един равностранен триъгълник, у едни страната на ума е удължена, тоест, имат добър ум, притежават светската наука, но нямат нежно сърце и милост правилно да приложат това, което мислят, или пък нямат воля да го проявят. Други имат нежно сърце, но нямат достатъчно ум. Трети имат воля, но рушителна.
Следователно, ако искаме да се развиваме правилно, разнебитения триъгълник трябва да го възстановим напълно, тоест, със светлите и чисти мисли, да разберем между материалното и смисъла на живота; с чистото сърце да уважаваме всяко живо същество, да създадем радост в душите си, да бъдем благодарни от всичко; със чистото
тяло
да подигнем себе си до висшата нравственост, а с диамантена воля да проявим всичко правилно и разумно.
Това именно ни липсва - ума, сърцето и волята ни не са в хармония. Ето защо, за постигане на всичко това, ние сме и още пълни въздържатели на тютюн, алкохол и месо, но приложено доброволно, съзнателно и постепенно. Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи.
към текста >>
На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото
Духовно
Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство.
„Да, прави сте, брат, Му отговаряме. Ние не искаме да парадираме, а и сами още не сме израсли до тази висота, но работим върху себе си. Скоро обаче ще имате". Това беше една искрена изповед на търсеща Божията истина душа, която се е погнусила от пороците на света. Ето защо ние отговаряме на тези братя, търновски граждани, на някои пловдивски и изобщо, които се интересуват от това Учение в България, че в книжарниците: „Теменуга" у братя Ноеви в Търново; „Всемирна книжарница" на Христо Павлов в Пловдив и в братския дом, улица „Оборище" N 14 в София, има вече от тази литература.
На първо време, всеки би се осветлил за принципите на туй Учение от книжките: „Где е истината", „Новото
Духовно
Учение", а после от сериите беседи и отделни номера от последната серия и други още, от Учителя на Бялото Братство.
Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа. Материалиста мъчно ще схване символичните изрази, ако най-малко не се спре на философската страна; ето защо, които при четенето се държат само на материалната страна, не ще могат да извлекат голяма полза за себе си.
към текста >>
С горното като даваме една малка светлина за Новото
Духовно
Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го проучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили, дали то е вярно.
Има и списания: „Житно Зърно", „Всемирна летопис", „Повече светлина" и други. Която пък душа дири повече храна, нека поиска и каталог на книгите от братския дом, ул. „Оборище" 14 в София, за да си достави и други. Нека спомним още, че който пожелае да чете от брошурите на Учителя на Бялото Братство, да обърне внимание главно на духовната страна, ако иска светлина за своя ум и за своята душа. Материалиста мъчно ще схване символичните изрази, ако най-малко не се спре на философската страна; ето защо, които при четенето се държат само на материалната страна, не ще могат да извлекат голяма полза за себе си.
С горното като даваме една малка светлина за Новото
Духовно
Учение, което е ново от две хиляди години, но изопачено и забравено, ние молим всички добри граждани в България да се заинтересуват от него, да го проучат и стига вече да се съблазняват от уличните хули на тези и онези, защото ние често попиваме злото като сюнгер, без да сме проверили, дали то е вярно.
Един е Съдията, който ще съди по делата - това е Бог. Бъдете сигурни, братя и сестри в България, че това Учение, което почива на Христовите принципи, не след дълго ще блесне. Дано не е късно за много добри хора. Това неща ви не съблазнява! Гр. Пловдив, 9 октомври 1925 г, С почит: Член на Бялото Братство Послеслов: Търновските граждани, които прочетоха това „Отворено писмо" и онези, които не го прочетоха, мнозинството от тях се подписаха под една петиция, с която се искаше от властите да забранят съборите в Търново на дъновистите.
към текста >>
61.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Душата е нещо полуматериално и
полудуховно
.
Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да изучавате, Човек не е това, което вие виждате. И да ви говоря по това повече, вие не можете лесно да познаете тези неща, без да учите.
Душата е нещо полуматериално и
полудуховно
.
Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате. Помнете, че аз не искам да ви говоря за това, което не е. Искам да ви говоря за това, което е. Ще ви приведа един пример, за да се види, кое остава от човека. Тук имаше един българин с висше образование.
към текста >>
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата
тялото
си.
Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така?
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата
тялото
си.
Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих".
към текста >>
Аз съм по-голям от
тялото
, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти".
Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така? " „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си.
Аз съм по-голям от
тялото
, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти".
Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното.
към текста >>
И почна да ме води към
тялото
и аз хлътнах в
тялото
и се събудих".
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си. Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си".
И почна да ме води към
тялото
и аз хлътнах в
тялото
и се събудих".
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
към текста >>
А онова
тяло
, то е временна къща.
Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното.
А онова
тяло
, то е временна къща.
Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва.
към текста >>
Тялото
е според двойника на човека.
Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека.
Тялото
е според двойника на човека.
И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора.
към текста >>
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи
тялото
.
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи
тялото
.
Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото.
към текста >>
Туря се една бучка захар в устата на
тялото
и човек нищо не казва.
А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Туря се една бучка захар в устата на
тялото
и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък.
към текста >>
" Учителят каза: Като излезеш от
тялото
си, ще имаш едно
тяло
невидимо.
Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?
" Учителят каза: Като излезеш от
тялото
си, ще имаш едно
тяло
невидимо.
Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим.
към текста >>
Едно
тяло
прозрачно.
Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта? " Учителят каза: Като излезеш от тялото си, ще имаш едно тяло невидимо. Ще имаш ръце, очи, уши и пр.
Едно
тяло
прозрачно.
Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бога, а другите неща са невидими.
към текста >>
62.
202. СЕМИНАРИСТИ НА ИЗГРЕВА Писма до приятелите (съставил Боян Боев)
,
,
ТОМ 5
Душата е нещо полуматериално и
полудуховно
.
Вие мислите, че когато човек умре, не чува. Не, той слуша, вие му говорите, но той не може да се прояви. Това е дълбока наука. Вие трябва да изучавате, Човек не е това, което вие виждате. И да ви говоря по това повече, вие не можете лесно да познаете тези неща, без да учите.
Душата е нещо полуматериално и
полудуховно
.
Вземете един прост пример: вие вечерно време сънувате, че се разхождате. Помнете, че аз не искам да ви говоря за това, което не е. Искам да ви говоря за това, което е. Ще ви приведа един пример, за да се види, кое остава от човека. Тук имаше един българин с висше образование.
към текста >>
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата
тялото
си.
Тук имаше един българин с висше образование. Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така?
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата
тялото
си.
Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих".
към текста >>
Аз съм по-голям от
тялото
, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти".
Той издаваше книги. Беше много чувствителен. Един ден идва при мене и ми казва: „Ще ви кажа нещо, но не искам да го разправяте на другите". „Какво? " „Аз мисля, че съм побъркан." „Какво ти дава повод да мислиш така? " „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си.
Аз съм по-голям от
тялото
, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти".
Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното.
към текста >>
И почна да ме води към
тялото
и аз хлътнах в
тялото
и се събудих".
" „Преди една седмица лягам след обед и виждам, че седя в стаята изправен и гледам на кревата тялото си. Аз съм по-голям от тялото, което лежи на кревата, а някой зад мене, но не го виждам ми казва: „Това си ти". Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си".
И почна да ме води към
тялото
и аз хлътнах в
тялото
и се събудих".
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
към текста >>
А онова
тяло
, то е временна къща.
Аз го попитах: „Това ако съм аз, аз който гледам, кой съм? " И в мене настава едно смущение. Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното.
А онова
тяло
, то е временна къща.
Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва.
към текста >>
Тялото
е според двойника на човека.
Този зад мене ми казва:"Аз ще ти покажа кой си". И почна да ме води към тялото и аз хлътнах в тялото и се събудих". Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека.
Тялото
е според двойника на човека.
И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото. Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора.
към текста >>
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи
тялото
.
Това, което седи и гледа, то е реалното. А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши.
Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи
тялото
.
Туря се една бучка захар в устата на тялото и човек нищо не казва. Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото.
към текста >>
Туря се една бучка захар в устата на
тялото
и човек нищо не казва.
А онова тяло, то е временна къща. Сега учените хора правят опити, може да се извади двойника на човека. Тялото е според двойника на човека. И двойника има очи, нос, уста, уши. Двойникът се праща да седи на единия край на стаята, а на кревата лежи тялото.
Туря се една бучка захар в устата на
тялото
и човек нищо не казва.
Но туря се една бучка захар в устата на двойника и онзи на кревата казва: „Това е захар". Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък.
към текста >>
" Учителят каза: Като излезеш от
тялото
си, ще имаш едно
тяло
невидимо.
Това са опити, които се правят сега от учените хора. Този свят е в онзи свят. Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта?
" Учителят каза: Като излезеш от
тялото
си, ще имаш едно
тяло
невидимо.
Ще имаш ръце, очи, уши и пр. Едно тяло прозрачно. Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим.
към текста >>
Едно
тяло
прозрачно.
Малкото е в голямото, а не голямото в малкото. Онзи свят е голям, а този свят е малък. Един ученик запита: „Кое ще остане от нас след смъртта? " Учителят каза: Като излезеш от тялото си, ще имаш едно тяло невидимо. Ще имаш ръце, очи, уши и пр.
Едно
тяло
прозрачно.
Ще имаш самосъзнание. Само, че тези хора няма да те чуват. Вие казвате, че Бог е невидим. Това не е вярно. Единственото нещо, което виждаме, е само Бога, а другите неща са невидими.
към текста >>
63.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Христос претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в
духовно
, и във физическо отношение.
За общата карма. Цяла една нощ, един полк римски войници се гавриха с него, туряха му венци и мантия и му се покланяха, удряха му плесници, плюха го. Това считам за най-голямото геройство. Христос прекара тази нощ между римските войници в онова умствено изпитание и Той беше спокоен, доволен, силен всичко да понесе. Той имаше силата да се избави когато го хванаха, да се освободи от гаврата, от кръста, но не употреби силата си.
Христос претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в
духовно
, и във физическо отношение.
Това показва силата на неговия характер. Желая и вие да издържите на всички изпитания като Него. От римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавриха, от Него остана нещо. И кръста, на когото Го разпънаха и той се въздигна и стана по-знаменит от цялата римска империя. Кой днес не носи кръстчето.
към текста >>
Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в
тялото
си".
И да искаш, не можеш да скриеш нищо. Върна се групата, която погреба Жорж и докладваха на Учителя. Все пак нас ни вълнуваха много неща. Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп?
Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в
тялото
си".
Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник?
към текста >>
Знаехме от него, че човек може да излезне от
тялото
си с
духовното
си
тяло
и да посещава други светове.
Все пак нас ни вълнуваха много неща. Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим.
Знаехме от него, че човек може да излезне от
тялото
си с
духовното
си
тяло
и да посещава други светове.
Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина?
към текста >>
Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в
тялото
си.
Защо той си замина? Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове.
Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в
тялото
си.
Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло? С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития".
към текста >>
Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си
тяло
?
Заради отклонението, което направи спрямо Школата, заради непослушанието си към Учителя, заради незнанието си или заради своят хороскоп? Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си.
Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си
тяло
?
С духовното си тяло или с етерния си двойник? Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме".
към текста >>
С
духовното
си
тяло
или с етерния си двойник?
Тогава Учителят отговори на този въпрос: „Той нямаше да си замине, но той се Излъчи и не можа да се върне в тялото си". Оглеждаме се, поглеждаме Учителя и мълчим. Знаехме от него, че човек може да излезне от тялото си с духовното си тяло и да посещава други светове. Беше ни казал, че човек може да се излъчи с етерният си двойник и да не се завърне в тялото си. Ами тук как и с какво бе напуснал физическото си тяло?
С
духовното
си
тяло
или с етерния си двойник?
Ето, това бяха въпросите, които ни вълнуваха. Приятелите му разглеждаха хороскопа, занесоха го пред Учителя и искаха да питат поради кой аспект той си замина? Учителят се разсърди: „Не чухте ли, че веднъж ви казах, че над всеки хороскоп стои Бог и Той разполага с човешките съдби и ръкополага човешките събития". Върнаха се и казаха: „Нищо не разбрахме". А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията?
към текста >>
Нали няма
тяло
?
А аз питам сега вас, които четете това, проумявате ли кой стои над човешкият хороскоп и кой управлява астрологията? Ето, това е важното. Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята? " Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин?
Нали няма
тяло
?
Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло? На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това?
към текста >>
От къде ще вземе
тяло
?
Не мина много време и аз сънувам брат Жорж, че ми се явява на сън и ми се хвали: „Знаеш ли, че Учителят ме върна на земята? " Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст.
От къде ще вземе
тяло
?
На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо тяло. Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго.
към текста >>
На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо
тяло
.
" Това така ме изненада, така ме възбуди вътрешно, толкова въпроси повдигна в съзнанието ми, че не можах да се справя. Как ще се върне, по какъв начин? Нали няма тяло? Нали го заровиха и то отдавна се е превърнал в пръст. От къде ще вземе тяло?
На времето Христос възкреси Лазар, но той тогава имаше физическо
тяло
.
Ние знаехме, че Учителят също бе възкресил някои приятели, но телата им бяха на смъртния одър. Ами тук какво означава това? Не може да бъде само сън. Тук има и нещо друго. Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си.
към текста >>
И сега Учителят го връща и го поставя в женско
тяло
.
Сутринта отивам при Учителя и разказвам съня си. Той отговаря: „Е, рекох, Милка Периклиева". Стъписах се. Как е възможно това? Та той беше мъж.
И сега Учителят го връща и го поставя в женско
тяло
.
И той сега е влезнал в Милка Периклиева. И на другия ден Милка пристига у дома. Ние с Борис само се споглеждаме и се усмихваме. Борис се разположи към нея. Аз съм настръхнала и викам: „Борисе, внимавай, може Жорж да е влезнал в нея, но пред тебе стои жена и да не ми създадеш ядове по женска линия".
към текста >>
А това бе
тялото
на Милка Периклиева.
Ние с Жорж сме големи приятели". „Аз да те предупредя за всеки случай, пък ти си бъди приятел с Жорж." Станахме големи приятели с Милка, но аз като се обръщах към нея мислено поздравявах и Жорж в нея. Така дочакахме в дома си новата 1944 г., където бяхме Учителят, аз, Борис и Милка Периклиева. Жорж беше в нея една-две години по-късно, защото дойде време и тя спря да ни посещава. По това разбрахме, че Жорж се бе отишъл и напуснал временното си жилище, в което пребиваваше.
А това бе
тялото
на Милка Периклиева.
Вероятно си беше свършил работата, за което Учителят го бе върнал отново на земята. А с Милка Периклиева останахме добри приятелки. По време на събитията и на процеса срещу Братството през 1957/58 г. тя остана вярна на приятелството ни, дойде и ни предупреди, че властта посредством нея и Петър Димков са се опитвали да скалъпят обвинение срещу Борис. Отначало тя се подала на внушенията, но изведнъж се опомнила и казала: „Аз съм вярна на приятелството си с Борис и Марийка".
към текста >>
64.
243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР
,
,
ТОМ 5
И какъв е човек горе, такъв е и долу и че има съответствие между вътрешният и външният човек и това е много добре изразено с физическата структура на човешкото
тяло
.
Веднъж аз бях недоволна от нея, че Учителят я предпочита пред другите и отивам лично пред него, за да му се оплаквам. Изслуша ме и ме пита: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите? " Това ме успокои, защото ми показа, че други начала има, които движат Учителя, за които ние нямахме представа понеже ние нямахме знания. А ние се движехме от личните човешки чувства на симпатия и антипатия. Учителят в Словото си непрекъснато подчертаваше, че физическият човек е проекция и съотношение на духовния човек, който е горе в Невидимия свят.
И какъв е човек горе, такъв е и долу и че има съответствие между вътрешният и външният човек и това е много добре изразено с физическата структура на човешкото
тяло
.
Този закон го знаех и веднъж при една от поредните пропуски на Савка аз изведнъж се загледах в нея с по-особени очи и виждам, че това не е онази Савка, която трябва да бъде до Учителя. Тя бе с дебели крака, с дебел задник, беше тромава, непохватна външно и като се движеше вървеше тромаво. Реших, че това нещо не е случайно и отивам при Учителя и го питам като визирам, че въпросът ми се отнася за Савка: „Нали, Учителя, всеки човек си изработва тяло в зависимост от това, което е съградил в себе си по-рано като духовно тяло? " Учителят ме изгледа втренчено, разбра много добре, че този въпрос се отнася за Савка и каза: „На някои се взема понякога от бъдещата му добра карма, за да му се помогне сега, за да учи". Аз стоях като изумена.
към текста >>
Реших, че това нещо не е случайно и отивам при Учителя и го питам като визирам, че въпросът ми се отнася за Савка: „Нали, Учителя, всеки човек си изработва
тяло
в зависимост от това, което е съградил в себе си по-рано като
духовно
тяло
?
А ние се движехме от личните човешки чувства на симпатия и антипатия. Учителят в Словото си непрекъснато подчертаваше, че физическият човек е проекция и съотношение на духовния човек, който е горе в Невидимия свят. И какъв е човек горе, такъв е и долу и че има съответствие между вътрешният и външният човек и това е много добре изразено с физическата структура на човешкото тяло. Този закон го знаех и веднъж при една от поредните пропуски на Савка аз изведнъж се загледах в нея с по-особени очи и виждам, че това не е онази Савка, която трябва да бъде до Учителя. Тя бе с дебели крака, с дебел задник, беше тромава, непохватна външно и като се движеше вървеше тромаво.
Реших, че това нещо не е случайно и отивам при Учителя и го питам като визирам, че въпросът ми се отнася за Савка: „Нали, Учителя, всеки човек си изработва
тяло
в зависимост от това, което е съградил в себе си по-рано като
духовно
тяло
?
" Учителят ме изгледа втренчено, разбра много добре, че този въпрос се отнася за Савка и каза: „На някои се взема понякога от бъдещата му добра карма, за да му се помогне сега, за да учи". Аз стоях като изумена. Как така, та на Савка сега това благословение, което й се дава е за сметка на бъдещата й добра карма? Боже Господи, по какъв начин научих още един закон. Прибрах се у дома и размишлявах много по този въпрос.
към текста >>
65.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Беше дошъл не с физическото си
тяло
, а с
духовното
или Божественото, си
тяло
.
Всички се изправихме и се ослушахме. Аз почувствувах, че Учителят като че ли е влезнал в мене, разбирам, че е в мен и се изрази чрез мене в една Любов към всички братя и сестри. Но аз мълчах. Ако бях казала това всички щяха да се нахвърлят срещу мен. Учителят дойде и се изрази чрез Любовта към всички братя и сестри.
Беше дошъл не с физическото си
тяло
, а с
духовното
или Божественото, си
тяло
.
Това се усети от всички, създаде се една атмосфера толкова духовна, толкова всеотдайна, че всеки от нас в този миг искаше да се раздаде на другия и да се слее в общото и с Бога. Това състояние трая минути, после постепенно се оттегли. Учителят си беше отишъл. Не споделих с никого, за да не породя завист, че именно в мен се бе появил. Също биха могли да твърдят и другите, но вече поради съперничество и тогава всичко би се опорочило.
към текста >>
66.
271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Той взимаше в последните години по-силна храна,
тялото
му беше поотслабнало с възрастта му.
Като че ли се разтвори в мене бездната на Великата Мирова Скръб - започваше от единия край на Вселената и стигаше до другия край, където единствен обитател е той, Божествения Дух, Който изпълва тази Вселена. И това състояние на Божествения Дух, в което Той обема цялата Вселена е състояние на Мировата Скръб. Сам е Бог и в самотата Си е Дух и в Духа си е единоначалие на Единство и Множество - ето в това се изразява Мировата Скръб - да си сам в единоначалието на живота, да си сам в множеството и да си сам в единението на всичко, т.е. да си сам на всякъде и във всичко - сам във вся и във всьо. Една сутрин Учителят ми дава три яйца да ги направя на „очи по панагюрски".
Той взимаше в последните години по-силна храна,
тялото
му беше поотслабнало с възрастта му.
Направих и подготвих яйцата, полях ги с масло и ги нося в чиния. Сварвам Савка и Милка Аламанчева в стаята му. Савка държи дрехата на Учителя, а Милка стои до нея и аз през вратата влизам с чинията, в която има „яйца по панагюрски". По това време Учителят се кара на Савка, защото тя си е позволила да насрочи една среща на някой си с Учителя без да го пита. И сега те двете натискат, притискат Учителя да приеме посетителя, който е извикан от тях двете.
към текста >>
Но това се отнася за физическото поле, но за
духовното
поле е другояче „В Божията Воля няма обратни решения" - това е духовен закон, важи и за Духовния свят и за Божествения свят.
А Милка Аламанчева и тя беше замесена в случая и тя бе напълно съгласна с онова, което бе казала Савка. В това време аз съм при Учителя в неговата стая. Пристига Милка, а преди това Учителят беше казал следното: „Пратете я, за да се погрижи сестрата за брата". Учителят разрешава, но те според техния морал не разрешават и не я пускат. Както е приказката: „Царят дава - пъдарят не дава".
Но това се отнася за физическото поле, но за
духовното
поле е другояче „В Божията Воля няма обратни решения" - това е духовен закон, важи и за Духовния свят и за Божествения свят.
Този закон важи за цялата Вселена, но не важи за Изгрева. Идва Милка, отваря вратата, стои на прага на вратата, а аз съм вътре и слушам. Отваря уста и говори: „Учителю, Надка не бива да ходи на Бивака". Учителят я гледа строго: „Аз казах да отиде". Тя пак протестира, защото Савка е решила, че сестрата не трябва да ходи сама горе.
към текста >>
67.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Постът не е само физическо разтоварване на
тялото
от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове.
До тук всичко, което си правил е погрешно". Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше. През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви.
Постът не е само физическо разтоварване на
тялото
от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове.
Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло. Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели. Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше. През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят.
към текста >>
Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото
тяло
и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото
тяло
.
Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше. През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове.
Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото
тяло
и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото
тяло
.
Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели. Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше. През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят. Но главната причина бе, че нямаха ръководител на поста и всеки си правеше онова, което му скимнеше и си плащаха жестоко за това.
към текста >>
През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят
тялото
му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели.
Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше. През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове. Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло. Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния.
През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят
тялото
му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели.
Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират тялото му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше. През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят. Но главната причина бе, че нямаха ръководител на поста и всеки си правеше онова, което му скимнеше и си плащаха жестоко за това. Такива случаи съм наблюдавала близо 50 години и винаги имаше пресни примери от всички възможни положения и отклонения от поста. Та успяхме да видим всичко.
към текста >>
Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират
тялото
му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше.
През време на поста човек трябва да се занимава с духовна работа, да чете беседи, глави от Библията и ежедневно да произнася молитви. Постът не е само физическо разтоварване на тялото от складирана и непотребна физическа материя, той е и психическо разтоварване и обмен духовен с други светове. Съзнанието на човека се разширява, етерният двойник му се разхлабва и разширява, той не се придържа към физическото тяло и от време на време излиза от него и по този начин етерният двойник заема по-голямо пространство отколкото човешкото тяло. Така човек става изключително чувствителен към външни дразнения и влияния. През това време човек може да се закачи за някои светове, може да вижда и друга проекция на живота, може да му се отворят ушите за друг свят, да му се отворят очите за Невидимия свят, но най-голямата опасност е някои нисши духове да не влезнат в него и да обсебят тялото му, да го окупират и след това да си послужат с него за свои цели.
Така човек може да се разтрои психически, може тези нисши същества да го обсебят и да решат да ликвидират
тялото
му като му внушат да продължи поста и той да влезне в такъв етап, от който да не може да излезе, което много често се случваше.
През толкова години наблюдавах всички възможни случаи, така че някои психически се разстройваха и не можеха да се оправят след това, други си заминаваха от този свят през самият пост, трети не спазваха правилото за отпостване и веднага се нахвърляха на храна, увреждаха се и също след това научавахме, че те са си заминали от този свят. Но главната причина бе, че нямаха ръководител на поста и всеки си правеше онова, което му скимнеше и си плащаха жестоко за това. Такива случаи съм наблюдавала близо 50 години и винаги имаше пресни примери от всички възможни положения и отклонения от поста. Та успяхме да видим всичко. Обикновено при пост се обаждахме на Учителя и той трябваше да го разреши, а това зависеше от много неща, които ние не познавахме, не подозирахме, че съществуват и нямахме поглед върху събития и от духовните окултни закони, които управляваха не само нашият личен живот, но и живота на Школата.
към текста >>
Минава време, на него отново му хрумва мисълта, че трябва да опита този пост, нали толкова хора го правят и се подвизават
духовно
чрез него.
Той не му разрешава. Братът пита: „Защо не мога да постя? " Учителят е строг и ядосан от неговото вироглавство: „Защото това е внушение на тъмните сили и те искат да те примамят с поста и да те задигнат от този свят, защото им пречиш". „Та аз толкова ли съм важен? " „За Бога всички са важни - една тревичка, едно врабче, един човек - всичко е свързано в едно." Братът си тръгва и след това разказва случая на всички.
Минава време, на него отново му хрумва мисълта, че трябва да опита този пост, нали толкова хора го правят и се подвизават
духовно
чрез него.
Започва пост без да пита никой, постът продължил дълго и той не можа да излезе от него и си замина. След един месец донесоха некролога му и искаха да го закачат. Учителят не разреши, беше крайно недоволен. Това бе проявено непослушание към Учителя. А лично ние чухме какво Учителят му бе казал и какво го грози.
към текста >>
68.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА
,
,
ТОМ 5
Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в
духовното
поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
281. РАЗПЛАЩАНЕ НА РОДОВАТА КАРМА Когато говорим за лечителните способности, които притежаваше Учителя трябва да споменем, че той прилагаше различни способи съобразно конкретния случай, но винаги се съобразяваше дали търсещият помощ и изцеление има вяра. Основното беше вярата, без нея не може човек да се добере до вътрешната връзка на живота, през която може да слезе тази Божествена енергия, за да възстанови разрушената вътрешна инсталация у човека. Бяхме свидетели на различни случаи, които никога не се повтаряха с предходящите, макар че понякога в основата си имаха един и същ принцип за лечение. Веднъж доведоха един брат при Учителя за съвет и да чуе мнението му за една кожна пъпка излязла на лицето му, която пъпка лекарите бяха решили, че е злокачествена. Учителят препоръча да се налага с топли компреси, защото ако се прави нагрявка във физиотерапията при лекарите, то тя пъпката ще се превърне на рак.
Учителят си имаше свои съображения, той виждаше причината на болестта горе, там в
духовното
поле на този приятел, в неговият етерен двойник, виждаше отклонението му и знаеше какво трябва да се направи и как да му се помогне.
Методите понякога бяха малко обикновени, от гледна точка на лекарите бяха безсмислени и ненужни, но те имаха своето преимущество като лек и безвреден метод. Човешкото съзнание трябваше да се закачи и да се хване за нещо обективно, за да може да мобилизира вярата си, а така също и онези заспали сили в организма. Тогава след като чухме съвета на Учителя аз започнах да му правя топли компреси на лицето. Но той веднъж решил, че може сам да се лекува, взел, че си наложил компрес, но той бил толкова горещ и чрез него си изгори кожата, така че тя освен, че почервеня, но се надуха едни големи мехури. Той видя несполуката си и си извини пред мене, че се е престарал.
към текста >>
Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали
тяло
като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя.
Аз бях много войнствена и решителна и майка ми накрая се съгласи. Направих млечният компрес, сложих го на корема по хода на дебелото черво, постепенно тя се оправи и оздравя и живя дълги години след това. И от тогава вече не ми натякваше, че съм се провалила като дъновистка. А аз бях вече в напреднала възраст, когато тя си замина от този свят. Та така накрая родителите ми по различен начин коленичиха пред нозете на Учителя и получиха от него онова, което не би получил външен човек.
Това беше наградата им от Учителя, че бяха мои родители и с това бяха ми дали
тяло
като родители и аз чрез тях бях слезнала и дошла на земята, за да мога да се срещна с Учителя.
Та по този начин Учителят им заплати за това. че са били мои родители и по този начин ме направи свободна към тях. Освободи ме и от тогава аз дишах по-свободно. Голямо нещо е родовата карма, Трудно се разплита, необходими са години, умения, знания и правилни методи за разрешаването й.
към текста >>
69.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му
тяло
с вода, стояла на слънце.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА София, 29.VII.1927 г. Веднага след получаване на писмото ви, говорих с Учителя за онова дете.
Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му
тяло
с вода, стояла на слънце.
Такива обливания могат да се правят 1 или 2 пъти дневно. След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по кожата, без да се изтрива тялото и да се облече риза върху влажната кожа. След 10 минути тази риза да се замени със суха. По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети.
към текста >>
След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по кожата, без да се изтрива
тялото
и да се облече риза върху влажната кожа.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА София, 29.VII.1927 г. Веднага след получаване на писмото ви, говорих с Учителя за онова дете. Учителят даде следния съвет: Да се правят обливания върху цялото му тяло с вода, стояла на слънце. Такива обливания могат да се правят 1 или 2 пъти дневно.
След обливането може с кърпа да се отнемат само капките по кожата, без да се изтрива
тялото
и да се облече риза върху влажната кожа.
След 10 минути тази риза да се замени със суха. По този начин ще се повдигнат жизнените сили на целия организъм и той по-лесно ще може да се бори с болестта. Учителят каза, че после ще даде допълнителни съвети. Това ще стане към събора. Когато дойдете на събора ще приказвате с него по това.
към текста >>
Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на
тялото
, гнилощните вещества на
тялото
.
Инак се спира тяхната еволюция. Сега установили, че Мусала е 3005 метра. Всъщност тя е над 3033 метра. Водата на тая чешма е лековита. Ако искахме, бихме могли да направим да напуснат болните всички клиники и да дойдат.
Тая вода има свойството да изкарва на повърхността на
тялото
, гнилощните вещества на
тялото
.
Когато човек почне да употребява тази вода, става изринване като от сипаница и брусница. Изхвърля навън чуждите вещества като кълчища. Нарочен поздрав до брат Екимов, родителите ви, леля ви, Стефан, Тотка Кочева и майка й, Пенкови, Стойчеви, Илия Ставрев, Илия Рашков, Коцеви, Дечеви, с. Димитрина, Борис Пенев и всички други приятели. С братски поздрав: Боян Боев Адрес: Б.
към текста >>
Тогаз пот руква от цялото
тяло
.
Разбира се можете да ги пратите на някои приятели. Дано има екскурзия и след събора, та да можете и вие да отидете до Мусала. Нарочен поздрав от Николай. Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода. След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода.
Тогаз пот руква от цялото
тяло
.
Да се преоблече тогаз човек. След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото тяло с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане. Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена.
към текста >>
След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото
тяло
с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане.
Нарочен поздрав от Николай. Тук Учителят даде едно много важно упражнение: Да се отиде до чешмата 4 пъти на ден (преди обед) с 2 стомни за вода. След отиване 2 пъти, да се изпият 2 чаши гореща вода. Тогаз пот руква от цялото тяло. Да се преоблече тогаз човек.
След отиване още 2 пъти, да се изпият още 2 чаши гореща вода, да се направи обливане на цялото
тяло
с топла вода (със слънчева вода само или смесена с малко загрята на огъня вода) и след това преобличане.
Тъй че на ден 4 отивания до чешмата, 4 чаши гореща вода, 2 преобличания и едно обливане. Съблечените ризи да се проперат. Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети.
към текста >>
В
тялото
има отрови, които се образуват от храната.
Това упражнение да се прави 10 дена. Десет дена образуват един цикъл. След почивка 5 ^ 6 дена да се повтори цикъла, след това може да се потрети. Тъй че хубаво е за едно лято да се направят тези упражнения около 30 дена. Тогаз порите на кожата (7 милиона) ще се отворят, цялата кожа ще диша усилено и това ще внесе лекота, бодрост, жизнерадост, болестите ще изчезнат, а здравият ще бъде обновен и кален.
В
тялото
има отрови, които се образуват от храната.
Чрез такова изпотяване те ще бъдат изхвърлени. Това ще се отрази и върху душата. Много недъзи ще изчезнат. Там дето по-рано човека се е нервирал или безпокоил, сега ще бъде спокоен, устойчив. С братски поздрав до вашите домашни и всички други братя и сестри: Б.
към текста >>
са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме
духовно
и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова.
Заявиха ни, че се признава старото ръководство: т. е. четиримата от Братския съвет: бр. Боян Д, Боев, сестра Паша Тодорова, Симеон X. Симеонов и Никола Антов Вълчев, а така и вие ръководителите на провинциалните братства се признавате редовни, нови избори не се признават, не само на нас, но и на всички верски общности и секти в България. Така че няма на къде да философствуваме: сръдни, омрази, лъжи, демагогствувания и пр.
са забранени от Учението, а също и от властта, която ни даде правата да живееме
духовно
и се обединиме, Допълнително ще получите окръжно по-подробно, за сега прощавай за моето философствуване, но пак казвам, поискай и книги от София, там не са взети на всички, само на нас братския съвет и Балтова.
С обединението ще получим и опрощението, защото ние не сме разтурени, но наказани, работи за обединение и ще излезем от тази нелегалност и всичко ще се уреди. А като си дойде Борис, вратата аз ще му отворя да се заеме председателското място. С другарски и братски почит: Никола Антов
към текста >>
70.
8. СТРАСТНАТА СЕДМИЦА И ХРИСТОС
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото
тяло
на Христа за нашата планета.
„Дошъл съм при вас с най-мъчният въпрос, който ме мъчи и вълнува. Кой е Христа и кой е Христос? " „То това е най-лесното, което може да се отговори." Йоан Богослов стана и отиде на изток до една библиотека, издърпа един шкаф и извади една дебела книга подобна на Библията, но подвързана с кожа, постави я пред мене, а тя бе изписана на трите езика - латински, гръцки и еврейски. Йоан каза: „Ето какво е Христос. Христос естес".
И той отвори и показа една прекрасна картина на изгряващото слънце, това е физическото
тяло
на Христа за нашата планета.
Това го разбрах след време. Отвори ми втората страница на книгата и показа нова картина - една мадона с хубави форми на майка и цялата облечена с наметало, но кърми младенец с хубава гръд. Каза ми: „Христос естес" - значи това е прииждащият живот. След това ми отвори трета страница. Видях звездното небе.
към текста >>
„Цялата природа е обективното
тяло
на Христос.
Все въпроси си задавате. Кое е и какво е Христос? " И Учителят започва да повтаря всичко подред от моя сън дума по дума, какво ми отговаряше Йоан Богослов - какво е Христос. Изреди всичко подред. Отговаря какво е обективния Христос на земята.
„Цялата природа е обективното
тяло
на Христос.
Цялата природа е проява на Христовия Дух. А Бог е непреривното, безграничното, което вечно се проявява и все непроявено остава. Онова, което е проявено е Христос, а което е непроявено е Бог. Бог в своето Битие е Дух. А Духът е изява на Бога, Божественият Дух в своето Битие е Божествена Сила.
към текста >>
Като че ли нищо
духовно
няма в Него и че това изобщо не Го засяга.
След това аз отивам при Него, след като чух от Него всичко това. Разказвам Му снощния сън най-подробно, което съм чул и видял от Йоан Богослов. Той мълчи, ни лук ял, ни лук мирисал. Учителят мълчи все едно, че не Го засяга. Мълчи, като че е някъде надалеч заминал.
Като че ли нищо
духовно
няма в Него и че това изобщо не Го засяга.
Изобщо не Го засягат тези въпроси, които аз повдигам пред Него, Гледам Го и се чудя какво да правя и къде да се дяна. Какви ли не работи аз не съм преживял с Него. Той е изтеглен нагоре и оставил тялото си като черупка тук пред мен, само физическото Му тяло е тук, а Него Го няма. Какво нещо съм преживявал в тези случаи и какво сьм чувствувал само аз си знам. Само мълчи.
към текста >>
Той е изтеглен нагоре и оставил
тялото
си като черупка тук пред мен, само физическото Му
тяло
е тук, а Него Го няма.
Учителят мълчи все едно, че не Го засяга. Мълчи, като че е някъде надалеч заминал. Като че ли нищо духовно няма в Него и че това изобщо не Го засяга. Изобщо не Го засягат тези въпроси, които аз повдигам пред Него, Гледам Го и се чудя какво да правя и къде да се дяна. Какви ли не работи аз не съм преживял с Него.
Той е изтеглен нагоре и оставил
тялото
си като черупка тук пред мен, само физическото Му
тяло
е тук, а Него Го няма.
Какво нещо съм преживявал в тези случаи и какво сьм чувствувал само аз си знам. Само мълчи. Нито говори, нито повтори, нито потвърди, нито отхвърли моят сън. Накрая аз казвам: „Добре де, този сън за мен бе реален, както бе реално моето присъствие, когато чух да казвате всички онези неща за Христа, които аз ги чух на сън. За мен това е реално, както сте реален и Вие пред мен".
към текста >>
71.
РАЙНА КАМЕНОВА
,
,
ТОМ 6
Защото знайте - Светлина от Светлина съм Аз и грея, навсякъде прониквам, всичко виждам, чувам и вечно живея... А Моят Дух - на всички Духове небесни носи в Себе Светлината... Аз съм в
тяло
, понякога и вън от
тяло
.
РАЙНА КАМЕНОВА „Аз съм проявата на вашите души и вашите души са проявление на моята Любов." Учителят УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ В белия салон от малката катедра говори Учителят на Любовта... Гласът Му тихо, равномерно там разлива елексир от Вечността. Поглъщат жадно учениците Му елексира на Словото, до днеска неизречено от никъде и никой друг за Новото, за Бъдното, което е копняла нашата Земя от векове... Душата слуша с трепет как Учителят говори и зове: - Не съм дошъл да спасявам целия свят - дошъл Съм за душата. Защото само ней Божествената Мъдрост свята е позната. И запомнете - Мъдростта е Ключ, който мъртви възкресява... За вашата изстрадала душа дошъл Съм между вас. Душата ви Ме знае преди векове - познава Моя глас.
Защото знайте - Светлина от Светлина съм Аз и грея, навсякъде прониквам, всичко виждам, чувам и вечно живея... А Моят Дух - на всички Духове небесни носи в Себе Светлината... Аз съм в
тяло
, понякога и вън от
тяло
.
Познавам всичко в небесата. Закон Съм и на Мъдростта Божествената, съвършената. И в живота ваш Съм Аз Божествената Любов - проявената. И чуйте всички - вам говоря с Духът, изходящ от Отца. С този Дух подпалвам животворен, вечен плам в човешките сърца.
към текста >>
През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните,
духовно
слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!...
През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните,
духовно
слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
" проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>
72.
21. ОТГОВОРЪТ
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Когато ученикът е в
тялото
си, но му се отварят „духовните очи", задействат се в неговият мозък някои спящи центрове, чрез които може да влезне в контакт с Невидимия свят. д.
Като чете Словото на Учителя и го прилага в живота си. б. Чрез песните Му, когато ученикът ги пее и се извисява в онова поле, от където са свалени, но чрез Духа на Учителя, в. По време на сън, когато Го сънува. А според Учителя сънят представлява физико-астрална сфера, където душите по време на сън пребивават, г. Чрез видение.
Когато ученикът е в
тялото
си, но му се отварят „духовните очи", задействат се в неговият мозък някои спящи центрове, чрез които може да влезне в контакт с Невидимия свят. д.
Чрез изстъпление. Ученикът оставя тялото си на земята и чрез Духовното си тяло той посещава Невидимите светове като съзнанието му е будно и когато се връща в тялото си той е запечатил всичко в съзнанието си. е. Чрез извличане. Това се отнася за Великите Учители, които по всяко време могат да напуснат тялото си и след време отново да се върнат в него. Такива примери има към стотици с Учителя Дънов по време на Школата и много от тях са описани в „Изгревът".
към текста >>
Ученикът оставя
тялото
си на земята и чрез
Духовното
си
тяло
той посещава Невидимите светове като съзнанието му е будно и когато се връща в
тялото
си той е запечатил всичко в съзнанието си. е.
По време на сън, когато Го сънува. А според Учителя сънят представлява физико-астрална сфера, където душите по време на сън пребивават, г. Чрез видение. Когато ученикът е в тялото си, но му се отварят „духовните очи", задействат се в неговият мозък някои спящи центрове, чрез които може да влезне в контакт с Невидимия свят. д. Чрез изстъпление.
Ученикът оставя
тялото
си на земята и чрез
Духовното
си
тяло
той посещава Невидимите светове като съзнанието му е будно и когато се връща в
тялото
си той е запечатил всичко в съзнанието си. е.
Чрез извличане. Това се отнася за Великите Учители, които по всяко време могат да напуснат тялото си и след време отново да се върнат в него. Такива примери има към стотици с Учителя Дънов по време на Школата и много от тях са описани в „Изгревът". Така че всичко друго и останало идва от Духа на Заблуждението и онова, което е диктувал Велко Петрушев е от тази категория. 7. Групата на Велко Петрушев има пагубно влияние върху варненското братство, защото тази група работи години наред и се загърбва Школата на Учителя.
към текста >>
Това се отнася за Великите Учители, които по всяко време могат да напуснат
тялото
си и след време отново да се върнат в него.
Чрез видение. Когато ученикът е в тялото си, но му се отварят „духовните очи", задействат се в неговият мозък някои спящи центрове, чрез които може да влезне в контакт с Невидимия свят. д. Чрез изстъпление. Ученикът оставя тялото си на земята и чрез Духовното си тяло той посещава Невидимите светове като съзнанието му е будно и когато се връща в тялото си той е запечатил всичко в съзнанието си. е. Чрез извличане.
Това се отнася за Великите Учители, които по всяко време могат да напуснат
тялото
си и след време отново да се върнат в него.
Такива примери има към стотици с Учителя Дънов по време на Школата и много от тях са описани в „Изгревът". Така че всичко друго и останало идва от Духа на Заблуждението и онова, което е диктувал Велко Петрушев е от тази категория. 7. Групата на Велко Петрушев има пагубно влияние върху варненското братство, защото тази група работи години наред и се загърбва Школата на Учителя. Школата на Учителя е създадена от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Там, където се чете Словото на Учителя индивидуално или групово и когато това Слово се прилага в живота на неговите последователи, тогава казваме, че Школата на Учителя продължава и пребъдва в живота на учениците Му.
към текста >>
73.
2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова
,
Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Майката Кортеска иска да се съгради отново онази духовна връзка между тримата и да работят в това
духовно
направление тъй като не иска да се връща във водовъртежа на прераждането.
В миналия живот те са били родени във Франция, но когато са се видели и са се обикнали, нещастие се случва пак като причина, бащата на нея е бил против тяхната женитба и тя била принудена да вземе някакъв ректор в университета, който й бил избрал бащата. Обаче тя ражда едно момиче и след две години умира. Той не се е оженил и след шест годишна скръб по нея умира. В този живот се виждат, пак с любов се вземат, но тъй като те са в по- горна фаза на любовта, половата любов е попречила на нея. Дават й само Кортеска, да се яви майката на сцената.
Майката Кортеска иска да се съгради отново онази духовна връзка между тримата и да работят в това
духовно
направление тъй като не иска да се връща във водовъртежа на прераждането.
Тя иска чрез Кортеска да си довърши своите духовни тела, които й не достигат, и които като получи ще почне да работи в по-горни полета. От Кортеска не иска да не се жени съвсем, но сега няма условия и не е здравословен такъв брак. Ще дойдат по-добри условия, ще се приготвят подобри сърца и тогава за нея може да се яви и да дойде нейната сродна душа. А сега по никакъв начин да не се жени. Сега се женят слугите и слугините, които трябва да еволюират техните животински сърца.
към текста >>
Тялото
й взема надмощие, има в него духове, които обичат живота и тия я оставят да се заинтересува.
А сега много повече плаща, а и няма ни мир, ни почивка. Колю по този начин си плаща дългът и е свободен. Той е намерил начин: търпи и дава и не ги закача с нищо, свободни ги оставя. Но е време да надникне и вземе участие в този път, иначе не ще може да е в контакт с близките си души. Цвета не е лоша жена, добро сърце има, но е немарлива към душата си.
Тялото
й взема надмощие, има в него духове, които обичат живота и тия я оставят да се заинтересува.
Но ще дойде време, когато този възход към материалния успех ще престане и тогава тя ще потърси, но дано не бъде късно. Понеже човек като не познава закона, той си събира причини за страдания. Понеже Христос вече си събира своите души, понеже цикъла е завършен, то които останат ще чакат пак 2000 години. И пак ще бъдат в този свят на мъчение и неправда. Тия, които са с Христа сега ще минат в по-горна фаза, а тия, другите, ще останат.
към текста >>
74.
42. Двата свята - два морала
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Той я успокоил, обяснил й, че той е жив в Невидимия свят, но с друго
тяло
.
Интересува се, разправя, търси каква е истината. Показали й някаква снимка, та се случили наши хора, показали й снимката, казали: „Този да не е? “ „Същият беше.“ Била е снимка с образа на Учителя. И тя помолила да отиде при Учителя да Го види. Срещат се.
Той я успокоил, обяснил й, че той е жив в Невидимия свят, но с друго
тяло
.
Той, Учителят веднъж във време на беседа обръща се към всички и казва: „Какво мислите вие, рекох, какво мислите? Докога ще сте тука на земята? Знайте, че това ви идване на земята е последното, да знаете, последното е. Другия живот ще бъдете в астралния свят. Там са подготвили за вас идеални условия.
към текста >>
Той именно е туй, че ние вече няма да идваме на тази земя, а ще бъдеме в друг един свят, по-съвършен, по-издигнат
духовно
, където от там ще помагаме не само на ближните си, но на цялото човечество.
Другия живот ще бъдете в астралния свят. Там са подготвили за вас идеални условия. Тъй че астралния свят е пречистен от външните духове, създадени са нови условия - храни, въздух, всички нови условия за вас, там ще бъдете работници на Бога. В астралния свят“. Тъй че Учителят дето е казал също нали, че сме подготвени за бъдещи проповедници.
Той именно е туй, че ние вече няма да идваме на тази земя, а ще бъдеме в друг един свят, по-съвършен, по-издигнат
духовно
, където от там ще помагаме не само на ближните си, но на цялото човечество.
Затуй именно Учителят идва на земята. Голямо чудо, голямо Божество, което е изпратено от провидението и ще спаси тази планета земя, ще помогне на всички заблудени овци да се върнат в Божието стадо. Всички, за всекиго според неговото развитие ще помогне на цялото човечество, ще помогне. Това е Учителят, този Божествен Пратеник, това е Учителят. Аз когато си спомня за Учителя, аз ако кракът ми е един върху друг, снимам го.
към текста >>
75.
37. Учителят си замина от този свят
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Като отидох при него заварих там много от братята ръководители от провинцията събрани при него, за да решат къде и как да бъде положено
тялото
на Учителя.
За да бъде погребан на Изгрева Учителят, трябваше да се направи една молба до Георги Димитров, който беше по него време в Москва. Той трябваше да даде това разрешение. По него време министър на вътрешните работи беше Антон Югов. Минаха се няколко дни и се получи телеграма, че се разрешава Учителят да бъде положен на Изгрева. По същото това време аз имах малко работа при брат Епитропов.
Като отидох при него заварих там много от братята ръководители от провинцията събрани при него, за да решат къде и как да бъде положено
тялото
на Учителя.
Като отидох при брат Епитропов, аз си свърших работата, за която бях отишъл и тъкмо се готвех да изляза и няколко души братя едновременно казаха: „Брат Гради, остани! “ И аз останах. Седнах на един стол и като обгърнах всички с поглед видях, че всички бяха само братя и една единствена сестра Милка-чехкинята. Аз не знаех, че тя била медиум. Но бях чувал от Учителя и после мисля като бях чел писмата до сестра Мария Казакова от Учителя, там се казваше, че когато искаш да разбереш кой ти говори, ако познаваш човека и гласът му, тембъра на гласа трябва да е същия с тоя на медиума.
към текста >>
Учителят каза още, че Неговото
тяло
е взето от земята, от планетата Земя и че трябва да се постави в земята, която да си вземе своето.
И наистина слушам не сестрата да ми говори, а Учителят говори чрез нея. Все едно, че се намирам при Учителя на беседа или в столовата. Учителят каза, че още преди няколко месеца си е вдигнал духовните капитали, че сега се намирал около слънцето на една нова планета, където ще бъде седалището на Всемирното Бяло Братство и други работи. Направи ми впечатление, че от Младежкия клас при това събрание беше само брат Боев и аз. Добре си спомням, че брат Боев стенографира всичко това, писа го, но излезе ли на бял свят, това не зная.
Учителят каза още, че Неговото
тяло
е взето от земята, от планетата Земя и че трябва да се постави в земята, която да си вземе своето.
„Ще ме поставите там, където е лозичката! “ Учителят обичаше да си почива там много пъти. Имаше си там един стол, отиваше до лозичката, обърне се към Витоша и така си почиваше. Лозичката всички я знаехме. След като приключи сестра Милка аз си излязох.
към текста >>
Така приключи погребването
тялото
на Учителя.
Ами всички хвърляха пръст върху дъските отговарящи от кръста надолу върху ковчега към краката, а към главата и гърдите - никой не смееше да хвърля пръст върху лицето на Учителя. Та натегна. После почвата беше песъклива и там където сложихме гредите пясъка лесно се събаря от тежестта. Това подсказва, че някога там е било дъно на море или речно дъно с жълт, хубав пясък. Значи отгоре имаше около половин метър пръст, а отдолу пясък.
Така приключи погребването
тялото
на Учителя.
Пропуснах да ви кажа, когато Учителят бил положен в салона, в това време дошла една джипка с милиционери. В това време брат Кисьов бил там до бараката на сестра Балтова. Милиционерите като слезли казали, че търсят Учителя Петър Дънов. Брат Кисьов им отговорил, че Той си е заминал преди няколко дни и че сега в момента могат да Го видят в салона - в ковчег. Какво е станало по-нататък нищо не зная.
към текста >>
Бележка на редактора: При погребението на Учителя и полагането на неговото
тяло
в гроба и след него непосредствено, се чува някакъв шум, за който шум всички смятаха, че Учителят се е дематериализирал.
В това време брат Кисьов бил там до бараката на сестра Балтова. Милиционерите като слезли казали, че търсят Учителя Петър Дънов. Брат Кисьов им отговорил, че Той си е заминал преди няколко дни и че сега в момента могат да Го видят в салона - в ковчег. Какво е станало по-нататък нищо не зная. След това вече всеки по свой път уреждаше изгревския си живот.
Бележка на редактора: При погребението на Учителя и полагането на неговото
тяло
в гроба и след него непосредствено, се чува някакъв шум, за който шум всички смятаха, че Учителят се е дематериализирал.
Но описанието на Гради е вярно и е напълно възможно срутването на тези странични дупки и дървета при хвърлянето на пръста. И това е най-разумното обяснение. В живота на Учителя всяко нещо бе естествено на физическото поле и неестествено едновременно от гледището на обективния свят. Но запознатите със Словото на Учителя имат друг поглед върху тези неща. Учителят дава в Словото си ключа за възкресението.
към текста >>
Минал е през еволюцията на целият материален космос, минал е еволюцията на Битието и Космоса, бил е Учител и на двете Братства, бил е и Учител на Всемирното Велико Бяло Братство и сега идвайки и въплътявайки се в плът минава чрез раждането, трябва да се сдобие с
тяло
на земята.
Той расте, става юноша, после възмъжава и става 33-годишен и чак тогава слиза Божествения Дух върху Него и става Учител и след като и Христовия Дух възлиза и слиза върху Него с описването и завършването на книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ през 1912 г. в гр. Търново. Това е вече Мировият Учител. Но физическият Петър Дънов като Дух е слязъл от Слънцето Сириус и този Дух е Беинса Дуно. Той е завършил своята еволюция като човек, като човешки дух Той е преминал земята и земната си еволюция.
Минал е през еволюцията на целият материален космос, минал е еволюцията на Битието и Космоса, бил е Учител и на двете Братства, бил е и Учител на Всемирното Велико Бяло Братство и сега идвайки и въплътявайки се в плът минава чрез раждането, трябва да се сдобие с
тяло
на земята.
Някой трябва да го роди физически. Той има баща - дядо поп Константин Дъновски, така както го наричахме, има и майка - Добра. Той се ражда, идва с тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята.Това е редът. Друг ред няма.
към текста >>
Той се ражда, идва с
тяло
и трябва да си замине с това
тяло
.
Но физическият Петър Дънов като Дух е слязъл от Слънцето Сириус и този Дух е Беинса Дуно. Той е завършил своята еволюция като човек, като човешки дух Той е преминал земята и земната си еволюция. Минал е през еволюцията на целият материален космос, минал е еволюцията на Битието и Космоса, бил е Учител и на двете Братства, бил е и Учител на Всемирното Велико Бяло Братство и сега идвайки и въплътявайки се в плът минава чрез раждането, трябва да се сдобие с тяло на земята. Някой трябва да го роди физически. Той има баща - дядо поп Константин Дъновски, така както го наричахме, има и майка - Добра.
Той се ражда, идва с
тяло
и трябва да си замине с това
тяло
.
Тялото е взето от земята и се връща на земята.Това е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло и възкръсва духовното и Божественото тяло. Това го има и в Евангелието, това го има и в Словото на Учителя. По този въпрос единствената отправна точка, която е меродавна, е Словото на Учителя, там където Той пише за Възкресението на Божествения Дух.
към текста >>
Тялото
е взето от земята и се връща на земята.Това е редът.
Той е завършил своята еволюция като човек, като човешки дух Той е преминал земята и земната си еволюция. Минал е през еволюцията на целият материален космос, минал е еволюцията на Битието и Космоса, бил е Учител и на двете Братства, бил е и Учител на Всемирното Велико Бяло Братство и сега идвайки и въплътявайки се в плът минава чрез раждането, трябва да се сдобие с тяло на земята. Някой трябва да го роди физически. Той има баща - дядо поп Константин Дъновски, така както го наричахме, има и майка - Добра. Той се ражда, идва с тяло и трябва да си замине с това тяло.
Тялото
е взето от земята и се връща на земята.Това е редът.
Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло и възкръсва духовното и Божественото тяло. Това го има и в Евангелието, това го има и в Словото на Учителя. По този въпрос единствената отправна точка, която е меродавна, е Словото на Учителя, там където Той пише за Възкресението на Божествения Дух. Възкръсва само Божественият Дух.
към текста >>
Възкръсва нетленното
тяло
и възкръсва
духовното
и Божественото
тяло
.
Някой трябва да го роди физически. Той има баща - дядо поп Константин Дъновски, така както го наричахме, има и майка - Добра. Той се ражда, идва с тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята.Това е редът. Друг ред няма.
Възкръсва нетленното
тяло
и възкръсва
духовното
и Божественото
тяло
.
Това го има и в Евангелието, това го има и в Словото на Учителя. По този въпрос единствената отправна точка, която е меродавна, е Словото на Учителя, там където Той пише за Възкресението на Божествения Дух. Възкръсва само Божественият Дух.
към текста >>
76.
7. Гробар и конкурс за концерт-майстор
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с
тялото
на Учителя земя, защото
тялото
на Учителя е одухотворено.
Така ми се възложи на мен и на Гради да копаем гроб и то на Учителя. Краят на месец декември беше студен, земята беше замръзнала. Копаеше се трудно и мъчително. Защо и как не знам, но на Славчо Печеников- Славянски му се роди идеята гробът да бъде изкопан много дълбок. Той предложи след като се изкопае дълбокият гроб, да се поставят четири кола и върху тях да се постави дървения под.
Идеята му беше да не се поставя върху ковчега с
тялото
на Учителя земя, защото
тялото
на Учителя е одухотворено.
Така че между дъното на гроба и положеният ковчег до сложените отгоре дъски върху напречните колове да има най-малко един метър разстояние и това щеше да бъде празно пространство. А гробът беше дълбок повече от два метра. Славянски сложи в една бутилка пергамент написан на няколко езика с написано послание за следващото човечество от учениците на Учителя. Работех аз и понеже бях станал музикант и моите ръце не бяха хващали дръжка на кирка и лопата много години, аз се опасявах да не би да хвана мазоли и тогава няма да мога да свиря на конкурса, който ме очаква. Поглеждам ръцете си, нормално ги чувствувам, но скърбя в себе си как ще свиря аз утре с тези ръце на този конкурс.
към текста >>
На 31 .декември 1944 година
тялото
на Учителя бе положено под дъските на четирите кола, а отгоре го затрупаха с пръст.
А предния ден с кирка и лопата работих с тези ръце. Ако кажа на някой музикант, че съм копал предния ден гроб, а днес ще се явявам на конкурс, ще каже, че това не е нормално. Но нещата стават тъй както ние не ги знаем, но стават тъй както те си съществуват реално. Приготвих се, излезах, явих се на конкурса и го спечелих. Бях назначен за концертмайстор по цигулка в радиото.
На 31 .декември 1944 година
тялото
на Учителя бе положено под дъските на четирите кола, а отгоре го затрупаха с пръст.
Аз присъствувах на погребението и помагах с Гради при спускането на ковчега, защото ние бяхме копали този гроб и ние бяхме поставили тези четири кола и най-добре знаехме как трябва да бъде поставен ковчега, за да се реализира идеята на Славчо Печеников. И тази идея на Славчо Печеников след това създаде толкова много проблеми и се получиха такива неща, които заблудиха и поставиха в изкушение мнозина от учениците на Школата. Ето как седят нещата. Когато копахме гроба то решихме да се сменяваме заради студа и замръзналата почва. Едни се изморят, други почват да копаят, докато другите почиват.
към текста >>
Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с
тялото
на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост.
Имаше един брат от Старозагорско и ни разказваше как правят гробовете по техните места. Като изкопаят гроба, след кова изкопавали дупки отстрани, в които слагали дебели дървета и над дърветата слагали дъски. Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско.
Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с
тялото
на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост.
Направихме го. Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с тялото на Учителя. Снеха Го от плещите си, положиха Го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Обаче капака не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята.
към текста >>
Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с
тялото
на Учителя.
Ковчега поставяли под тези дъски на земята, така че между скелето от дъски и дъното на гроба да остане една кухина, празно пространство. Това било по стар славянски обичай. Това знаели братята и сестрите от Старозагорско. Решихме тогава и ние да направим същото - да се сложи ковчега с тялото на Учителя на земята и да бъде поставен отгоре на едно разстояние от един метър една такава направена от греди и дъски плоскост. Направихме го.
Дойде време, пристигнаха братята и сестрите и носеха ковчега с
тялото
на Учителя.
Снеха Го от плещите си, положиха Го на земята, направихме молитва и пуснахме ковчега долу в гроба, да легне върху земята. Обаче капака не беше сложен. Тогава Гради слезе долу до краката на Учителя и стъпи на земята. Огледа се. Той бе хем голям и висок, хем тежък.
към текста >>
Значи, ковчега с
тялото
на Учителя беше долу на земята.
Обикновено при починал човек под главата му се поставя възглавница пълна със слама. Тук приятелите бяха направили същото. След като поставиха капака на ковчега братята започнаха на Гради да му дават греди, които поставихме напреко в дупките, които бяхме приготвили за тях. Наместихме гредите в дупките. След това му подадоха дъските, които поставихме една до друга над гредите.
Значи, ковчега с
тялото
на Учителя беше долу на земята.
Между него и гредите и дъските под тях имаше празно пространство около половин метър до един метър. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга-хартия и на нея нещо беше написано като послание към човечеството. Това беше написано по идея на Славчо Печеников-Славянски. Аз го поставих до краката на тялото на Учителя. Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая.
към текста >>
Аз го поставих до краката на
тялото
на Учителя.
След това му подадоха дъските, които поставихме една до друга над гредите. Значи, ковчега с тялото на Учителя беше долу на земята. Между него и гредите и дъските под тях имаше празно пространство около половин метър до един метър. По едно време донесоха един пълен буркан със зехтин, в който имаше книга-хартия и на нея нещо беше написано като послание към човечеството. Това беше написано по идея на Славчо Печеников-Славянски.
Аз го поставих до краката на
тялото
на Учителя.
Тогава започнаха всички да хвърлят по бучка пръст според обичая. Но всички хвърляха към краката, а не към главата на ковчега. Хвърляха що хвърляха, натрупа се една камара земя. По едно време се чу някакво срутване. Всички се огледаха и изтръпнаха.
към текста >>
Учителят се беше възнесъл преди няколко дни и напуснал
тялото
си, а ние малките човеци трябваше да го погребем.
Хвърляха що хвърляха, натрупа се една камара земя. По едно време се чу някакво срутване. Всички се огледаха и изтръпнаха. Всички търсеха да стане някакво чудо. Искаше се на мнозина пред техните очи да се види как Учителят се въз- нася до Небесата.
Учителят се беше възнесъл преди няколко дни и напуснал
тялото
си, а ние малките човеци трябваше да го погребем.
Та Той се беше погрижил за това. Мен ме определи да копая гроба, на Боянчо, го подготви да Му направи ковчега, трети подготви, да знаят къде да бъде погребан. Той се беше погрижил за всичко приживе, а ние сега трябваше да го изпълним. После мнозина питаха защо е станало това срутване и дали е било срутване. Ами това беше срутване.
към текста >>
От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на
тялото
на Учителя.
Отидете, разпитайте го и той ще ви каже как дори на четиридесетия ден пръстта върху гроба също е хлътнала. Ще хлътне, защото тежестта бе много голяма. Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай.
От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на
тялото
на Учителя.
Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си. Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат тяло и да го родят. Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра. Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята.
към текста >>
Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат
тяло
и да го родят.
Нали под дъските и гредите до ковчега на Учителя имаше най-малко метър разстояние. А тези греди поставени в онези дупки, изкопани в жълт пясък поддадоха и всичко слегна надолу. Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай. От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си.
Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат
тяло
и да го родят.
Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра. Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма.
към текста >>
Той се ражда, идва с това
тяло
и трябва да си замине с това
тяло
.
Ако знаех, че така ще се развият нещата никога няма да се съглася да се прави този гроб по славянски обичай. От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си. Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат тяло и да го родят. Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра.
Той се ражда, идва с това
тяло
и трябва да си замине с това
тяло
.
Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло. Възкръсва духовното тяло.
към текста >>
Тялото
е взето от земята и се връща на земята.
От тук започнаха дни и години да се умува какво е било и какво е станало при погребението на тялото на Учителя. Ако не вярвате на мен и Гради, то вземете и се запознайте какво казва Учителя в Словото си. Човек да дойде на земята трябва да си намери баща и майка, за да му дадат тяло и да го родят. Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра. Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло.
Тялото
е взето от земята и се връща на земята.
Такъв е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло. Възкръсва духовното тяло. Възкръсва Божественото тяло.
към текста >>
Възкръсва нетленното
тяло
.
Учителят си имаше и баща - дядо поп Константин Дъновски, имаше си и майка - Добра. Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма.
Възкръсва нетленното
тяло
.
Възкръсва духовното тяло. Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина.
към текста >>
Възкръсва
духовното
тяло
.
Той се ражда, идва с това тяло и трябва да си замине с това тяло. Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло.
Възкръсва
духовното
тяло
.
Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина. А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя.
към текста >>
Възкръсва Божественото
тяло
.
Тялото е взето от земята и се връща на земята. Такъв е редът. Друг ред няма. Възкръсва нетленното тяло. Възкръсва духовното тяло.
Възкръсва Божественото
тяло
.
Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина. А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя. Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята.
към текста >>
А тя е следната: ние погребахме
тялото
на Учителя.
Възкръсва духовното тяло. Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина.
А тя е следната: ние погребахме
тялото
на Учителя.
Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята. Къде са телата на баща му и на майка му? Те са в земята. Ние погребахме тленното Му тяло. А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина.
към текста >>
Ние погребахме тленното Му
тяло
, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята.
Възкръсва Божественото тяло. Ето това го има и в Евангелието, казва го и апостол Павел, това го има и в Словото на Учителя. Учителят казва, че Възкресението се отнася за Божествената душа, възкръсва само Божествения Дух. За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина. А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя.
Ние погребахме тленното Му
тяло
, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята.
Къде са телата на баща му и на майка му? Те са в земята. Ние погребахме тленното Му тяло. А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина. Той се възнесе при самото си заминаване.
към текста >>
Ние погребахме тленното Му
тяло
.
За мен, гдето копах гроба на Учителя и гдето положихме ковчега му на земята и го погребахме има една Истина. А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя. Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята. Къде са телата на баща му и на майка му? Те са в земята.
Ние погребахме тленното Му
тяло
.
А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина. Той се възнесе при самото си заминаване. За учениците на Школата остави Своето Слово. То е безсмъртно, защото то е живия хляб на Бога. Амин. Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя.
към текста >>
А Неговото нетленно,
духовно
, Божествено
тяло
си замина.
А тя е следната: ние погребахме тялото на Учителя. Ние погребахме тленното Му тяло, което беше дошло от земята и трябваше да се върне на земята. Къде са телата на баща му и на майка му? Те са в земята. Ние погребахме тленното Му тяло.
А Неговото нетленно,
духовно
, Божествено
тяло
си замина.
Той се възнесе при самото си заминаване. За учениците на Школата остави Своето Слово. То е безсмъртно, защото то е живия хляб на Бога. Амин. Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено тялото на Учителя. Заставах по една минута до гроба Му и след това, след като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа.
към текста >>
Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено
тялото
на Учителя.
Ние погребахме тленното Му тяло. А Неговото нетленно, духовно, Божествено тяло си замина. Той се възнесе при самото си заминаване. За учениците на Школата остави Своето Слово. То е безсмъртно, защото то е живия хляб на Бога. Амин.
Обикновено когато тръгвах на работа аз всеки ден минавах покрай мястото, където бе положено
тялото
на Учителя.
Заставах по една минута до гроба Му и след това, след като се настройвах и се зареждах психически, тръгвах на работа. Една сутрин ме посреща Иван Кисьов, а с него Галилей Величков и други някои братя. Казват ми: „Атанасе, почакай малко, днес е четиридесетия ден откак си замина Учителят. Сега Учителят ще възкръсне“. Аз разбира се не чаках да възкръсне, но минавах покрай тях и чувам хора, които тичат към мястото на Учителя понеже се чу шум от там.
към текста >>
А там пише, че се сее одушевено
тяло
, а възкръсва
духовно
тяло
.
Днес с такива уреди търсят злато и метали под земята. Но утре ще има такива, които могат да заснемат, дали на два метра и половина има кости и онази бутилка, в която бе поставено Словото за следващото човечество. Ето вече четиридесет и пет години аз чувам какви ли не неща. А всеки един може да вземе Евангелието и да прочете посланието на ап. Павел до Коринтяните гл.15 и сам да проумее как стоят нещата.
А там пише, че се сее одушевено
тяло
, а възкръсва
духовно
тяло
.
Че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство. Тленното се сее в тление, а възкръсва в нетление. Че смъртното се облича в безсмъртие и който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот. И че в когото е Божият Дух, той е Божи син. Това е написано от онзи, за когото небето е отворено и в когото е Христовия Дух.
към текста >>
77.
23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви
,
Стефка Няголова
,
ТОМ 7
Временните изпити и страдания,които се случват на човека на земята са неща, които му показват истинския път на неговото
духовно
развитие.
Рибата това е добра емблема на Християнството. Думите Исус Христос Син Божий, Победител трябва да бъдат лозинка на човека в неговия земен живот. Да му дават подтик за работа и смелост, да побеждава мъчнотиите в ежедневния живот. Човек на земята има да учи много работи и му е потребно да се запознае с много закони на живота. Всеки трябва да стане вещ в своята работа.
Временните изпити и страдания,които се случват на човека на земята са неща, които му показват истинския път на неговото
духовно
развитие.
Всеки е длъжен да работи в своя живот тъй както Бог го е научил и го учи да се ползува от всички блага. Да благодари на Бога за здравето, за живота, за добрите мисли, за добрите желания, които му е дал. Да благодари за всичко в сърдцето си. За ония малки случки, за онова внимание, с което Господ благоволява да Го посещава. Трябва хората да станат добри деца, послушни, прилежни, трудолюбиви и работливи като пчели.
към текста >>
Вярата носи в животът светлина за ума, доброта за сърдцето и здравие за
тялото
.
Любезни К. Стойчев, Получих писмото ви и пратката. Да расте вашето сърдце, да се въздига вашата душа в пътя на Господа ида сияе Неговата Истина в Вашите умове. Ходете с вяра. Бъдещето е светло и Господ е, Който въздига всичко.
Вярата носи в животът светлина за ума, доброта за сърдцето и здравие за
тялото
.
Привет Вам и на Величка, Стефка и на всички приятели. Да посрещнете радостно и весело Новата Година и да бъде благословена вечерята на всички братя на Господа. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 22.III.1915 г. Пътят на живота към Христа е светлина приятна. Ц.Б.И. (Цар Бог Истина) П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 15.IX.1916 г.
към текста >>
Когато страда
тялото
, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество.
Мъдростта, която е отгоре първо е чиста, после мирна. На земята при сегашните порядки човек не може да му върви по мед и масло. Страдания ще ги има и то изобилно. Величка знае пътя, да върви по него, както се изисква от всякого, който следва Христа. Павел едно време и той се оплакваше от много работи и вследствие мъчнотиите отвън и отвътре се обезпокоявал.
Когато страда
тялото
, това не е човека, когато страда сърдцето това не е човекът, когато се безпокои умът, това не е човекът, това са променчивите неща в човешкото естество.
Човекът това е Божествената душа, която живее свързана със своя Дух. Тя стои над всички тревоги и безпокойствия отгоре. Когато светът се вълнува и тревожи, тя гледа тихо и спокойно на бурното и развълнувано море. Нека се вълнува морето, нека се безпокои светът, сега е новото време. А верующата душа да върви спокойно по своя път на развитието.
към текста >>
Стига хората
духовно
да са близо.
Кога се помага, не се вземат в съображение човешки сметки. Ний вършим нещата по Бога. Стига да служиме Господу с радост и веселие. Моя поздрав на Величка. Кога дойдат нормалните времена ще се срещнем.
Стига хората
духовно
да са близо.
Материалната далечина не важи. Физически могат хората да бъдат близо и пак да са далеч. Дръжте се за онова, което е казал Христос и всичко ще се уреди. Да възкръснат думите ми във вас, които съм ви говорил досега. Поздрав на всички.
към текста >>
78.
11. Възнесение Господне
,
Йотка Василева Младенова
,
ТОМ 7
Той с
духовното
си
тяло
, а не с физическото
тяло
.
И като им говори, а Учителят употребяваше думата „рекох“. А Той не им казал „рекох“, а казал „Мир вам“ и като каза „Мир вам“ о-о-о през тавана нагоре излезе. А ви казах, че тя е ясновидка. Тя, Василка не вижда това нещо. В момента Василка не вижда, а Еленка вижда само.
Той с
духовното
си
тяло
, а не с физическото
тяло
.
Не Го вижда с физическото си тяло, така както вие мене ме виждате, затова го вижда Еленка, а Василка не вижда. Василка също Го вижда, но преди това, защото Той им дава ябълки и на едната, и на другата. Hо когато казва „Мир вам“, вече само Елена Цочева Го вижда. И вика: „Бре-е, пък защо не заключихме“. И веднага отивам, вратата е заключена.
към текста >>
Не Го вижда с физическото си
тяло
, така както вие мене ме виждате, затова го вижда Еленка, а Василка не вижда.
А Той не им казал „рекох“, а казал „Мир вам“ и като каза „Мир вам“ о-о-о през тавана нагоре излезе. А ви казах, че тя е ясновидка. Тя, Василка не вижда това нещо. В момента Василка не вижда, а Еленка вижда само. Той с духовното си тяло, а не с физическото тяло.
Не Го вижда с физическото си
тяло
, така както вие мене ме виждате, затова го вижда Еленка, а Василка не вижда.
Василка също Го вижда, но преди това, защото Той им дава ябълки и на едната, и на другата. Hо когато казва „Мир вам“, вече само Елена Цочева Го вижда. И вика: „Бре-е, пък защо не заключихме“. И веднага отивам, вратата е заключена. И в това смущение втори път Учителят е пред тях.
към текста >>
79.
42. Човешкото и Божественото тяло на Учителя
,
Ангел Вълков
,
ТОМ 7
42. ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО
ТЯЛО
НА УЧИТЕЛЯ На 27.XII.1944 г.
42. ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО
ТЯЛО
НА УЧИТЕЛЯ На 27.XII.1944 г.
Учителят си замина за другия свят. Бяхме Го положили в големия салон където стоя пет дена, включително и 31 .XII.1944 г. През това време прииждаха братя и сестри от провинцията да се сбогуват с Него. Накрая устроихме нещо като прощален концерт и салонът беше пълен с хора. До Учителя имаше сложена маса, на която на долния край при краката долу на масата имаше дъски, които представляваха също маса, все едно, че е първия етаж.
към текста >>
ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за
тялото
Му и където бе положен.
На тази маса долу, която определихме като първи етаж беше сложена една хубава фруктиера с ябълки. В момента музикантите свиреха песни на Учителя. След като те си изпълниха музикалните номера от фруктиерата една след друга се търколиха толкова ябълки колкото бяха музикантите. Това беше подарък от Учителя за концерта даден от музикантите. На 31 .XII.1944 г.
ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за
тялото
Му и където бе положен.
Присъствуваха много братя и сестри от цяла България. Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това тялото Му бе погребано. След малко всички се разотидоха. Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли излетяло от гроба и пръстта на това място малко се размърдала. Аз не съм бил при този случай.
към текста >>
Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това
тялото
Му бе погребано.
След като те си изпълниха музикалните номера от фруктиерата една след друга се търколиха толкова ябълки колкото бяха музикантите. Това беше подарък от Учителя за концерта даден от музикантите. На 31 .XII.1944 г. ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за тялото Му и където бе положен. Присъствуваха много братя и сестри от цяла България.
Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това
тялото
Му бе погребано.
След малко всички се разотидоха. Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли излетяло от гроба и пръстта на това място малко се размърдала. Аз не съм бил при този случай. В това време Ганка Парлапанова отива към салона, спира се някъде близо до чешмата, която е при полянката и видяла Учителя в стаята Му до прозореца. Веднага се обърнала и повикала близко стоящата сестра до нея, за да й покаже Учителя.
към текста >>
Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли
излетяло
от гроба и пръстта на това място малко се размърдала.
На 31 .XII.1944 г. ковчегът с Учителя бе вдигнат на ръце, обиколиха с него полянката и се запътиха към градината, там където беше изкопан гроб за тялото Му и където бе положен. Присъствуваха много братя и сестри от цяла България. Славчо Печеников държа подходящо Слово и след това тялото Му бе погребано. След малко всички се разотидоха.
Останаха около 5-6 души, които са се суетили още и после разправяха, че чули силен шум от гроба и нещо изхвърчало от гроба навън, като че ли
излетяло
от гроба и пръстта на това място малко се размърдала.
Аз не съм бил при този случай. В това време Ганка Парлапанова отива към салона, спира се някъде близо до чешмата, която е при полянката и видяла Учителя в стаята Му до прозореца. Веднага се обърнала и повикала близко стоящата сестра до нея, за да й покаже Учителя. Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца. Учителят изчезнал.
към текста >>
Ние знаем, че има човешко
тяло
, че онзи, който си е изградил притежава и
Духовно
тяло
, което е невидимо за обикновените човешки очи.
Веднага се обърнала и повикала близко стоящата сестра до нея, за да й покаже Учителя. Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца. Учителят изчезнал. На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в гроба, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от гроба. Сега за какво става дума?
Ние знаем, че има човешко
тяло
, че онзи, който си е изградил притежава и
Духовно
тяло
, което е невидимо за обикновените човешки очи.
Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения. Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик. А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително.
към текста >>
Човек умира, полагат му
тялото
в гроба и в земята, а
духовното
тяло
отлита в небесните селения.
Но докато дойде сестрата Учителят Го нямало вече там на прозореца. Учителят изчезнал. На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в гроба, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от гроба. Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи.
Човек умира, полагат му
тялото
в гроба и в земята, а
духовното
тяло
отлита в небесните селения.
Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик. А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му.
към текста >>
Това се отнася за ученика, който с физическото си
тяло
има и
духовно
тяло
, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик.
Учителят изчезнал. На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в гроба, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от гроба. Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи. Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения.
Това се отнася за ученика, който с физическото си
тяло
има и
духовно
тяло
, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик.
А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо.
към текста >>
А за Учителя се отнася, че освен човешко
тяло
, има
духовно
тяло
, има и Божествено
тяло
.
На едно място в беседите бях намерил следното: „Един Учител, заровете Го в гроба, ако след три дена Го намерите там, Той не е Учител.“ Вероятно при този случай Той веднага е излязъл от гроба. Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи. Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения. Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик.
А за Учителя се отнася, че освен човешко
тяло
, има
духовно
тяло
, има и Божествено
тяло
.
Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости.
към текста >>
Духовното
и Божествено
тяло
на Учителя не влизат в гроба.
Сега за какво става дума? Ние знаем, че има човешко тяло, че онзи, който си е изградил притежава и Духовно тяло, което е невидимо за обикновените човешки очи. Човек умира, полагат му тялото в гроба и в земята, а духовното тяло отлита в небесните селения. Това се отнася за ученика, който с физическото си тяло има и духовно тяло, което е изработил съзнателно през своя живот като ученик. А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло.
Духовното
и Божествено
тяло
на Учителя не влизат в гроба.
Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости. За това става въпрос.
към текста >>
Дали
тялото
, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости.
А за Учителя се отнася, че освен човешко тяло, има духовно тяло, има и Божествено тяло. Духовното и Божествено тяло на Учителя не влизат в гроба. Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо.
Дали
тялото
, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости.
За това става въпрос. И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил тялото, физическото тяло, което е положено в гроба и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от гроба. Ето това е голямото изкушение, както за окултистите така и за учениците от Школата на Учителя. Не забравяйте и това, че Учителят държеше за естествения порядък в природата. Той имаше родители, които Го родиха и премина през всички етапи и след това учениците Му Го погребаха на Изгрева.
към текста >>
И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил
тялото
, физическото
тяло
, което е положено в гроба и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от гроба.
Той ги изтегля предварително. Това ще го намерите в Словото Му. Тук става въпрос за съвсем друго нещо. Дали тялото, което беше погребано на Учителя Той го е оставил там, да премине през целия онзи процес, през който минават всички човешки тела положени в земята, като накрая на процеса остават само череп и кости. За това става въпрос.
И остава големия въпрос, дали Учителят си е разградил
тялото
, физическото
тяло
, което е положено в гроба и да го е извлякъл от там в този момент когато приятелите са чули онзи шум и че нещо излиза от гроба.
Ето това е голямото изкушение, както за окултистите така и за учениците от Школата на Учителя. Не забравяйте и това, че Учителят държеше за естествения порядък в природата. Той имаше родители, които Го родиха и премина през всички етапи и след това учениците Му Го погребаха на Изгрева. Но разрешението на загадката ще намерите в Словото Му.
към текста >>
80.
62. ЧОВЕШКОТО ВРЕМЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 8
Със светлината на мисълта си можеш да отидеш на слънцето за 10 минути, също за толкова минути до различните планети, но за човешкото
тяло
важат земните закони.
Разбрах, че има различни времена в звездният мир и на земята. То зависеше от скоростта на въртене на тези планети. "Учителю, на земята има ли друго време освен земното, измервано с часовника и с календара? " Отговори ми: "На земята има и друго време. Зависи от светлината на съзнанието ти и от скоростта, с което това съзнание се движи.
Със светлината на мисълта си можеш да отидеш на слънцето за 10 минути, също за толкова минути до различните планети, но за човешкото
тяло
важат земните закони.
Ще се придвижваш с кола, влак и параход. Но за духовното тяло важат духовните закони, които управляват духовния свят. Духовното тяло има свое време, защото то се движи в духовния свят, което е негов свят с негово време и пространство. С духовното си тяло можеш да посещаваш планети и слънца и отново да се връщаш в човешкото си тяло, но трябва да имаш пробудено съзнание, за да можеш чрез него да правиш връзката между тяло човешко и духовното си тяло и да се излъчваш до другите планети. Иначе не би могла да се върнеш в тялото си.
към текста >>
Но за
духовното
тяло
важат духовните закони, които управляват духовния свят.
"Учителю, на земята има ли друго време освен земното, измервано с часовника и с календара? " Отговори ми: "На земята има и друго време. Зависи от светлината на съзнанието ти и от скоростта, с което това съзнание се движи. Със светлината на мисълта си можеш да отидеш на слънцето за 10 минути, също за толкова минути до различните планети, но за човешкото тяло важат земните закони. Ще се придвижваш с кола, влак и параход.
Но за
духовното
тяло
важат духовните закони, които управляват духовния свят.
Духовното тяло има свое време, защото то се движи в духовния свят, което е негов свят с негово време и пространство. С духовното си тяло можеш да посещаваш планети и слънца и отново да се връщаш в човешкото си тяло, но трябва да имаш пробудено съзнание, за да можеш чрез него да правиш връзката между тяло човешко и духовното си тяло и да се излъчваш до другите планети. Иначе не би могла да се върнеш в тялото си. Тогава ще те помислят, че си умряла и ще те заровят в земята. А сега, сестра Стоянка е дошла да почерпи Учителя за рождения си ден с превъзходен сладкиш като е преминала от нейната стаичка до мен 70 крачки".
към текста >>
Духовното
тяло
има свое време, защото то се движи в духовния свят, което е негов свят с негово време и пространство.
" Отговори ми: "На земята има и друго време. Зависи от светлината на съзнанието ти и от скоростта, с което това съзнание се движи. Със светлината на мисълта си можеш да отидеш на слънцето за 10 минути, също за толкова минути до различните планети, но за човешкото тяло важат земните закони. Ще се придвижваш с кола, влак и параход. Но за духовното тяло важат духовните закони, които управляват духовния свят.
Духовното
тяло
има свое време, защото то се движи в духовния свят, което е негов свят с негово време и пространство.
С духовното си тяло можеш да посещаваш планети и слънца и отново да се връщаш в човешкото си тяло, но трябва да имаш пробудено съзнание, за да можеш чрез него да правиш връзката между тяло човешко и духовното си тяло и да се излъчваш до другите планети. Иначе не би могла да се върнеш в тялото си. Тогава ще те помислят, че си умряла и ще те заровят в земята. А сега, сестра Стоянка е дошла да почерпи Учителя за рождения си ден с превъзходен сладкиш като е преминала от нейната стаичка до мен 70 крачки". Аз седя с отворени уста и слушам прехласната.
към текста >>
С
духовното
си
тяло
можеш да посещаваш планети и слънца и отново да се връщаш в човешкото си
тяло
, но трябва да имаш пробудено съзнание, за да можеш чрез него да правиш връзката между
тяло
човешко и
духовното
си
тяло
и да се излъчваш до другите планети.
Зависи от светлината на съзнанието ти и от скоростта, с което това съзнание се движи. Със светлината на мисълта си можеш да отидеш на слънцето за 10 минути, също за толкова минути до различните планети, но за човешкото тяло важат земните закони. Ще се придвижваш с кола, влак и параход. Но за духовното тяло важат духовните закони, които управляват духовния свят. Духовното тяло има свое време, защото то се движи в духовния свят, което е негов свят с негово време и пространство.
С
духовното
си
тяло
можеш да посещаваш планети и слънца и отново да се връщаш в човешкото си
тяло
, но трябва да имаш пробудено съзнание, за да можеш чрез него да правиш връзката между
тяло
човешко и
духовното
си
тяло
и да се излъчваш до другите планети.
Иначе не би могла да се върнеш в тялото си. Тогава ще те помислят, че си умряла и ще те заровят в земята. А сега, сестра Стоянка е дошла да почерпи Учителя за рождения си ден с превъзходен сладкиш като е преминала от нейната стаичка до мен 70 крачки". Аз седя с отворени уста и слушам прехласната. Каква е тази приказка и какъв е този свят, за който Учителят говори и който ние не познаваме с нашите човешки сетива, защото се движим с нашето човешко време на земята.
към текста >>
Иначе не би могла да се върнеш в
тялото
си.
Със светлината на мисълта си можеш да отидеш на слънцето за 10 минути, също за толкова минути до различните планети, но за човешкото тяло важат земните закони. Ще се придвижваш с кола, влак и параход. Но за духовното тяло важат духовните закони, които управляват духовния свят. Духовното тяло има свое време, защото то се движи в духовния свят, което е негов свят с негово време и пространство. С духовното си тяло можеш да посещаваш планети и слънца и отново да се връщаш в човешкото си тяло, но трябва да имаш пробудено съзнание, за да можеш чрез него да правиш връзката между тяло човешко и духовното си тяло и да се излъчваш до другите планети.
Иначе не би могла да се върнеш в
тялото
си.
Тогава ще те помислят, че си умряла и ще те заровят в земята. А сега, сестра Стоянка е дошла да почерпи Учителя за рождения си ден с превъзходен сладкиш като е преминала от нейната стаичка до мен 70 крачки". Аз седя с отворени уста и слушам прехласната. Каква е тази приказка и какъв е този свят, за който Учителят говори и който ние не познаваме с нашите човешки сетива, защото се движим с нашето човешко време на земята.
към текста >>
81.
86. СВЕЩЕНИЯТ ОБРАЗ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето
духовно
развитие, на нашата еволюция.
В светлината, която Учителят ни даваше, мога да кажа на дози, Той целеше да ни освободи от хилядите заблуждения, които ние мъкнехме от незнайното минало. В тази светлина Той набелязваше, рисуваше контурите на един по-красив, по-смислен, богат и разумен живот, при условие, че ние възприемаме светлината. Но действуваше по закона на свободата, предупреждаваше и за голямата отговорност, която носим, и само толкова. Голямото знание за живота, изразено в познаване на принципи, закони, правила. Учителят ни правеше достъпното постепенно.
Той не бързаше, работеше с необикновено постоянство, с ненадминато усърдие и даде незабелязано за нас самите голям тласък на нашето
духовно
развитие, на нашата еволюция.
Затова и ние Му дължим и във вековете обич, признателност, благодарност. Без това знание и светлина, бихме били в безпътица сега, в усилното време, в което живеем, предсказано от Учителя. Когато се запитваме, кое беше характерно за Учителя, изпадам в голямо затруднение. В една хубаво нарисувана картина, в която художникът е постигнал хармонично съчетание между идея, съдържание и форма, между израз, линия и багри, може ли да се подчертава една страна, а да се подценява друга? И външно и вътрешно Учителят беше нещо завършено, цялостно, изградено напълно.
към текста >>
Учителят взе материя за своето физическо
тяло
от българския народ, и ако той е слязъл между него, то е било, защото е имал специална мисия.
Колко чешми се изградиха по негов почин, по негова идея и с негово участие и там, където бе живял, и в планината, и другаде. Изобщо стъпеше ли някъде и останеше за известно време, неизбежно бе да останат следи на видимо подобрение. И ако бе дал познания за храненето, като основна дейност, от която трябваше да почне самовъзпитанието на човека, можеше ли да няма познания и по домакинство? Най-неочаквано за дежурните сестри ще влезе в кухнята, ще отхлупи големите тенджери, ще даде някои препоръки относно приготовлението на яденето и ще си излезе. В малкия опит на комунално хранете, което имахме, Той прояви своето ново разбиране.
Учителят взе материя за своето физическо
тяло
от българския народ, и ако той е слязъл между него, то е било, защото е имал специална мисия.
Затова добре бе проучил българина като тип в продължение на 12 години, още преди да почне открито духовната си работа. Изобщо той имаше дълбоко познание за човешкото естество - външно и вътрешно. И работата Му като Велик Дух не се ограничи само в засяването на българската нива. Високите напредничави идеи, които Той донесе, откликнаха в много готови съзнания и у други народи, те прекосиха границите на България. И можеше ли иначе?
към текста >>
След всичко казано дотук, трябва да добавя и това, че целият Му живот и дейност носеше печата на голямо смирение, дало най-ярко изражение в кратките думи, изречени от Него, малко преди да напусне
тялото
си и Земята: "Свърши се една малка работа".
Изобщо той имаше дълбоко познание за човешкото естество - външно и вътрешно. И работата Му като Велик Дух не се ограничи само в засяването на българската нива. Високите напредничави идеи, които Той донесе, откликнаха в много готови съзнания и у други народи, те прекосиха границите на България. И можеше ли иначе? Езикът Му беше общочовешки, щом Любовта и Мъдростта са универсални езици, не следва ли да се изучават от всички съзнателни хора, стига да се възприеме правилния метод.
След всичко казано дотук, трябва да добавя и това, че целият Му живот и дейност носеше печата на голямо смирение, дало най-ярко изражение в кратките думи, изречени от Него, малко преди да напусне
тялото
си и Земята: "Свърши се една малка работа".
Учителят преседя на Земята 80 години. Половината от тях отдаде безкористно в работа над българския народ, в лицето на тия, които се определиха като негови ученици. Да, Той само даваше, даваше знания, пример, разливаше светлина, сочеше верния път в живота, неспъван от външните противодействия, които не липсваха. Никой Велик Дух, слязъл на Земята, не е минал по гладък път. Истината за живота, за човека, за бъдещето Той изнесе с необикновена смелост, със свободен замах, несмущаван от това, че влиза в разрез с общоприетото, с рутината.
към текста >>
Едно огромно
духовно
богатство, наследство за векове, което ако се проучи и приложи, и слепите биха прогледнали, както Той сам бе казал.
Половината от тях отдаде безкористно в работа над българския народ, в лицето на тия, които се определиха като негови ученици. Да, Той само даваше, даваше знания, пример, разливаше светлина, сочеше верния път в живота, неспъван от външните противодействия, които не липсваха. Никой Велик Дух, слязъл на Земята, не е минал по гладък път. Истината за живота, за човека, за бъдещето Той изнесе с необикновена смелост, със свободен замах, несмущаван от това, че влиза в разрез с общоприетото, с рутината. Всеки появил се новоотпечатан том беседи или лекции от Учителя, аз посрещах с голяма радост, а такива Той остави няколко стотин.
Едно огромно
духовно
богатство, наследство за векове, което ако се проучи и приложи, и слепите биха прогледнали, както Той сам бе казал.
Малкият екран престава да се движи, без да е разкрил всичко, което бе отразил, и аз мълчаливо трябва да призная, че така е по-добре. В недоизказаните неща има нещо много красиво, бе казал Учителят. На д-р Вергилий с приятелство чувство! София, 14.! Х.1980 г.
към текста >>
82.
45. ЗА МОЛИТВАТА
,
,
ТОМ 8
Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо
тяло
, защото енергиите достигат и до него.
Светията се моли дълго време, докато се вдъхнови и тогава му идат нови мисли. Дето и да се намирате, в каквото положение да се намирате, отделяйте време да мислите за Бога. Така се разширява съзнанието. Човек да помисли за Великото Разумно Начало, за Великия Център на Битието. Това струва повече от всички материални богатства, с които разполага на земята.
Мисълта за Бога обновява, подмладява и самото физическо
тяло
, защото енергиите достигат и до него.
Каже ли някой, че не трябва да се моли на Бога, той изпада в положението на сираче, останало без баща и без майка, ходи скъсано, немило-недраго. Тогава паразитите започват да го нападат. Той изгубва посоката на живота. Говоря символично. Ще направиш превод.
към текста >>
Молитвата е метод за организиране на
духовното
тяло
, на новото
тяло
, в което ще живее човек.
И тогава нашите груби тела ще бъдат променени и динамически. Те ще бъдат съставени от по-фина материя. И как ще се създаде последната? - Чрез молитва, съзерцание и размишление. Та ще ви кажа следното на друг език.
Молитвата е метод за организиране на
духовното
тяло
, на новото
тяло
, в което ще живее човек.
Питам: Сегашните учени и философи по колко пъти на ден си спомнят за Господа? Причината за нещастията на сегашните хора се заключава именно в това, че не си спомнят за Господа. Молитвата е метод за разрешаване на най-трудните задачи. Съмнението, подозрението, неверието и ред други отрицателни мисли и чувства водят до разстройство на черния дроб и други органи. Чрез молитвата човек се справя с тия отрицателни състояния.
към текста >>
83.
19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ
,
,
ТОМ 8
Душите са в друго
духовно
поле.
Д: Ето, това сега е един въпрос, който е важен. Учителят не задоволяваше интелектуалните нужди на човека. Той говореше на душата. А душите на всички са еднакви. Там няма ценз, образование, богат или беден.
Душите са в друго
духовно
поле.
Например, Мария Захарната, знаеш какви въпроси задаваше. А тя бедна и носи тука едно геврече и дава го на Учителя и Учителят го чупи и яде. А другите се гнусят от нея. Знаеш ли какви въпроси задаваше. Ние мислим, че като носят титли, заемат постове са кой знае какво.
към текста >>
Не може този обективния ум да разбере
духовното
.
Имаме хора за академици, но за професори нямаме. Затова да не те смущава разнородния състав. Идват душите при Учителя. Така Стоименов стои Учителя, а до Учителя стои работника, селянина. Те всички са дошли при Учителя да се хранят от едно Слово, което го възприема душата.
Не може този обективния ум да разбере
духовното
.
Изглежда, че при българския народ такива семена има условия да възрастат. Богомилството тука се е развило и се е преродило и дълбоко в българина, това е сатурново племе. Сатурн ще тормози, ще гложди до края докато се дойде до Истината и Словото на Учителя. Аз гледах французите. Французите като дойде до оригинална мисъл, там спира.
към текста >>
Учителят каза: "До идването на Христа астралното
тяло
на земята и на човека не е било устроено.
Какво ще ми кажете за нея. Д: Това беше много интересно, той ни вдигна рано. Бяхме няколко души. Борис Николов, Катя Грива, Славчо Печеников, Георги Радев, Боян Боев. Заведе ни горе на Мусала, беше тъмно, обърнати на изток.
Учителят каза: "До идването на Христа астралното
тяло
на земята и на човека не е било устроено.
След като умрат, те се въртят около живите и не могат да си намерят пътя. С идването на Христа е организирал астралното тяло на земята. Душите от тогава се ориентирали по-лесно. Толкова важно е това. Преди това заминалите хора се въртят, вампирясват, хората са се плашели от духове, защото са страдали от тях.
към текста >>
С идването на Христа е организирал астралното
тяло
на земята.
Бяхме няколко души. Борис Николов, Катя Грива, Славчо Печеников, Георги Радев, Боян Боев. Заведе ни горе на Мусала, беше тъмно, обърнати на изток. Учителят каза: "До идването на Христа астралното тяло на земята и на човека не е било устроено. След като умрат, те се въртят около живите и не могат да си намерят пътя.
С идването на Христа е организирал астралното
тяло
на земята.
Душите от тогава се ориентирали по-лесно. Толкова важно е това. Преди това заминалите хора се въртят, вампирясват, хората са се плашели от духове, защото са страдали от тях. С Христа този процес се катализира - грешните отиват в чистилището, а праведните - в Рая. Това е космическо явление".
към текста >>
До идването на Христа на земята астралното
тяло
на земята е било неустроено, нехармонизирано, затуй ония, които умират се проявявали като вампири, явявали се като духове и хората толкова много са се плашели от тях.
Той каза: "Аз не ви говоря това, което знам, а говоря това, което не знаете вие". Беседата беше за Христос и най-важното съм го запомнил и до ден днешен мога да ти го кажа. Той говори тогава, видях какво значи един Учител Космически. Това, което остава от Словото е може би най-малкото, което остава. Това е за подхранване на съзнанието върху човека, да стане нов човек.
До идването на Христа на земята астралното
тяло
на земята е било неустроено, нехармонизирано, затуй ония, които умират се проявявали като вампири, явявали се като духове и хората толкова много са се плашели от тях.
Духовете толкова много са се въртели и не са могли да си намерят пътя. С идването на Христа се организира астралното тяло на земята, душите се ориентират по-лесно. Това беше основната тема. Толкова важно нещо, толкова интересно как са го забравили нашите хора не знам. Тогава Учителят като махна на Боев така с ръка да не записва аз разбрах, че трябва да го запомня.
към текста >>
С идването на Христа се организира астралното
тяло
на земята, душите се ориентират по-лесно.
Той говори тогава, видях какво значи един Учител Космически. Това, което остава от Словото е може би най-малкото, което остава. Това е за подхранване на съзнанието върху човека, да стане нов човек. До идването на Христа на земята астралното тяло на земята е било неустроено, нехармонизирано, затуй ония, които умират се проявявали като вампири, явявали се като духове и хората толкова много са се плашели от тях. Духовете толкова много са се въртели и не са могли да си намерят пътя.
С идването на Христа се организира астралното
тяло
на земята, душите се ориентират по-лесно.
Това беше основната тема. Толкова важно нещо, толкова интересно как са го забравили нашите хора не знам. Тогава Учителят като махна на Боев така с ръка да не записва аз разбрах, че трябва да го запомня. И я запомних. Та това беше беседа, която поне аз така трябваше да запитам дали знаем ние какво значи проявата на един Учител.
към текста >>
Тогава всички виждат, че умира плътското
тяло
, но човек продължава да живее в
духовното
си
тяло
.
Геният може да има само един център развит, да може да пише стихове, да прави живопис, да пише музика. Но да не може да ни бъде пример в живота, обаче един нравствен човек, един човек с милосърдие, това е вече по-друго нещо. Това е цялостно изявление на човека. В: Интересно е, че в Евангелието от Матея, гл. 27 (51-54) се дават как Христа като издъхна и слезе в ада, освободи мъртвите и много починали светии след неговото възкресение влизат в Йерусалим и се явяват на мнозина.
Тогава всички виждат, че умира плътското
тяло
, но човек продължава да живее в
духовното
си
тяло
.
И аз си спомням едно изказване на Учителя във връзка с това, казва че преди 2000 година не беше организирано още менталното поле у човека. Тогава първите християни имаха директна връзка с Невидимия свят. Д: А така, това е. В: След това почва да се организира менталното поле у човека и то засенчва тази връзка както когато дойдат облаците и засенчват слънцето. Д: А така, това е интелектуалното.
към текста >>
84.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
пък дойде войнстващ сталински атеизъм, който също пак не може да приеме каквото и да е
духовно
учение, така че действително като че ли в цялото това време бяха срещу Учителя.
И разговора, който имахме по тая тема, дойдохме до извода защо. Защото преди 9.1Х.1944 г. нашата войнстваща интелигенция поради националните си проблеми, тя беше с гръб към учение, което ще говори за мир и за миролюбив, нали? Така че от друга страна и църквата беше активна и ревнива, която смяташе да е единствена и монополна за христовите добродетели. След 9.1Х.1944 г.
пък дойде войнстващ сталински атеизъм, който също пак не може да приеме каквото и да е
духовно
учение, така че действително като че ли в цялото това време бяха срещу Учителя.
Затуй Учителят може би стоеше настрана. Затуй Учителят не обръщаше никакво внимание на тези, които пишеха срещу Него. И даже някои наши журналисти, както да кажем Иван Изворски, Иван Антонов, казва на Учителя: "Ти защо не се защити? " И Учителят един път е разрешил. Той дойде при мене Антонов много така възторжено: "Учителят ми каза: "На мен не ми е разрешено, но на вас може".
към текста >>
Той каза, че с идването на Христос на земята се е организирало аст-ралното
тяло
на земята и сега душите си отиват, но някога преди Христа, когато си заминават имали големи противоречия, някаква голяма тъмнина, а сега по-лесно се ориентират.
В: Разправи го. Д: Аз бях най-малкия от всичките. Сега трябва да се слуша добре, защото няма да се пише. Боян Боев прибра тетрадката. И между другото Учителят говори за Христос и за идването на Христос на земята.
Той каза, че с идването на Христос на земята се е организирало аст-ралното
тяло
на земята и сега душите си отиват, но някога преди Христа, когато си заминават имали големи противоречия, някаква голяма тъмнина, а сега по-лесно се ориентират.
Ето сега ние знаем за Христос, Евангелието и Притчите. Това е може би най-незначителната от дейността на Христос, когато е дошъл на земята. А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното тяло на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално тяло на земята. Така, че явяването на един Учител, Той има присъствие в много сфери, над която ние като децата не знаем нищо. Даже едно дете, когато е в първо отделение та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика.
към текста >>
А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното
тяло
на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално
тяло
на земята.
Боян Боев прибра тетрадката. И между другото Учителят говори за Христос и за идването на Христос на земята. Той каза, че с идването на Христос на земята се е организирало аст-ралното тяло на земята и сега душите си отиват, но някога преди Христа, когато си заминават имали големи противоречия, някаква голяма тъмнина, а сега по-лесно се ориентират. Ето сега ние знаем за Христос, Евангелието и Притчите. Това е може би най-незначителната от дейността на Христос, когато е дошъл на земята.
А Той ти казва какво сетиво трябва да имаме да разберем, че се било организирало астралното
тяло
на земята, когато ние нямаме усет да го разберем какво значи астрално
тяло
на земята.
Така, че явяването на един Учител, Той има присъствие в много сфери, над която ние като децата не знаем нищо. Даже едно дете, когато е в първо отделение та то не може да разбере учителя си, който му предава, а той е учил висша математика. В: Сега става въпрос каква е ролята на учениците, понеже всеки има своя задача и своя роля. И всеки ученик е изпратен в Школата, във вътрешната школа и външната, за да изпълни дадена задача. Ако не я изпълни?
към текста >>
85.
56. НЕМА ЛАБАВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 8
56. „НЕМА ЛАБАВО" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Целият проблем за мястото на Учителя Дънов, което неговите последователи наричат "мястото" където е положено
тялото
му след неговата смърт, е отразен в "Изгревът".
56. „НЕМА ЛАБАВО" ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Целият проблем за мястото на Учителя Дънов, което неговите последователи наричат "мястото" където е положено
тялото
му след неговата смърт, е отразен в "Изгревът".
За справка виж том II, стр. 369-370. Димитър Грива нееднократно е споменавал този случай пред мен, как той отива при ясновидката Вангя в гр. Петрич и е настоявал категорично пред нея да настоява пред Тодор Живков да спре разрушаването и преместването на гроба на Дънов, както е било тогава решено от някои фактори поради идеологически подбуди, като са взели като повод, че Изгрева като място е предоставено от държавата за построяване на чужди легации и посолства. Там главно се строи посолство и легация на СССР, т.е на Съветска Русия. Вангя обещава да стори каквото е необходимо.
към текста >>
Грива често посещаваше Вангя и беше много добре приет и желан гост като представител на едно
духовно
общество, което беше инкриминирано от държавата и комунистическата власт.
Петрич и е настоявал категорично пред нея да настоява пред Тодор Живков да спре разрушаването и преместването на гроба на Дънов, както е било тогава решено от някои фактори поради идеологически подбуди, като са взели като повод, че Изгрева като място е предоставено от държавата за построяване на чужди легации и посолства. Там главно се строи посолство и легация на СССР, т.е на Съветска Русия. Вангя обещава да стори каквото е необходимо. Тя имаше връзки с почти всички висши държавни сановници на комунистическата власт. И не само от България!
Грива често посещаваше Вангя и беше много добре приет и желан гост като представител на едно
духовно
общество, което беше инкриминирано от държавата и комунистическата власт.
Имаше с нея интересни разговори, които споделяше с мен. Накрая гробът на Петър Дънов не бе разрушен по нечия височайша заповед. За мен това бе държавния глава по това време Тодор Живков, който бе генерален секретар на Комунистическата партия, която управляваше от 1945-1990 г., а лично той я ръководеше в последните 35 години. Нито един комунистически водач от социалистическата система не бе преживял толкова години. И всички си задаваха въпроса: Защо е така?
към текста >>
86.
19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП
,
,
ТОМ 8
Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91.псалм (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до
тялото
си.
Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски. Това стана безпрепятствено и сестра Савка се радваше, че вече се прибирам в София. Но през есента на 1943 г. самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия. А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града.
Учителят ни беше посъветвал всички собственоръчно с печатни букви да си напишем 91.псалм (Който живее под покрива на Всевишнаго...) и да си го носим в едно етюи, близо до
тялото
си.
Това сторихме всички послушно. В: Вие споменавате, че имате кореспонденция със Савка. Веска: О, да, пазя ги всичките писма, на немски са те, не, и на български има, но и на немски са писмата, да. В: Може ли да се преведат от немски на български? Веска: Ами да, те са при мене.
към текста >>
Мистични, дадени от Учителя, а всяко име, което носи съдържание
духовно
и говори за душевното богатство на един човек, когато е посветен, то се получава след като Учителят е поставил ученика на много сериозни и тежки изпити.
" Минават години, тя отива и иска от нея извинение. Животът на Савка край Учителя беше живот на един асистент, който във всички, в най-опасните моменти, при всички тежки задачи съпътстваше Учителя с най-голяма преданост, с най-голяма сериозност, с най-голямо разбиране за пътя, който Той минава. Веднъж тя ми каза: "Весе, аз мога да погледна само палеца на един човек и да кажа много нещо за него, но сега трябва да мълча по тези въпроси". Тя имаше много знания, тя беше една от най-образованите, и то в чисто мистично окултен смисъл, духове край Учителя. Защото и тя има няколко имена.
Мистични, дадени от Учителя, а всяко име, което носи съдържание
духовно
и говори за душевното богатство на един човек, когато е посветен, то се получава след като Учителят е поставил ученика на много сериозни и тежки изпити.
Тя ги е издържала и получи тези имена. Ние понеже знаем Аверуни, Амриха, Ил-Рах. Когато Савка е била съвсем млада, почти 20-годишна, отива на първия събор в Търново, Учителят я посреща с думите: "Добре дошъл мой верен, Аверуни! " На кого се казва така? Всички ние сме някъде загазили по пътищата на живота.
към текста >>
87.
36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР
,
ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА
,
ТОМ 8
Но ако им видите портретите, това са патриархални
духовно
изработени личности.
В: Да. Веска: Той е една крупна личност. Имайте предвид, че той се ражда в едно много бедно семейство. Баща му е пощенски чиновник, телеграфист. Майката една обикновена домакиня.
Но ако им видите портретите, това са патриархални
духовно
изработени личности.
Бащата с един висок лоб, правилни черти, с една брада библейска, майката с едни изящни черти, изящна, умна, с едно хубаво чело, с красив нос, всичко това красиво, но бедни. И той е роден в едно селце тогава на границата между Австрия и Унгария. Австро-Унгария тогава още е била цялостна империя. На границата между Югославия и Австро-Унгария. И той казва: "Не е случайно, че аз се раждам в един пункт, който е на границата между изтока и запада, защото моята задача е да проумея и да направя връзката между двата свята.
към текста >>
Вече изнасят новия мироглед, нали атеистичният вече аспект нали, внасят го в мирогледа на своите съвременници и го поканват като много добър математик, понеже те се грижат за
духовното
издигане на работниците, да благоволи да вземе участие в курсовете, които те учредяват за работниците.
И той го подготвя така, че той завършва като отличник гимназията. След това това момче завършва медицина. Но във 1-вата световна война пада на фронта убит. В това време му възлагат задача, но в същото време Роза Люксенбург вика Карл Либкнехт да работят във Виена. Те са социалисти.
Вече изнасят новия мироглед, нали атеистичният вече аспект нали, внасят го в мирогледа на своите съвременници и го поканват като много добър математик, понеже те се грижат за
духовното
издигане на работниците, да благоволи да вземе участие в курсовете, които те учредяват за работниците.
И казва, неговите аудитории бяха претъпкани от работници. Той преподаваше математика, но така, че те го слушаха с притаен дъх. Но той казал на Роза Люксенбург и на Либкнехт: "Аз съм с вас, но не съм с вас в едно отношение отрицателно, което имате към първопричината, към Бога. тука не съм с вас". С него са се занимавали какви ли не фактори, които искат да еманципират жената, тези общественици големи.
към текста >>
Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото
тяло
.
Кой ги е правил? Веска: Не мога да ви кажа. Знам, че много от нашите хора са се занимавали, чели са ги и са ги правили, не мога да ви кажа кой ги е превеждал. Аз с удоволствие бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента. Понеже той е с много ясна мисъл.
Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото
тяло
.
Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно тяло. Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Р.
към текста >>
Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето
духовно
тяло
.
Веска: Не мога да ви кажа. Знам, че много от нашите хора са се занимавали, чели са ги и са ги правили, не мога да ви кажа кой ги е превеждал. Аз с удоволствие бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента. Понеже той е с много ясна мисъл. Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото тяло.
Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето
духовно
тяло
.
Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и духовното начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония. В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Р. Щайнер до последния си момент пише.
към текста >>
Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и
духовното
начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония.
Знам, че много от нашите хора са се занимавали, чели са ги и са ги правили, не мога да ви кажа кой ги е превеждал. Аз с удоволствие бих превела нещо от него, но нямам нищо в момента. Понеже той е с много ясна мисъл. Той написва, ето направи едно тълкувание на Битието, на Генезиса в Битието, но го дава така, поетапно, как човек е загатнат като една топлинна енергия във Вселената и постепенно как се облича в своите тела докато стигне до физическото тяло. Много е интересно и прави един анализ на всички епохи, през които човекът минава до идването на Христа и след това вече една перспектива за развитието на човека, когато ще се върне към своето духовно тяло.
Тогаз ще бъде пълноценен човек, понеже физическото и
духовното
начало, идейното начало ще бъдат съчетани в хармония.
В него тогава той ще бъде истински човек, за който както Пилат казва на евреите за Христа: "Ето човекът". А Учителят за Исус Христос казва: "Това е истинския човек. Да бъде с Бога заедно, да бъдеш в света, да работиш за света, да не се свързваш със света и да си свършиш мисията като Божи син, като Божий пратеник". Р. Щайнер до последния си момент пише. Пише някакъв акт научно-медицински труд и неговото легло, така да се каже, в което той прекарва последните месеци от живота, е поставено в подножието на този пети стълб в неговия Гьотеанум.
към текста >>
88.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Но човек трябва да има духовна завършеност, чувствителен усет и високо
духовно
развитие и разбира се необходимо важно е да се познава Учението на Учителя.
Мнозина от нас започват да разбират, че превеждането е писмена форма подобна на творчеството в изкуството. Един истински човек на изкуството /артист/ се стреми да тълкува толкова ясно, колкото е възможно оригиналното значение на идеите изразени от композитора, писателя или поета. Превеждането не е лека задача и то е специално трудно при превеждането на Учението на Учителя. В този случай изискванията са много високи. Не е достатъчно да се знае добре български /английски/ език добре.
Но човек трябва да има духовна завършеност, чувствителен усет и високо
духовно
развитие и разбира се необходимо важно е да се познава Учението на Учителя.
Тези изисквания са еднакво необходими както за преводача, така и за аудиторията. Преводач и аудитория трябва да бъдат на еднакво духовно ниво, за да общуват добре /ефективно/. Сега, бих желала да отговоря на Вашите специфични въпроси: ПЪРВО: „Първият ден на пролетта" е кръг /цикъл/ и бидейки такъв, важно е да се тръгва с десния крак. Обаче, следвайки музиката, някои движения в кръга започват с левия крак, което е правилно. ВТОРО: За 28-те движения, стихотворната част, сътворена от Олга Славчева е превъзходна.
към текста >>
Преводач и аудитория трябва да бъдат на еднакво
духовно
ниво, за да общуват добре /ефективно/.
Превеждането не е лека задача и то е специално трудно при превеждането на Учението на Учителя. В този случай изискванията са много високи. Не е достатъчно да се знае добре български /английски/ език добре. Но човек трябва да има духовна завършеност, чувствителен усет и високо духовно развитие и разбира се необходимо важно е да се познава Учението на Учителя. Тези изисквания са еднакво необходими както за преводача, така и за аудиторията.
Преводач и аудитория трябва да бъдат на еднакво
духовно
ниво, за да общуват добре /ефективно/.
Сега, бих желала да отговоря на Вашите специфични въпроси: ПЪРВО: „Първият ден на пролетта" е кръг /цикъл/ и бидейки такъв, важно е да се тръгва с десния крак. Обаче, следвайки музиката, някои движения в кръга започват с левия крак, което е правилно. ВТОРО: За 28-те движения, стихотворната част, сътворена от Олга Славчева е превъзходна. Поетичните думи на Олга описват добре процеса на духовния растеж, който се извършва през време на Паневритмичния танц. Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир.
към текста >>
Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на
тялото
при изпълнението на Паневритмията.
Поетичните думи на Олга описват добре процеса на духовния растеж, който се извършва през време на Паневритмичния танц. Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир. Този вид поезия изисква респект /уважение/. ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчеа и Весела Несторова?
Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на
тялото
при изпълнението на Паневритмията.
ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено. Темпата, както казахме не могат да се сменят. Затова не може да се разбере местната традиция, атмосферните условия или възрастта на играещия. Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с лекота, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза.
към текста >>
ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на
тялото
се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията.
Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир. Този вид поезия изисква респект /уважение/. ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчеа и Весела Несторова? Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията.
ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на
тялото
се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията.
При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено. Темпата, както казахме не могат да се сменят. Затова не може да се разбере местната традиция, атмосферните условия или възрастта на играещия. Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с лекота, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза. ПЕТО: Оригиналните ключове на всички музикални композиции на Учителя, не трябва да се изменят.
към текста >>
ШЕСТО: Когато Паневритмията се изпълнява многократно съгласно директивите дадени от Учителя, играещите изпитват благотворното влияние на всяко едно от движенията, които предизвикват постепенно
духовно
развитие което води до по-високо съзнание.
Естествено, най-доброто темпо трябва да разрешава на изпълнителите да се движат грациозно и да пеят с лекота, като дишат на определени места, без да се прекъсва цялата фраза. ПЕТО: Оригиналните ключове на всички музикални композиции на Учителя, не трябва да се изменят. В случай, че даден диригент би пожелал да аранжира някои от композициите Му за даден оркестър, като изменя оригиналния ключ, не е позволено. Транспонирането на някои песни, за да бъдат пригодени за голяма група хора е възможно. За соло-изпълнения певецът би могъл да подбере онези песни, които са подходящи за неговия глас-бас, колоратура и т.н.
ШЕСТО: Когато Паневритмията се изпълнява многократно съгласно директивите дадени от Учителя, играещите изпитват благотворното влияние на всяко едно от движенията, които предизвикват постепенно
духовно
развитие което води до по-високо съзнание.
Този процес на духовно развитие беше грижливо преаранжиран от педагогичния гений на Учителя. В този смисъл съществува единство между всички различни движения на Паневритмията и първият и вторият том на Паневритмията представляват едно цяло. СЕДМО: Името Петър Дънов е рожденото име на Учителя, но Той не го употребяваше - БЕИНСА ДУНО - за целите на печата „международни публикации, представляващи колективни творби". Името БЕИНСА ДУНО е било дадено при духовното Му посвещение, когато Божественият Дух е слязъл в човека Петър Дънов. Подобно ИСУС е бил наименован ХРИСТОС, когато Божественият Дух се е вселил в Него.
към текста >>
Този процес на
духовно
развитие беше грижливо преаранжиран от педагогичния гений на Учителя.
ПЕТО: Оригиналните ключове на всички музикални композиции на Учителя, не трябва да се изменят. В случай, че даден диригент би пожелал да аранжира някои от композициите Му за даден оркестър, като изменя оригиналния ключ, не е позволено. Транспонирането на някои песни, за да бъдат пригодени за голяма група хора е възможно. За соло-изпълнения певецът би могъл да подбере онези песни, които са подходящи за неговия глас-бас, колоратура и т.н. ШЕСТО: Когато Паневритмията се изпълнява многократно съгласно директивите дадени от Учителя, играещите изпитват благотворното влияние на всяко едно от движенията, които предизвикват постепенно духовно развитие което води до по-високо съзнание.
Този процес на
духовно
развитие беше грижливо преаранжиран от педагогичния гений на Учителя.
В този смисъл съществува единство между всички различни движения на Паневритмията и първият и вторият том на Паневритмията представляват едно цяло. СЕДМО: Името Петър Дънов е рожденото име на Учителя, но Той не го употребяваше - БЕИНСА ДУНО - за целите на печата „международни публикации, представляващи колективни творби". Името БЕИНСА ДУНО е било дадено при духовното Му посвещение, когато Божественият Дух е слязъл в човека Петър Дънов. Подобно ИСУС е бил наименован ХРИСТОС, когато Божественият Дух се е вселил в Него. ОСМО: Колективни творби ли са музикалните композиции на Учителя?
към текста >>
Името БЕИНСА ДУНО е било дадено при
духовното
Му посвещение, когато Божественият Дух е слязъл в човека Петър Дънов.
За соло-изпълнения певецът би могъл да подбере онези песни, които са подходящи за неговия глас-бас, колоратура и т.н. ШЕСТО: Когато Паневритмията се изпълнява многократно съгласно директивите дадени от Учителя, играещите изпитват благотворното влияние на всяко едно от движенията, които предизвикват постепенно духовно развитие което води до по-високо съзнание. Този процес на духовно развитие беше грижливо преаранжиран от педагогичния гений на Учителя. В този смисъл съществува единство между всички различни движения на Паневритмията и първият и вторият том на Паневритмията представляват едно цяло. СЕДМО: Името Петър Дънов е рожденото име на Учителя, но Той не го употребяваше - БЕИНСА ДУНО - за целите на печата „международни публикации, представляващи колективни творби".
Името БЕИНСА ДУНО е било дадено при
духовното
Му посвещение, когато Божественият Дух е слязъл в човека Петър Дънов.
Подобно ИСУС е бил наименован ХРИСТОС, когато Божественият Дух се е вселил в Него. ОСМО: Колективни творби ли са музикалните композиции на Учителя? Учителят не пишеше своите лекции. Това вършеха неговите стенографи-учители. Учителят не пишеше своите музикални композиции.
към текста >>
89.
10. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА
,
ТОМ 8
Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в
тялото
на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие.
Страшно много ме възмущаваше обстоятелството, че всъщност той е взел, помъчил се е да вземе образа на Учителя, с тази брада, с косите, с белите дрехи и навсякъде поставил своя образ в книгите. В тези книги, които той е издал, всъщност той използва много от материалите на Учителя и други разни работи и поставя абсолютно навсякъде своето име. В тези книги трябва да знаете, с томове, няма почти нито една дума за Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно. Може би само в началото когато той е заминал за Франция споменавал нещо за своя си Учител. В биографията си го казва, че неговият Учител е в България и че това е Петър Дънов.
Но по-нататък той се обявява за всемиров учител и всъщност цялото му творчество и всичко, което прави, прави го за своя си слава, а не за славата на Небето и на този велик Пратеник на Небето Беинса Дуно, който физически се изяви в
тялото
на Учителя Петър Дънов и работи в България, на българска реч, чрез българска реч създаде Словото Божие.
Често пъти ми се е случвало да срещна някои от неговите последователи на Михаил и никога не съм влизала в спор, защото всеки си има път и да си върви в неговия път. Ако те са се заблудили в своя път да отидат при един фалшив учител, това всъщност е техния път, защото ако те в действителност в тяхната душа дълбоко търсят Истината, те могат да я намерят. Затова аз всъщност никога не съм критикувала. Веднъж ми се случи в един автобус бях седнала и една жена до мене отвори една книга, взе да чете и аз забелязах, че тя е от Михаил. Обърнах се само и казах: "А, Михаил!
към текста >>
Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това
духовно
посвещение.
Случвало ми се е да срещам някои негови последователи (на Михаил) в лагерите по Паневритмия, които сме правили в Алпите и никога не съм влизала в спор с тях. Всъщност съм забелязала, че те са много фанатизирани и извънредно много го обожават. А той е привлекателен да ви кажа и има едно много могъщо име, много дълго и той казва, че е ходил и в Индия и там бил получил посвещение Омраам не знам какъв си Михаил Иванов и всъщност с тези негови бели коси и бради и бели дрехи, представителни портрети, с огромното му издателство, той е успял да привлече много хора от различни страни. Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да й върне имота, но той никога не й върнал имота.
Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това
духовно
посвещение.
Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга.
към текста >>
Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на
духовно
посвещение.
И така по този начин ние можахме да влезем и да разгледаме, за да мога да ви опиша какво всъщност има в този център на Бон Фен. И мога да кажа, че това беше епохално събитие да минем през тази бариера и да разгледаме зеленчуковата градина, плодната градина и останалите здания, които са в тази огромна градина и както Жени Парлапанова, която живее в Мюнхен, в Германия се изказа, все едно, че сме отишли във Ватикана и сме влезли да посетим папата. Такова велико чудо било това да преминем през бариерата и да влезем наистина в това толкова секретно, тайнствено и прикрито имение на Михаил Иванов. Навсякъде в тази обстановка в имението се вижда огромния портрет на Михаил Иванов и явно, че всичко е под неговото влияние и под неговата аура и че той там е важната личност в този център и няма нищо, абсолютно нищо общо с Учителя Петър Дънов. Но съзрете всички тези идеи са от Учителя, както беше и на Изгрева на времето.
Тук при Михаил има отделни малки такива стаички, баракички, в които има пиана, предават се уроци на деца, работи се върху музиката, върху изкуството, също така хотела е скромен, но всеки сам си работи и самата градина се обработва от последователите, които идват лятно време като на курорт, пък и на
духовно
посвещение.
А особено интересна е книжарницата, в която се продават много хубави камъни, кристали и други, аметисти и други, много хубави снимки, духовни снимки и извънредно много книги. И всичките тези книги са от Михаил Иванов с неговото могъщо име, с неговия огромен бял портрет. Но орловите очи не лъжат и веднага като се вгледаш в тях можеш да разбереш разликата между истинския Учител и този провъзгласил се учител Михаил Иванов. Най-голяма е залата където се изнасят беседите, лекциите на Михаил Иванов, като всичко е по часове и става с магнетофонна касетка и обикновено по две беседи и много добре е украсена тази зала. Предполагам както е било на съборите в Търново, от където Михаил е взел пример, тъй като има и Пентаграма, има и триъгълника цветен, всичко е много красиво, а триъгълника като символ на Бялото Братство.
към текста >>
90.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
"Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на
тялото
, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот".
И не само това, Учителят изискваше и от нас съзнателни усилия и ние да вплетем музиката в личния си живот. Даваше препоръки да пеем всеки ден, даже определени песни: сутрин, обед и вечер и при психическо неразположение, за трансформиране енергиите у нас да изпяваме по няколко песни, като следим след коя от песните състоянието ни се променя. Учителят препоръчваше пеенето и като метод за преодоляване на мъчнотиите, като метод, който улеснява разрешаването на задачите ни. "Когато пеете, работите ви по-лесно се нареждат". Той даваше препоръки и когато ни измъчва някаква някаква физическа болка да съчиним една малка проста песен - "Така болката по-лесно ще ви напусне".
"Щом един болен пее, той по-скоро ще оздравее, защото песента повдига общия тонус на
тялото
, повишава вибрациите му, отвлича вниманието му от болестта и внася приток от енергия за живот".
Със своите съвети и правила за разумно използване силите на живата природа и скритите в нас сили, Учителят много често изпреварваше с много години напред всички области на науката и знанието. В духа на току-що казаното за въздействието на музиката ще цитирам едно кратко съобщение, заимствано от в. "Работническо дело", брой 133 от 1976 г., което потвърждава изказването на Учителя за въздействието на музиката, направено може би преди 50 години. Ето какво гласи това съобщение: "Музиката не само облагородява хората, но и - както казват сведенията -представлява сигурно лекарство. Музикотерапията получи широко приложение в психиатрията на недоразвитите деца.
към текста >>
Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и
духовно
издигнати хора.
Тези неща са свързани едно с друго. От начало до край. И завинаги. Така, както песните са отпечатани едногласно, мъчно би могъл един даже добър музикант, при едно повърхностно разглеждане, да прозре тяхната дълбочина. Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония.
Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и
духовно
издигнати хора.
Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора. Всъщност, никой български композитор или по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него. Учителят застъпва интересното становище, че музиката не трябва да става професия. Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби: поезия, художество, музика и други изкуства. Известно е, че един цигулар например, за да разчита на значителни постижения, трябва да притежава не само дарба, но да свири редовно най-малко 5-6 часа дневно, което значи, че той трябва да премине към професионализъм.
към текста >>
В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на
духовното
начало.
- Досега всички наши приятели-музиканти от времето на Учителя работеха с класическата хармония. Ако някой от по-младото поколение е на друго мнение, следва да докаже правотата на своето становище, като ни покаже образци на своето творчество. За нас един такъв нов подход за хармонизиране и аранжировка на песните на Учителя ще бъде интересен. Ако разгледаме песните на Учителя по отношение характера им, можем да установим следното: Една част от тези песни са жизнерадостни, от тях блика радост и възторг от величието на природата. Примери: "Мусала", "Зов на планината", "Зората на новия живот", "Ходи, ходи" и пр.
В друга група песни преобладава стремежът на ученика за извисяване и победа на
духовното
начало.
Такива песни са: "Напред чада", "Песен за светлия път", "Стари, стани" и др. Няколко песни, написани от ученици на Школата, даже на музиканти, възпяват с текст и музика личността и обаянието на Учителя. Това са сърдечни и мелодични песнички, от които песента "На Учителя" е станала любима песен на всички сестри и братя, подобно на химнова ода, която се изпълнява с благоговение при тържествени случаи. Искам да обърна вниманието ви на четвъртия куплет на тази песен - трети и четвърти стих. Те гласят така: "Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра".
към текста >>
Това е музика, която цели да събуди в човешката душа
духовното
начало.
След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с думите: "Ето, това е музика! " Коментарите са излишни. Но ако знаеше, че е от Дънов щеше да я отхвърли. Произведенията на великите музиканти-композитори: Бах, Хендел, Бетховен, Моцарт, Шопен, Шуберт, Чайковски и много други доставят висше естетична наслада, вълнуват и трогват сърцето. Песните на Учителя са музика от друг род.
Това е музика, която цели да събуди в човешката душа
духовното
начало.
Затова тя се възприема като откровение от жадните и готови за духовен живот души. За нас, които следваме пътя на Учението, тази музика е станала насъщна храна, ние живеем с нея и бихме желали да я направим достояние на всички духовни и добри хора на земята. Музиката на Учителя, поне в наше време, не би могла да бъдем изнесена на концертните подиуми в света, защото тя е духовна музика със съвсем друго предназначение. Думите на Учителя: "От моите песни ще станем в бъдеще симфонии", се отнасят вероятно за едно по-далечно бъдеще, когато даровити музиканти, възприели идеите на Учителя, ще използват теми от неговите песни за създаването на големи музикални форми - симфонии, кантати, оратории, които ще се изпълняват на публични концерти и ще въздействат на по-широк кръг хора за пробуждането им към духовен живот. Ще разкажа един случай, от който може да се извади заключението, че не всички наши приятели имат правилна представа за мястото на Учителевата музика изобщо.
към текста >>
Най-напред отпада съдържателния и
духовно
осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните.
Тъй като не е възможно да се говори за всяка песен поотделно, аз обобщавам материала и поставям под един общ знаменател група песни. Може би това не е правилно, но ме улеснява. Вероятно всяка песен има своето окултно значение и влияние, с което човек влиза несъзнателно в допир, когато я пее. Тепърва братята музи-коведи ще проучват и тези въпроси. При чисто инструменталното изпълнение на песните на Учителя: цигулка, чело, пиано, обой, същите губят част от своята красота.
Най-напред отпада съдържателния и
духовно
осмислен текст, който от своя страна допринася не малко за по-силното въздействие на песните.
Опитайте се да изпеете песента "фир-фюр-фен" със затворена уста, без текста и вие веднага ще почувствате липсата на нещо съществено. Липсата на текст може да бъде само донякъде компенсирана от един красив, дълбок и задушевен тон на някой музикален инструмент. Но този инструмент трябва не само да свири, но и да говори, една много трудна задача. Такова постижение е по силите само на щастливи избраници-инструменталисти, за които казвате: "Инструментът му пее". Всъщност само едно вълнуващо вокално изпълнение на песните на Учителя в комбинация с ясна дикция на съдържателния им текст може да проникне най-дълбоко в душите на слушателите.
към текста >>
Ние си даваме сметка, че условията за нашето нормално
духовно
и музикално развитие са ограничени и скърбим, че поради това музикалния ни живот е редуциран до минимум.
Не става въпрос за технически трудности при вокалното и или инструментално изпълнение. Трудността се състои в това, да се схване по интуитивен път вложеното в много песни окултно съдържание и така да се предаде на слушателите, че да въздейства на душите им. Да се върнем към началната тема "Музиката на Учителя и ние", т.е. нашето задължение като музиканти за изучаването, приложението и разпространението на тази музика. На какво е необходимо да се обърне внимание, за да се развива музикалния живот на Братството правилно и целенасочено?
Ние си даваме сметка, че условията за нашето нормално
духовно
и музикално развитие са ограничени и скърбим, че поради това музикалния ни живот е редуциран до минимум.
Проявите на младите музиканти в Братството са преустановени, а и редиците на нас, по-възрастните, доста уредяха. Въпреки всичко, ние не трябва да униваме, а да работим за повдигане на общата музикална култура на нашите приятели. Най-важното е да се заучават правилно песните и изобщо да не преставаме да пеем. Това е задача преди всичко на музикантите цигулари по места, но и на всеки по-музикален наш приятел, който може да стане малък музикален център на действие. Трябва да се уреждат поне един път седмично певчески вечери от по двама-трима души, като се пее тихо.
към текста >>
91.
46. ОПИТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ В ШКОЛАТА
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят говори за
духовно
съзнание, което се различава от религиозното съзнание.
А пък Учителят искаше съвсем ново нещо, искаше от нас да създаде нови хора. Щото това което Той ни говореше е за ученика и за новия човек. То не е в пълна хармония с нас, то е повече. В.К.: На едно място Учителят казва така: „Ние не сме дошли да правиме църква". На друго място казва: „Ние няма да правим от Новото Учение религия".
Учителят говори за
духовно
съзнание, което се различава от религиозното съзнание.
Е.А.: Даже Учителят каза друго нещо: „Ако от моето учение направите религия, аз ще я разруша". Даже така е казал. Аз съм чула от Него. Учителят не беше за формата, Той беше всеки един от нас да обърне съзнанието си, ума си, сърцето си, тялото си, душата си, духът си и с всичката си сила към Бога. С една любов към Бога, с едно чистосърдечие вътрешно и в това състояние каквото той получи да прави, да го прави, защото в такъв случай той ще бъде вдъхновен от светлината която идва отгоре, и то вътрешната светлина, както я наричаме Виделина.
към текста >>
Учителят не беше за формата, Той беше всеки един от нас да обърне съзнанието си, ума си, сърцето си,
тялото
си, душата си, духът си и с всичката си сила към Бога.
На друго място казва: „Ние няма да правим от Новото Учение религия". Учителят говори за духовно съзнание, което се различава от религиозното съзнание. Е.А.: Даже Учителят каза друго нещо: „Ако от моето учение направите религия, аз ще я разруша". Даже така е казал. Аз съм чула от Него.
Учителят не беше за формата, Той беше всеки един от нас да обърне съзнанието си, ума си, сърцето си,
тялото
си, душата си, духът си и с всичката си сила към Бога.
С една любов към Бога, с едно чистосърдечие вътрешно и в това състояние каквото той получи да прави, да го прави, защото в такъв случай той ще бъде вдъхновен от светлината която идва отгоре, и то вътрешната светлина, както я наричаме Виделина. А не от външни форми, от четене на книги, даже не и от опит. Щото опитът, който ние го имаме, той вярно че е опит, но той е за нас, а онова, което идва отгоре е съвсем ново. То е Светлина, то е нещо, което излиза непосредствено от реалността на живота. И затуй Учителят казваше: „Свързвайте се с Бога".
към текста >>
92.
110. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Учителят беше УЧИТЕЛ, едно абсолютно високо
духовно
същество, което беше дошло да ни даде знание и да ни учи.
Имаше дрехи, които е обличал 5-6 пъти. Той имаше едни костюми бели дълги, нали така, те бяха много така, имаше рядко носени, но вижте сега в Братството нямаше единомислие и оттам се получиха някои нередности. Пък да ви кажа правото, сега аз според мене, ние не можем да правим музей на Учителя. На Учителя не може музей да се прави. Музей се прави на човек, а Учителят не беше човек.
Учителят беше УЧИТЕЛ, едно абсолютно високо
духовно
същество, което беше дошло да ни даде знание и да ни учи.
Безпредметно е. Вещите Него не го интересуваха. Това е. Може би всички други това да ги е интересувало и онези там от съда да са мислили да си купят евтини костюми, нали на безценица, както бяха оценени, но за нас, но защо беше това нещо. У някои имаше такива желания да правят музей.
към текста >>
Защо трябва да го погребат с дрехите на мъртвото
тяло
.
Учителят е вън от дрехите. Помня, един брат и на него бяха дали дрехи. Той беше един ръководител в провинцията и каза, че е поръчал като умре с тези дрехи да го погребат. С дрехите, които му дали от Учителя. Сега аз казвам, че по-добре е да ги носи докато е жив.
Защо трябва да го погребат с дрехите на мъртвото
тяло
.
По-добре да ги беше носил, нали да получи нещо от дрехите на Учителя, а така ще ги турят в гроба за какво? Никак, това нещо ми беше непонятно като проява. Един духовен брат ще облече дрехите на Учителя, за да го заровят в гроба. Хайде-де. Намирам за нередно, несъответно и глупаво. В.К.: На снимка съм виждал, че Учителя има ланец, брошка и игла.
към текста >>
93.
156. УЧЕНИКЪТ ТЪРСИ УЧИТЕЛЯ СИ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Е.А.: Е добре, но нали
тялото
виждам.
Аз чувствах така, че Учителят е строг, така ме поглежда малко, знаеш тъй изтръпвах малко. Страх ме беше от Учителя. Иначе друг път не ме беше страх. Но така като го гледах, по-чужд го чувствах. В.К.: А фактически не е бил Той.
Е.А.: Е добре, но нали
тялото
виждам.
Аз не съм ясновидец, не виждам кой е в тялото му. Дотогава тялото на Учителя и Учителят за мен беше едно цяло - това бе Учителят. В.К.: В тия моменти, когато слънцето не се вижда понеже има облаци и как в тоя момент Учителят е строг? Е.А.: Строг, така го чувствах. Строг и респектиращ.
към текста >>
Аз не съм ясновидец, не виждам кой е в
тялото
му.
Страх ме беше от Учителя. Иначе друг път не ме беше страх. Но така като го гледах, по-чужд го чувствах. В.К.: А фактически не е бил Той. Е.А.: Е добре, но нали тялото виждам.
Аз не съм ясновидец, не виждам кой е в
тялото
му.
Дотогава тялото на Учителя и Учителят за мен беше едно цяло - това бе Учителят. В.К.: В тия моменти, когато слънцето не се вижда понеже има облаци и как в тоя момент Учителят е строг? Е.А.: Строг, така го чувствах. Строг и респектиращ. В.К.: И не смеете да се доближите до Него?
към текста >>
Дотогава
тялото
на Учителя и Учителят за мен беше едно цяло - това бе Учителят.
Иначе друг път не ме беше страх. Но така като го гледах, по-чужд го чувствах. В.К.: А фактически не е бил Той. Е.А.: Е добре, но нали тялото виждам. Аз не съм ясновидец, не виждам кой е в тялото му.
Дотогава
тялото
на Учителя и Учителят за мен беше едно цяло - това бе Учителят.
В.К.: В тия моменти, когато слънцето не се вижда понеже има облаци и как в тоя момент Учителят е строг? Е.А.: Строг, така го чувствах. Строг и респектиращ. В.К.: И не смеете да се доближите до Него? Е.А.: Ами.
към текста >>
Дядо Благо е бил човек, не е само това, той си беше творец, писател, с неговите гатанки, пословици, стихотворения, той си имаше творчество свое, но той е имал
духовно
вътрешно съдържание, защото Учителят не случайно го е казал.
Той от колегиалност, за негов близък било погребението, а църквата не била отоплена и затова така си отишъл човека. В.К.: И си отиде. Е.А.: И скоро след като си отиде дядо Благо Учителят каза нещо, което не съм чула за никой друг да каже: „Аз обичах дядо Благо". Аз не съм чувала Учителя да каже обичах някого. Сега, значи дядо Благо е имал съдържание.
Дядо Благо е бил човек, не е само това, той си беше творец, писател, с неговите гатанки, пословици, стихотворения, той си имаше творчество свое, но той е имал
духовно
вътрешно съдържание, защото Учителят не случайно го е казал.
В.К.: Как стои въпроса с тези две свещи, които Учителят му е запалил? Е.А.: Е те са свещите, двете беседи, които ги говори за него. За него говори така доста неща. Това са двете запалени свещи за дядо Благо. В.К.: Той се казваше Стоян Русев.
към текста >>
Царя слезе загледа ме спокойно, с насочени пистолети аз почувствувах в цялото си
тяло
някаква сила и един глас: „Хвърли оръжието!
Там се изучихме и израстнахме. Като свободен гражданин се свързах с комунистите - приех тяхната идеология за братство и равенство между хората. Станах член на партията. Наредиха аз да убия царя като се връща с колата си през Арабаконака, където го чаках с два пистолета в ръцете. Колата се зададе, аз я спрях.
Царя слезе загледа ме спокойно, с насочени пистолети аз почувствувах в цялото си
тяло
някаква сила и един глас: „Хвърли оръжието!
Дай път на колата! " И в същия момент чух в себе си гласа на собствената ми съвест -какво добре бе направил този цар на семейството ни и на мен. Хвърлих оръжието и дадох път на колата. Не след дълго царя ме повика в двореца. Поприказвахме и ме пусна на свобода, но аз бях вече дълбоко потресен и мисълта ми работеше усилено.
към текста >>
94.
167. ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Не така къде да е, но да бъде член на обществото, на
духовното
общество, значи да участвува в Божия съвет, така излиза.
Построени са били така. В.К.: Учителят е казал, че българският народ има един представител, който е влязъл в Божествения свят, защото по-големи народи нямат такава превилегия. Е.А.: А други нямат, да. Учителят, както говореше един път за българския народ каза, мисля, че във връзка с богомилите беше: „Много народи нямат представител в Божествения свят, а българският народ, макар да е малък, но има представител, който е израсъл, достигнал до това Божествено съзнание, за да бъде член на това общество". Разбираш ли?
Не така къде да е, но да бъде член на обществото, на
духовното
общество, значи да участвува в Божия съвет, така излиза.
В.К.: Аз съм слушал едно изказване, Учителят казва: „Българите нямат право на земя и на държава, но заради ония българи, които са горе в духовния свят им се дава". Е.А.: Е-е, да. Значи има българи, които са с високо съзнание. Абе не случайно е дошъл Учителят в България. Той иска, вижте, много хубаво казва, че иска да дойде да помогне на българите, много хубаво.
към текста >>
Ще клекне, ще си пусне левия крак, ще наведе главата си, ще изнесе
тялото
си напред и ще си изнесе и десния крак, и вече е на тавана.
В.К.: Тук отвора какъв беше? И той ли беше малък? Е.А.: Малък. И той малък. Учителят как хубаво се е сгъвал, знаеш ли как се сгъваше?
Ще клекне, ще си пусне левия крак, ще наведе главата си, ще изнесе
тялото
си напред и ще си изнесе и десния крак, и вече е на тавана.
Щото това беше таванът и вече е на тавана. И аз съм се катерила много. Знам. Но за Учителя, така малко. Вижте, братята, които правиха, работиха, не са били съобразителни и въобще не сме мислили за Учителя, за Неговото благосъстояние. В.К.: Едно ваше изказване: Братята направиха по-големи удобства на жените си, отколкото цялото Братство на Учителя".
към текста >>
95.
04.Когато слушах Словото на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе студентите при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото
тяло
покрито в пъпки и лющене на кожата.
Вземе ли повече от необходимото, нарушил е вече законите на природата. Същият закон важи и за колектива - общество, народ, човечество. Такива разбирания за човека, природата и Бога не внасят противоречие, но спокойствие и вътрешен мир. Първата година още -1920, аз заболях от скарлатина. Отидох в болница, където прекарах 40 дни.
Имах типична скарлатина както главният лекар д-р Киров се изрази и той искаше да доведе студентите при мене, за да видят двата процеса в развитието на скарлатината - цялото
тяло
покрито в пъпки и лющене на кожата.
Аз много се смутих вътрешно като ми каза, че иска да доведе студентите. Той забеляза това и ми каза: „Защо, не искате ли? " Казах му, че се смущавам. Каза ми: „Няма нищо". Те щели да видят само гърдите, гърба и бедрата.
към текста >>
В първите години на моето
духовно
подвизаване аз хвърчех, всичко ми се виждаше лесно, бързо постижимо.
Мислех си, значи Бог не е далече, близо е до човека и чува, когато се обръщаме към Него. това беше като откровение за мене. Дотогава Бог за мене беше нещо далечно, много голямо, велико, пък аз съм малка. Имаше нещо, което ме делеше. Аз не знаех това, което ме делеше и не можах да си дам сметка.
В първите години на моето
духовно
подвизаване аз хвърчех, всичко ми се виждаше лесно, бързо постижимо.
Това, което Учителя ни учеше ме вдъхновяваше, радвах се, че такива възможности се откриват пред мене, че така красиво може да се живее. Аз още не бях опитала новия живот, а живеех по инерция. Днес си давам сметка за всяка моя проява, за всяка мисъл, чувство и постъпка. В това вдъхновено време аз бях готова да направя услуга на всеки, който и да е той и това го правех спонтанно, непосредствено. Мислех си, че учението на Учителя е много лесно приложимо, че всичко това може да се постигне за малко време, че аз ще мога да издигна съзнанието си до ангелско състояние.
към текста >>
96.
11.В началото на нашата дружба
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Той ми каза: „Това е полова енергия, не се смущавай, тя тече през всяко
тяло
.
Аз никак не разбирах, защо иска да ме ограничи. Давах си сметка за държанието ми с братята в Братството и мисля, че съм се държала достойно, пък и те са се държали добре с мене. Никой от братята не си е позволил неприлично държание с мене. Може би само той постъпи лошо. В един разговор с Учителя му казах, че усещам понякога от ръката ми да се движи някаква енергия, като че мравки лазят.
Той ми каза: „Това е полова енергия, не се смущавай, тя тече през всяко
тяло
.
Ако ме слушате ще ви дам метод да се справите с нея". Не попитах тогава какъв метод би ми препоръчал, но и по-късно не помолих Учителя да ми даде метод, както ми беше обещал. Аз не бях уверена в себе си дали ще мога да го приложа, защото имаше моменти, когато тази енергия с такава сила ми завладяваше, че нямах друга сила, която да й противопоставя. Страхувах се, че ако Учителят ми даде метод, да не би да не мога да го приложа. Имаше време, когато аз си живеех много спокойно и през този период, но имаше друго, когато тази сила нахлуваше в мен.
към текста >>
За да си позволи да направи това, показва, че той не е познавал
духовно
Учителя, не е имал правилно отношение към него, като изпратил тези сили към Учителя, показва, че той не е имал уважение и почит към него.
Това предавам само по памет, но разбрах, че бягането е от бесния бик, а бикът е Любомир. Питах го: „Ами ти защо направи това? " - „Исках да опитам, да видя как ще постъпи Учителя". От този случай се вижда, че Любомир е имал някакви развити духовни сили, с които се можел да си служи, но за съжаление той ги е използувал за да изпитва Учителя. Това не го препоръчва.
За да си позволи да направи това, показва, че той не е познавал
духовно
Учителя, не е имал правилно отношение към него, като изпратил тези сили към Учителя, показва, че той не е имал уважение и почит към него.
Ако е за възможности убедена съм, че Учителят е могъл да изпрати много по-голяма енергия към него, но Учителят не постъпва насилнически. Той не упражнява насилие. Спомням си смътно и друг един случай, но понеже не съм сигурна, няма да го описвам. Любомир до края на живота си остана с особено мнение по отношение на Учителя. Той като че ли не можа да познае и да оцени духовната същина на Учителя, който свещено пазеше свободата на своите последователи.
към текста >>
97.
ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Може да е падение, повръщане назад, но никакъв интерес нямам към
духовно
от тоя род.
С Учителя не можах да говоря, освен няколко думи на тръгване. За забелязване е, че у мене интересът и стремежът, които имах по-рано към нещо цяло, изчезна. Останаха само някои връзки с хората там, но вече като към живи хора, към индивиди интересни сами по себе си или пък поради някои чувства, без окрасата на някакъв -изъм. Тук не съм взела нито един ред беседи или лекции. Не съм чела нищо от тоя род и не ми се чете, само от време на време отварям Евангелието.
Може да е падение, повръщане назад, но никакъв интерес нямам към
духовно
от тоя род.
Животът ми в туй отношение прилича много на тоя на Рила. Като, чели всичко туй е забравено, покрито с булото на забравата без да зная докога. Изглежда, че започва нова страница в моя живот. Имам желание да ти пиша често, но се боя да не прекаля. Аз най-много съм бъркала в това отношение -прекаляването.
към текста >>
Аз като не ходя сега, усещам
тялото
си отпуснато.
Дано Бог ти създаде условия друг път. Ако през коледната ваканция братята отидат към Рила - Борис ми каза, че мислели такова нещо -може да идем заедно. Аз много ще се радвам, ако може да стане това нещо. Борис каза, че щели да се съгласят да отида и аз, защото съм ходела мъжки. Добре ще е да идеш ти зиме на Рила, за да имаш ясна представа, какви трудности ще има едно зимуване на екскурзията.
Аз като не ходя сега, усещам
тялото
си отпуснато.
Боя се да не се отуча от ходене. За N. (Невенка) от вчера все се надявах да дойде. Не мислейки, че трябва да я каня, защото тя вече има легло при мене, което я чака. Тя всякога, когато намери тя за добре може да дойде ида вярва, че ще намери сестрински прием.
към текста >>
98.
02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
,
ТОМ 9
Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на
тялото
, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот.
Той притежава една крайно развита сензитивност. В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен интрумент. Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи.
Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на
тялото
, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот.
Но г. Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти. За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказание от страна на г. Л. Лулчев и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в-к „Живот", Бр. 4. Предсказвача, за когото се говори в разказа по-надолу е г.
към текста >>
Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „
Духовно
ръководство", може да бъде в общение в известни моменти.
Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот. Но г.
Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „
Духовно
ръководство", може да бъде в общение в известни моменти.
За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказание от страна на г. Л. Лулчев и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в-к „Живот", Бр. 4. Предсказвача, за когото се говори в разказа по-надолу е г. Лулчев, действието се развива в чифлика „Минкова махала" на бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г.
към текста >>
То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна,
духовно
издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л.
От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито. Тъй той, въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе едно отлично здраве и голяма издържливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност. Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нуждно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек.
То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна,
духовно
издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л.
Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта.
към текста >>
99.
I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
В.К.: Да не се е извлекъл с
духовното
си
тяло
?
Жителите на този дом били само мъже. Учителят разговарял с тях на кръгла маса с 12 стола наоколо. Там прекарали няколко дни и се върнали. В.К.: Искам да запитам: Това е на физическото поле? Е.А.: На физическото поле.
В.К.: Да не се е извлекъл с
духовното
си
тяло
?
Е.А.: Не, не, не, не. Той Граблашев е гледал, с Него е бил. Яли са, гощавали са се няколко дена. Всичко това е разказвал Граблашев на нас да, от него съм го чула. Той беше адвокат, е възрастен брат беше.
към текста >>
Не, не, не е било на друго
духовно
поле, стояли са там няколко дни.
Той Граблашев е гледал, с Него е бил. Яли са, гощавали са се няколко дена. Всичко това е разказвал Граблашев на нас да, от него съм го чула. Той беше адвокат, е възрастен брат беше. За мен беше възрастен тогава.
Не, не, не е било на друго
духовно
поле, стояли са там няколко дни.
Брат Граблашев разправя, че след известно време той се опитал сам да отиде и да намери това място в планината. Тръгнал, пътувал, изкачил се на планината, но при всички опити да намери езерото и къщата не могъл да я намери. Правил опит, но не е могъл. Учителят в Америка е следвал за проповедник, но е завършил и медицина. След завършването на образованието си се връща в България в 1895 год.
към текста >>
Е.А.: Посланието Учителят го е държал, но Той заявява, че Той го казва, а Той е изразител само на това послание, а то е дадено от друго
духовно
същество, от Ангел Елохил.
Е.А.: Не, не зная повече подробно. В.К.: Друг въпрос: „Призванието към българския народ и Славянството". Чувал съм, че той е написано и са искали да го отпечатат, но Той не е разрешил. Как стои тоя въпрос? Какво знаете за Посланието?
Е.А.: Посланието Учителят го е държал, но Той заявява, че Той го казва, а Той е изразител само на това послание, а то е дадено от друго
духовно
същество, от Ангел Елохил.
Но то не е напечатано. Не, само на пишеща машина го имаме всички. Не е напечатано. Сигурно ще трябва да се напечати. Може би от интимен характер така.
към текста >>
100.
IX. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
магнетофонен запис от Вергилий Кръстев
,
ТОМ 9
Ние Го мислехме за
духовно
същество и никак не сме мислили, че Той има физическо
тяло
, което е подчинено на същите закони, на които и нашите тела.
прекараха течаща вода на Изгрева. По-късно след това прокараха и водата, тръбите минаваха покрай нашата барака и тогава направиха една баня с която и Учителят си служеше. Но и тя беше доста примитивна. Учителят не изискваше, а ние не се сещахме. Може би причината затова лежи в мисълта, която имахме за Учителя.
Ние Го мислехме за
духовно
същество и никак не сме мислили, че Той има физическо
тяло
, което е подчинено на същите закони, на които и нашите тела.
Значи и Той има същите нужди. И целият живот Учителят живя при такива условия, лишен от най-елементарни удобства. А това е необходимост. Той никога не поиска да Му се създаде каквото и да е удобство. Моето дълбоко впечатление е, че Учителят нито изискваше, нито очакваше нещо от нас.
към текста >>
НАГОРЕ